Решение № 2218 от 08.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 66316/2021
- Вид
- Решение № 2218
- Подписан
- 08.02.2024
- Състав
- СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 99557 от 19.10.2022 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Определение № 8267 от 02.03.2023 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Протокол № 11993 от 17.05.2023 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Протокол № 17229 от 30.06.2023 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
- Разпореждане № 45475 от 26.03.2024 · СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233 · Закон за задълженията и договорите
- чл.236 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2218 гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110166316 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Т. Н. П. против „фирма“ ЕООД, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1739 лева - обезщетение за ползване на недвижим имот - първи и втори етаж от жилищна сграда с адрес: гр. С., ул.
"К." № *, ведно с три мазета и таванския етаж за периода от 21.04.2021г. до 30.04.2021г., въпреки противопоставянето на наемодателя след прекратяване на договор за наем от 01.04.2018 г. и анекс от 01.07.2018 г. и без основание, ведно със законната лихва от 01.07.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 10.07.2021 г. по гр.д. № ***/2021 г. по описа на СРС, 81състав.
Ищецът Т. Н. П. твърди, че е била в облигационни отношения с ответника „фирма“ ЕООД по силата на договор за наем от 01.04.2018 г. и анекс към него от 01.07.2018г., по който предоставила като наемодател на ответника за временно и възмездно ползване първи и втори етаж от жилищна сграда с адрес: гр. С., ул. „К.“ № *, ведно с три мазета и дворно място без пътя за преминаване от дворната врата до входната врата на сградата срещу. Поддържа, че срещу ползването на недвижимия имот ответникът се задължил да заплаща възнаграждение в размер на 3 320 лева месечно, платим от 1 до 5 число на текущия месец. Посочва, че с покана от 20.10.2020 г., връчена на ответника на същата дата, последният е предизвестен за прекратяване на 1 договора с шестмесечно предизвестие съгл. чл. 6,4 от сключения Анекс от 01.07.2018г., като съответно на 21.04.2021г. имотът е следвало да бъде освободен. Допълва, че на 28.10.2020г. ответникът изпратил отговор, от който се потвърждава, че поканата, съдържаща изявление за прекратяване на облигационната връзка е получена от наемателя. На 16.12.2020г. отново е изпратен отговор до ответника, в който е потвърдено, че на 21.04.2021г. в 11 ч. наемодателят ще бъде на адреса на имота си за предаването му. Излага съображения, че доводите на ответника в насока изтичане на предизвестието на 16.06.2021г., съдържащи се отговор на ответника от 07.01.2021г. не отговарят на обективната действителност. Ищецът допълва, че в последваща покана получена от дружеството наемател на 25.01.2021г. е отразено, че в случай на неосвобождаване на нетия имот след изтичане срока на договора, считано от 21.04.2021г. ответното дружество дължи на основание чл.236 ЗЗД обезщетение за ползване на имота в двоен размер на месечния наем. Заявява, че при посещение на имота на дата 27.01.2021г., ищецът установил, че ответникът складира свои вещи на таванския етаж, без това помещение да му е предоставено за ползване по силата на процесния договор за наем. Посочва, че наемодателят е монтирал и съоръжение с вентилационни тръби, както и бушони/предпазители и кабели, водещи до долните два етажа, където ответникът осъществява ресторантьорска дейност. Поддържа, че на 21.04.2021г. имотът не е предаден, за което е съставен протокол и ответното дружество е уведомено, че договорното правоотношение е прекратено, поради което се намира в имота на ищцата без правно основание и при наличие на противопоставяне от страна на собственика на осн. чл.236 ЗЗД. Отразено е, че на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД собственикът на имота претендира обезщетение определено съобразно двойния размер на уговорения наем – а именно за сумата 6 640 лева, за което ответникът е известен с покана връчена на 25.01.2021г. Поддържа, че със съставения протокол ответното дружество е уведомено, че за ползването на таванския етаж без правно основание считано от 21.04.2021г. дължи на ищцата обезщетение в размер на 1000 лева месечно до освобождаването му. Посочва, че с преводи от 08.04.2021г. и 19.04.2021г. е заплатена сума в размер на 3021,20 лева, с която е погасено задължение за наем за 20 дни /от 01.04.2021г. до 20.04.2021г. в размер - 2213,40 лева/ и част от обезщетението за периода от 21.04.2021г. до 30.04.2021г. , а именно 807,80 лева от дължими общо 2546,80 лева. Претендира остатък от дължимото обезщетение за ползване на имота без правно основание за процесния период 21.04.2021г. до 30.04.2021г. в размер на 1739 лева, както и разноски в производството.
