Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 33728 от 21.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3722/2024
Вид
Определение № 33728
Подписан
21.08.2024
В сила
21.08.2024
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33728 гр. София, 21.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110103722 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане при връчване на заповед по реда на чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 18541/22.01.2023 г., подадена по пощата с клеймо от 18.01.2024 г. о т „-" АД, със седалище и адрес на управление: гр. -, ЕИК: -, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет Н-, - и - чрез: адв. Х. И., вписан в Адвокатска колегия — гр. Варна, личен номер **********,със съдебен адрес: гр. В- срещу „-" ЕООД с ЕИК -, със седалище и адрес на управление в гр. С-, представлявано от -, с която се предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с който да бъде признато за установено между страните, че „-" ЕООД дължи на „-" АД сумата от 179.88 лева, представляваща главница за незаплатени мрежови услуги по фактура №0001842730/12.04.2022г.;

№0107891281/05.05.2022г. и

№0001843166/11.05.2022г. за обекти на потребление, находящи се в гр, -, с абонатен №-, с предоставена мощност - 790 kW; гр. Р-, с абонатен №-, с предоставена мощност - 750 kW и гр. Русе, Източна промишлена зона, с абонатен №-, с предоставена мощност -100 kW ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (03.07.2023 г.) до окончателното изплащане на задължението 2. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр чл.86 ЗЗД с който да бъде признато за установено между страните, че -" ЕООД дължи на „-" АД сумата от 20.47, представляваща мораторна лихва върху главницата 179.88 лева за периода от деня, следващ падежа по всяка една от фактурите до 1

23.06.2023г., за които суми има издадена Заповед № 21047 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 37390/2023 на СРС.

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че между страните е налице договор за достъп и пренос на електророзпределителната врежа, собственост на - АД. Твърди се, че съгласно този договор ответното дружество е следвало да заплати на ищеца суми за мрежови услуги, утвърдени от КЕВР цени, до 10 число на месеца, следващ отчетния период. Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнил договора, като ответникът не е заплатил задълженията по него. Моли съда да уважи иск. Претендира разноски в исково и заповедно производство.

Моли да бъде приложено ч. гр. д. № 37390/2023 г. по описа на СРС.

Представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото следните документи: 1.Договор за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа , собственост на „-" АД №СвП21-076-08.02.2021г.; 2. Уведомително писмо; 3.

Фактура №0001842730/12.04.2022г.; 4. Фактура №0107891281/05.05.2022г.; 5. Фактура №№0001843166/11.05.2022г.; 6. Справка за потреблението;п7. Справка за платени и неплатени фактури; 8. Извлечение от сметка;

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в материалите по делото, установи следното от фактически и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 37390/2023 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 21047/19.07.2023 г. (л.36 от заповедното дело). Същата е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК. Указанията за предявяване на иск са връчени на ищеца на 21.12.2023 г., поради което едномесечният срок за предявяване изтича на 21.01.2024 г. (л.43 от заповедното дело). Исковата молба е подадена в съда на 18.01.2023 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. -, адв. -, адв. Х. И. със съдебен адрес: гр.

В-, което пълномощно важи за всички инстанции (л.9 от делото).

Ответникът се представлява от особен представител адв. К. Д. П. със съдебен адрес: гр. С-, назначен с Определение № 25852/24.06.2024 г. (л.49 от делото).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна 2 такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.1 ТДТССГПК. Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай, общата цена на двата иска е 200.35 лева. В случая се защитават два интереси, но техният общ размер е под 1250 лева, поради което следва да се събере една минимална държавна такса в размер на 50.00 лева, на основание чл.1 ТДТССГПК. Тъй като производство е по реда на чл.422 ГПК, то на основание чл.415, ал.4 ГПК държавната такса е в размер на 25.00 лева, тъй като се приспада таксата от заповедното производство. Таксата в размер на 25.00 лева е внесена. ПРедставен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.27 от делото).

По редовността на ИМ и доклада на делото

На този етап съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Предварителни въпроси

Въпреки, че е предявен установителен иск, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора (признаване на иска, признаване на факти, опрощаване или др. ), като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие 3

(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен срок, като първата свободна дата е 01.10.2024 година от 11.15 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

СТРАНИ, ПРЕДМЕТ И ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 18541/22.01.2023 г., подадена по пощата с клеймо от 18.01.2024 г. от „-" АД, със седалище и адрес на управление: гр. -, ЕИК: -, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет Н-, - и чрез: адв. Х. И., вписан в Адвокатска колегия — гр. Варна, личен номер **********,със съдебен адрес: гр. В- срещу „-" ЕООД с ЕИК -, със седалище и адрес на управление в гр. С-, представлявано от -, с която се предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с който да бъде признато за установено между страните, че „-" ЕООД дължи на „-" АД сумата от 179.88 лева, представляваща главница за незаплатени мрежови услуги по фактура №0001842730/12.04.2022г.;

№0107891281/05.05.2022г. и №0001843166/11.05.2022г. за обекти на потребление, находящи се в гр, -, с абонатен №-, с предоставена мощност - 790 kW; гр. Р-, с абонатен №-, с предоставена мощност - 750 kW и гр. Русе, Източна промишлена зона, с абонатен №-, с предоставена мощност -100 kW ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (03.07.2023 г.) до окончателното изплащане на задължението

2. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр чл.86 ЗЗД с който да бъде признато за установено 4 между страните, че -" ЕООД дължи на „-" АД сумата от 20.47, представляваща мораторна лихва върху главницата 179.88 лева за периода от деня, следващ падежа по всяка една от фактурите до 23.06.2023г., за които суми има издадена Заповед № 21047 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 37390/2023 на СРС.

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че между страните е налице договор за достъп и пренос на електророзпределителната врежа, собственост на - АД. Твърди се, че съгласно този договор ответното дружество е следвало да заплати на ищеца суми за мрежови услуги, утвърдени от КЕВР цени, до 10 число на месеца, следващ отчетния период.

Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнил договора, като ответникът не е заплатил задълженията по него. Моли съда да уважи иск. Претендира разноски в исково и заповедно производство.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор. чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:

Обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с който да бъде признато за установено между страните, че „-" ЕООД дължи на „-" АД сумата от 179.88 лева, представляваща главница за незаплатени мрежови услуги по фактура №0001842730/12.04.2022г.;

№0107891281/05.05.2022г. и №0001843166/11.05.2022г. за обекти на потребление, находящи се в гр, -, с абонатен №-, с предоставена мощност - 790 kW; гр. Р-, с абонатен №-, с предоставена мощност - 750 kW и гр. Русе, Източна промишлена зона, с абонатен №-, с предоставена мощност -100 kW ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (03.07.2023 г.) до окончателното изплащане на задължението