Разпореждане № 19235 от 04.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 19235 гр. София, 04.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110103722 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане при връчване на заповед по реда на чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 18541/22.01.2023 г., подадена по пощата с клеймо от 18.01.2024 г. от *******, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет *********** чрез: адв. Х. И., вписан в Адвокатска колегия — гр. ****, личен номер **********,със съдебен адрес: гр. ****, ********* срещу ***********, със седалище и адрес на управление в **********, представлявано от ********, с която се предявени обективно кумулативно установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с който да бъде признато за установено между страните, че ************* дължи на ******* сумата от 179.88 л е в а , представляваща главница за незаплатени мрежови услуги по фактура №0001842730/12.04.2022г.; №0107891281/05.05.2022г. и №0001843166/11.05.2022г. за обектина потребление, находящи се в ********, с абонатен №*****, с предоставена мощност - 790 kW; гр.

******, с абонатен №*******, с предоставена мощност - 750 kW и гр.

Русе, Източна промишлена зона, с абонатен №******, с предоставена мощност -100 kW ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (03.07.2023 г. ) до окончателното изплащане на задължението

2. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр чл.86 ЗЗД с който да бъде признато за установено между страните, че *********** дължи на ******* сумата от 20.47, редставляваща мораторна лихва върху главницата 1

179.88 лева за периода от деня, следващ падежа по всяка една от фактурите до 23.06.2023г., за които суми има издадена Заповед № 21047 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 37390/2023 на СРС.

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че между страните е налице договор за достъп и пренос на електророзпределителната врежа, собственост на ЕРП Север АД. Твърди се, че съгласно този договор ответното дружество е следвало да заплати на ищеца суми за мрежови услуги, утвърдени от КЕВР цени, до 10 число на месеца, следващ отчетния период.

Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнил договора, като ответникът не е заплатил задълженията по него. Моли съда да уважи иск.

Претендира разноски в исково и заповедно производство.

Моли да бъде приложено ч. гр. д. № 37390/2023 г. по описа на СРС.

Представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото следните документи: 1.Договор за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа , собственост на ******* №СвП21-076-08.02.2021г.; 2. Уведомително писмо; 3.

Фактура №0001842730/12.04.2022г.; 4. Фактура №0107891281/05.05.2022г.; 5. Фактура №№0001843166/11.05.2022г.; 6. Справка за потреблението;п7. Справка за платени и неплатени фактури; 8. Извлечение от сметка;

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в материалите по делото, установи следното от фактически и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 37390/2023 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 21047/19.07.2023 г. (л.36 от заповедното дело). Същата е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК. Указанията за предявяване на иск са връчени на ищеца на 21.12.2023 г., поради което едномесечният срок за предявяване изтича на 21.01.2024 г. (л.43 от заповедното дело). Исковата молба е подадена в съда на 18.01.2023 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо.

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. **********, адв. Х. И. със съдебен адрес: гр. ****, *********, което пълномощно важи за всички инстанции (л.9 от делото).

Ответникът се представлява от своя управител, на основание 30 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се 2 събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.1 ТДТССГПК. Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева.

В процесният случай, общата цена на двата иска е 200.35 лева. В случая се защитават два интереси, но техният общ размер е под 1250 лева, поради което следва да се събере една минимална държавна такса в размер на 50.00 лева, на основание чл.1 ТДТССГПК. Тъй като производство е по реда на чл.422 ГПК, то на основание чл.415, ал.4 ГПК държавната такса е в размер на 25.00 лева, тъй като се приспада таксата от заповедното производство.

Таксата в размер на 25.00 лева е внесена (л.27 от делото).

По редовността на ИМ и 131 ГПК

На този етап съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

На основание чл.146, ал.2 ГПК следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че на ответника му е предоставен достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електроенергия (мрежова услуга), че е доставяна енергия в твърдяното количество, както и как е сформирана сумата – какво количество електроенергия и дали е съгласно по цени, определени от КЕВР, дали твърдените суми са изчислени, съгласно КЕВР за мрежова услуга за процесния договор, обект и ответник.

Предварителни въпроси

Въпреки, че е предявен установителен иск, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора (признаване на иска, признаване на факти, опрощаване или др. ), като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми.

При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните 3 процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че на ответника му е предоставен достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електроенергия (мрежова услуга), че е доставяна енергия в твърдяното количество, както и как е сформирана сумата – какво количество електроенергия и дали е съгласно по цени, определени от КЕВР, дали твърдените суми са изчислени, съгласно КЕВР за мрежова услуга за процесния договор, обект и ответник, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на 4 исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.

УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от ******** на тел. *** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.