Ответникът „фирма“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете. Не оспорва сключването на договор за наем с твърдяното съдържание и използването на имота през процесния период, твърди това да е на договорно основание. Поддържа, че процесният договор за наем е действал 2 между страните до 16.06.2021г. Излага съображения, че ищцата е признала, че ответното дружество е заплатило месечния наем за м. април 2021г., с посочените две преводни нареждания от 08.04.2021г. и 19.04.2021г., поради което счита, че няма задължение за наем, нито за обезщетение по смисъла на чл.236, ал.2 ЗЗД. Твърди, че съгласно договора за наем и анекса към него под наем е отдадена цялата сграда, т.е. вкл. таванското помещение. Сочи, че същото е необитаемо, в лошо състояние и представлява не тавански етаж, а подпокривно пространство. Допълва, че покривът е в лошо състояние, че има течове, които налагали подлагането на кофи от страна на служители на наемателя. Ответницата е информирана за това обстоятелство, като същата посещава и ползва таванското помещение. Ответникът не спори да е изградил в таванското пространство смукателна и нагнетателна инсталация, като поддържа, че това следва от договора, доколкото имотът се ползва като ресторант. В тази насока твърди, че наемодателят с договора е дал своето съгласие за изграждане на инсталацията. Поддържа, че със заплащането на сумата в размер на 3021,20 лева е заплатил обезщетение по смисъла на чл.236, ал.2 ЗЗД в пълен размер, поради което исковата претенция се явява неоснователна.
Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска чл. 236, ал. 2 ЗЗД:
Предявен е иск за сумата от 1739 лева, обезщетение за ползване на недвижим имот - първи и втори етаж от жилищна сграда с адрес: гр. С., ул. "К." № *, ведно с три мазета и таванския етаж за периода от 21.04.2021г. до 30.04.2021г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба /01.07.2021г./ до погасяване на задължението.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между страните е бил сключен валиден договор за наем за процесния имот, по силата на който ищецът е предал на ответника държането върху имота, изпълнил е задълженията си по договора, като с покана достигнала до ответника, договорът е прекратен, считано от 21.04.2021г., както и че наемодателят се е противопоставил на ползването на имота след прекратяване на облигационната връзка.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на з а д ъ л ж е н и е т о .
3
По делото не е спорно между страните, че са били обвързани от валидна облигационна връзка по силата на договор за отдаване под наем на недвижим имот от 01.04.2018г., сключен между Т. Н. М., в качеството на наемодател, и „фирма” ООД, в качеството на наемател, с който е предоставен за временно – за период от три години възмездно ползване следния недвижим имот: първи етаж от двуетажна жилищна сграда, с адрес: гр. С., ул. „К.“ № *, състояща се от три стаи, хол кухня, баня-тоалетна, коридор и стълбище, със застроена площ от 111 ,50 кв.м., заедно с две южни мазета с обща полезна площ от 30 кв.м. и общо ползване средното западно мазе, заедно с дворното място – незастроената част, без пътя за преминаване от дворната врата до входната врата на сградата /площ около 9 кв.м./, съставляващо парцел П-247-6, квартал 75 по плана на гр. С., м. „Л.”, с площ на цялото дворно място от 226 кв.м., при съседи на имота: от север – ул. „К.”, от изток – имот пл. № *, от юг – имоти пл. № * и № * и от запад – имот пл. № * от същия квартал, при уговорена наемна цена в размер на 1500 лева, платима по банкова сметка на наемодателя в срок от 5-то до 10-то число на съответния месец. В чл.1, ал.2 е предвидено, че имотът ще се използва за ресторант с градина.
