Определение № 8267 от 02.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8267 гр. София, 02.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110166316 по описа за 2021 година

Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими и необходими.

По искането на страните за допускане до разпит на свидетели, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след изслушване становищата на страните и изясняване на обстоятелствата, за които желаят да бъдат разпитани.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.05.2023г. от 15:30 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:

Производството по делото е образувано по предявен от Т. Н. М. против „Соул Китчън“ ЕООД, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1739 лева обезщетение за ползване на недвижим имот - първи и втори етаж от жилищна сграда с адрес: гр. София, ул. "Кокиче" № 13, ведно с три мазета и таванския етаж за периода от 21.04.2021г. до 30.04.2021г., въпреки противопоставянето на наемодателя след прекратяване на договор за наем от 01.04.2018 г. и анекс от 01.07.2018 г. и без основание, ведно със законната лихва от 01.07.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 10.07.2021 г. по гр.д. № 38640/2021 г.

1 по описа на

СРС,

81състав.

Претендира разноски.

Ищецът Т. Н. М. твърди, че е била в облигационни отношения с ответника „Соул Китчън“ ЕООД по силата на договор за наем от 01.04.2018 г. и анекс към него от 01.07.2018г., по който предоставила като наемодател на ответника за временно и възмездно ползване първи и втори етаж от жилищна сграда с адрес: гр. София, ул.

„Кокиче“ № 13, ведно с три мазета и дворно място без пътя за преминаване от дворната врата до входната врата на сградата срещу. Поддържа, че срещу ползването на недвижимия имот ответникът се задължил да заплаща възнаграждение в размер на 3 320 лева месечно, платим от 1 до 5 число на текущия месец. Посочва, че с покана от 20.10.2020 г., връчена на ответника на същата дата, последният е предизвестен за прекратяване на договора с шестмесечно предизвестие съгл. чл. 6,4 от сключения Анекс от 01.07.2018г., като съответно на 21.04.2021г. имотът е следвало да бъде освободен. Допълва, че на 28.10.2020г. ответникът изпратил отговор, от който се потвърждава, че поканата, съдържаща изявление за прекратяване на облигационната връзка е получена от наемателя. На 16.12.2020г. отново е изпратен отговор до ответника, в който е потвърдено, че на 21.04.2021г. в 11 ч. наемодателят ще бъде на адреса на имота си за предаването му. Излага съображения, че доводите на ответника в насока изтичане на предизвестието на 16.06.2021г., съдържащи се отговор на ответника от 07.01.2021г. не отговарят на обективната действителност. Ищецът допълва, че в последваща покана получена от дружеството наемател на 25.01.2021г. е отразено, че в случай на неосвобождаване на нетия имот след изтичане срока на договора, считано от 21.04.2021г. ответното дружество дължи на основание чл.236 ЗЗД обезщетение за ползване на имота в двоен размер на месечния наем. Заявява, че при посещение на имота на дата 27.01.2021г., ищецът установил, че ответникът складира свои вещи на таванския етаж, без това помещение да му е предоставено за ползване по силата на процесния договор за наем. Посочва, че наемодателят е монтирал и съоръжение с вентилационни тръби, както и бушони/предпазители и кабели, водещи до долните два етажа, където ответникът осъществява ресторантьорска дейност. Поддържа, че на 21.04.2021г. имотът не е предаден, за което е съставен протокол и ответното дружество е уведомено, че договорното правоотношение е прекратено, поради което се намира в имота на ищцата без правно основание и при наличие на противопоставяне от страна на собственика на осн. чл.236 ЗЗД. Отразено е, че на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД собственикът на имота претендира обезщетение определено съобразно двойния размер на уговорения наем – а именно за сумата 6 640 лева, за което ответникът е известен с покана връчена на 25.01.2021г. Поддържа, че със съставения протокол ответното дружество е уведомено, че за ползването на таванския етаж без правно основание считано от 21.04.2021г. дължи на ищцата обезщетение в размер на 1000 лева месечно до освобождаването му. Посочва, че с преводи от 08.04.2021г. и 19.04.2021г. е заплатена сума в размер на 3021,20 лева, с която е погасено задължение за наем за 20 дни /от 01.04.2021г. до 20.04.2021г. в размер - 2213,40 лева/ и част от обезщетението за периода от 21.04.2021г. до 30.04.2021г. , а именно 807,80 лева от дължими общо 2546,80 лева. Претендира остатък от дължимото обезщетение за ползване на имота без правно основание за процесния период 21.04.2021г. до 30.04.2021г. в размер на 1739 лева, както и разноски в производството.

Ответникът „Соул Китчън“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете. Не оспорва сключването на договор за наем с твърдяното съдържание и използването на имота през процесния период, като 2 твърди това да е на договорно основание. Поддържа, че процесният договор за наем е действал между страните до 16.06.2021г. Излага съображения, че ищцата е признала, че ответното дружество е заплатило месечния наем за м. април 2021г., с посочените две преводни нареждания от 08.04.2021г. и 19.04.2021г., поради което счита, че няма задължение за наем, нито за обезщетение по смисъла на чл.236, ал.2 ЗЗД. Твърди, че съгласно договора за наем и анекса към него под наем е отдадена цялата сграда, т.е. вкл. таванското помещение. Сочи, че същото е необитаемо, в лошо състояние и представлява не тавански етаж, а подпокривно пространство. Допълва, че покривът е в лошо състояние, че има течове, които налагали подлагането на кофи от страна на служители на наемателя. Ответницата е информирана за това обстоятелство, като същата посещава и ползва таванското помещение. Ответникът не спори да е изградил в таванското пространство смукателна и нагнетателна инсталация, като поддържа, че това следва от договора, доколкото имотът се ползва като ресторант. В тази насока твърди, че наемодателят с договора е дал своето съгласие за изграждане на инсталацията. Поддържа, че със заплащането на сумата в размер на 3021,20 лева е заплатил обезщетение по смисъла на чл.236, ал.2 ЗЗД в пълен размер, поради което исковата претенция се явява неоснователна.

Претендира разноски.

На основание чл.153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се посочат следните факти: наличието на облигационно отношение по силата на договор за наем от 01.04.2018г. и анекс към него от 01.07.2018 г., по което ищецът е предоставил като наемодател на ответника като наемател за временно ползване първи и втори етаж от жилищна сграда с адрес: гр. София, ул. „Кокиче“ № 13, ведно с три мазета и дворно място без пътя за преминаване от дворната врата до входната врата на сградата; изпълнение на задължението на наемодателя да предостави на наемателя за ползване имота; че е уговорена месечна наемна цена от 3 320 лв.; че на 08.04.2021г. и 19.04.2021г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3 021,20 лв., че в периода от 21.04.2021г. до 30.04.2021г. ответникът е използвал имота съгл. посоченото в договора предназначение; на дата 21.04.2021г. е извършен оглед, при който е констатирано, че имотът не е освободен/опразнен от наемателя; че наемателят ответник в периода от 21.04.2021г. до 30.04.2021г. е бил разположил в подпокривното пространство свои вещи, както и че наемателят е изградил в същото смукателна и нагнетателна инсталация и е поставил бушони и кабели;

По предявения иск с правно основание по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че с поканата 20.10.2020г., достигнала до ответника, договорът е прекратен считано от 21.04.2021г.; че наемодателят се е противопоставил на използването на имота след прекратяване на облигационната връзка, както и размера на претенцията.

По този иск в тежест на ответника е да докаже възраженията си относно датата на прекратяване на договора, а при установяване на обстоятелствата в тежест на ищеца, да докаже погасяване на задължението.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3