От съдържанието приетия по делото Анекс от 01.07.2018г. към договор за наем на недвижим имот от 01.04.2018г. се установява, че страните са разширили предметния обхват на договора, като е уговорено правото на наемателя да ползва цялата жилищната сграда, индивидуализирана, както следва: жилищна сграда, с адрес: гр. С., ул. „К.“ №*, състояща се от два етажа – първи и втори, всеки от които притежава три стаи, хол кухня, баня-тоалетна, коридор и стълбище, със застроена площ от 113 кв.м. всеки, заедно с две южни мазета с обща полезна площ от 30 кв.м. и средното западно мазе, заедно с дворното място – незастроената част, без пътя за преминаване от дворната врата до входната врата на сградата /площ около 9 кв.м./, съставляващо парцел П-247-6, квартал 75 по плана на гр. С., м. „Л.”, с площ на цялото дворно място от 232 кв.м., при съседи на имота: от север – ул. „К.”, от изток – имот пл. № *, от юг – имоти пл. № * и № *9 и от запад – имот пл. № * от същия квартал.
Видно от постигнатата договореност в Анекса от 01.07.2018г., страните са предвидили изменение на наемната цена на 3320 лева, платима по банков път от 1-во до 5-то число на съответния месец, за който е дължим наема, разпределена както следва: сумата 2420 лева, представляваща наемно възнаграждение за ползвания първи етаж от двуетажната сграда, заедно с двете южни мазета, средно западно мазе, заедно с дворното място – незастроено, без пътя за преминаване, както и сумата 900 лева, представляваща наемно възнаграждение за ползването на втори жилищен етаж. В допълнение към това е предвидено наемателят да не заплаща наемна цена за втори жилищен етаж за периода м.07. – м.09.2018г., за който се задължава да извърши за своя сметка ремонт и подобрения, без да има правото впоследствие да претендира 4 сторените разходи от наемодателя. От анализа на посочения документ се установява, че волята на наемодателя е била да отдаде под наем цялата жилищна сграда, в т.ч. и прилежащото таванско помещение, индивидуализирано в приетата по делото обяснителна записка като „подпокривно пространство 111,50 кв.м.”. Последните изводи се обуславят включително от обстоятелството, че наемодателят изрично е посочил в Анекса от 01.07.2018г. частта от имота, която остава извън предметния обхват на наемното правоотношение – без пътя за преминаване от дворната врата до входната врата на сградата /площ около 9 кв.м./, като липсва подобно уточнение по отношение на таванското помещение, съответно доводите на ищцата, че последното не е било предмет на договора за наем се явяват опровергани.
Съгласно постигнатото съгласие между страните, закрепено в чл. 2, т. 1 от Анекса, срокът на договора се променя на четири години, считано от 01.04.2018г. до 01.04.2022г., който може да бъде продължен само с изричното писмено съгласие на страните, не по – късно от един месец преди изтичане на неговото действие.
Предвидено е също, че при липса на съгласие, договорът се счита прекратен с изтичане на срока, без да е необходимо уведомление за това от някоя от страните. В процесния анекс е регламентирана освен това и възможността за едностранно прекратяване на облигационната връзка от инициатива на всяка от страните – с шест месечно предизвестие в писмена форма - чл.6, т.4.
По делото не е спорно и се установява от представена нотариална покана с рег.
№ 064554/22.10.2020г. на ЧСИ М. Б., с рег. № * към КЧСИ, с район на действие СРС, че ищцата Т. П. е изпратила покана за доброволно плащане на дължими суми – а именно наемна цена за м.04.2020г. в размер на 3021,20 лева и е уведомила наемателя, че прекратява наемното правоотношение на основание чл.6, т.4 от договора - с изтичане на уговореното шестмесечно предизвестие. Действително в процесната покана е отразено, че се касае за прекратяване на договор за наем на недвижим имот първи, втори етаж и три броя мазета от жилищна сграда, както и дворно място, върху което е построена сградата, находящи се в гр. С., ул. „К.” № *, което по мнение на настоящия състав представлява допусната техническа грешка при изписване на адреса на имота, която не е от естеството да опорочи изявлението на наемодателя за прекратяване на наемното правоотношение. Горните изводи на съда се обуславят от обстоятелството, че в процесната покана е индивидуализиран имота, отдаден под наем на ответното дружество с договор предхождащ процесния, сключен с наследодателя на ищцата Пепелджийска /обстоятелство което не се оспорва/, както и предвид последваща нотариална покана на ЧСИ М. К., с рег. № *, към КЧСИ, с район на действие СРС, получена от ответника на 16.12.2020г., в която се съдържа правилно посочване административния адрес на имота – гр. С., ул. „К.” № *.
Разпечатката съдържа 23 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee0af978-95b1-49e4-b172-55e0ec20cf43