Решение № 1336 от 06.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1130/2024
- Вид
- Решение № 1336
- Подписан
- 06.03.2024
- В сила
- 06.03.2024
- Състав
- Емилия Александрова, Таня Кандилова, Катя Хасъмска
Други актове по делото
- Определение № 1665 от 06.02.2024 · Емилия Александрова, Таня Кандилова, Катя Хасъмска
Цитирани разпоредби
- чл.268, т.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.30, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.405, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.405, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал. 1, т.1 - т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал. 1, т.1 - т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал. 1, т.1 - т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал. 1, т.1 - т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал. 1, т.1 - т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал. 1, т.1 - т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал. 1, т.1 - т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
- чл.458 · Граждански процесуален кодекс
- чл.466 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44, ал.1, т.15 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
РЕШЕНИЕ
№ 1336 гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Емилия Александрова
Членове:
Катя Хасъмска
Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20241100501130 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба вх. № 10726/30.01.2024 г. (вх.
№30191/23.06.2023 г. по описа на ЧСИ, рег. № 838), подадена от А. П. Г. – длъжник по изпълнително дело № 20238380400041 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, обективиран в разпореждане от 12.06.2023 г., като неправилно, постановен при съществено нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателят поддържа, че изпълнителното дело подлежи на прекратяване, тъй като е образувано по нередовна молба –подадена от лице без представителна власт за взискателя – Столична община. Добавено е, че съдебният изпълнител не е извършил преценката за редовност на сезиращата го молба, дори и след подадена от длъжника молба. Моли да се отмени отказа на съдебния изпълнител и да се прекрати изпълнителното дело №
20238380400041, евентуално да се дадат задължителни указания на съдебния изпълнител по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл.129, ал.4 ГПК се задължи последният да върне молбата на взискателя.
Представил е списък за разноските, но е направил искане за присъждането на такива.
Взискателят – Столична община, чрез юрк.В.Д. е депозирал в законоустановения срок писмено възражение с вх.№ 48639/19.10.2023 г., в 1 което е застъпил становище за неоснователност на жалбата. Посочил е, че с молбата за образуване на изпълнителното дело е представено пълномощно № СОА21-КО-487/23.12.2021 г., а в последствие и пълномощно № СОА22КО17-534/22.12.2022 г., видно от които процесуалния представител на Столична община -главен юрисконсулт В.Д.е бил надлежно упълномощен от кмета на Столична община Й.Ф. за подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство по него. От друга страна е посочено, че към 12.06.2023 г. не били налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл.433, ал.1 и ал.2 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
Частен съдебен изпълнител М.Б. е изложил мотиви във връзка с постановения акт, като счита, че жалбата е неоснователна.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което се дължи разглеждането й по същество.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Н а 04.01.2023 г. е подадена молба до ЧСИ с рег. № 838 от Столична община, чрез главен юрисконсулт в СО-район „Слатина“ В.Д.Д. с искане да бъде образувано изпълнително дело срещу А. П. Г. въз основа на изпълнителен лист от 09.12.2022 г., издадена по адм.д. № 9804/2020 г. на АССГ, на основание чл.268, т.2 АПК, вр. с чл.405, ал.1 и 2 ГПК и Решение № 10888/29.11.2022 г. по адм.д.№ 3977/2022 г. на ВАС подлежащо на изпълнение. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде връчена покана за доброволно изпълнение; да бъдат извършена справка за имуществото на длъжника, като в последствие изпълнителните действия бъдат насочени срещу това имущество; поискал е насочване на принудителното изпълнение срещу движимото имущество на длъжника, вкл.
МПС; поискал е да бъде наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника, запор на трудовото му възнаграждение, както и запор на вземанията за наем.
Молбата е подписана от юрк.Д.. Към нея е представено пълномощно № СОА21-КО-487/23.12.2021 г., издадено от Й.Ф. –кмет на Столична община , на основание чл.44, ал.1, т.15 ЗМСМА, чл.30, ал.4 ГПК и чл.32, т .3 ГПК, с което В.Д.Д.- главен юрисконсулт в Столична община –район „Слатина“ е овластен със следните права: да представлява кмета на Столична община и Столична община пред съдилищата, държавните комисии и агенции в Република България, като извършва всички правни и фактически процесуални действия по производствата пред същите, в т.ч. да извършва всякакви справки, да подава и получава документи за защита интересите на Столична община, със срок до 21.12.2022 г. Липсва упълномощаване на юрк.Д. да подписва молби за образуване на изпълнителни дела, както и за представителство на Столична община по изпълнителни дела. Нещо повече, 2 молбата е подадена след като е бил изтекъл срока на пълномощията, дадени на юрк.Д. с пълномощно № СОА21-КО-487/23.12.2021 г. Въпреки това, с разпореждане от 04.01.2023 г. на ЧСИ М.Б. е образувано изпълнително дело по описаната по-горе молба под № 20238380400041, по което с оглед разпоредбата на чл.458 ГПК държавата е присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземанияв размер на 450 лева по образувано ИД № 190700433/2019 г. (удостоверение на НАП, ТД –София).
На 06.02.2023 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението му по изпълнителното дело е : неолихвяема сума за разноски по административно дело в размер на 100 лева, неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение по изп.дело в размер на 50 лева, неолихвяема сума по т.1, т.3, т.5 и т.31а от ТТР към ЧСИ в размер на 70.90 лева, неолихвяема сума по т.9 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 54 лева, неолихвяема сума за НАП в размер на 450 лева, както и дължимата сума по т.26 от ТТР към ЧСИ в размер на 72 лева, или общо дължима сума в размер на 796.90 лева, а така също присъдените публични държавни вземания по чл.458 от ГПК в полза на държавата. ПДИ е получена от длъжника на 10.02.2023 г.
Предприети са действия по налагане на запори върху трудовото възнаграждение на длъжника при спазване правилата на чл.466 от ГПК и върху банковите сметки на длъжника, открити в „Банка ДСК“АД и „ЦКБ“ АД.
С молба вх.№ 08931/13.02.2023 г. длъжникът е поскал да бъде прекратено изпълнителното дело, тъй като задължението по изпълнителния лист от 09.12.2022 г. в размер на 100 лева, било погасено преди образуване на изпълнителното дело, чрез прихващане с негово вземане от Столична община в размер на 300 лева –присъдени разноски по адм.дело № 3977/2022 т. на ВАС, до размера на –по малкото от тях, за което бил входирал изявление в Столична община под № СОА23-ГР94-606 от 09.02.2023 г., а задълженото в размер на 450 лева, обективирано в удостоверението на НАП от 24.012023 г. било погасено по давност, за което бил направил възражение в ТД на НАПОфис Изток с вх.№ 1494-01-40 от 10.02.2023 г. (преписи, приложени към молбата). Отделно от това е поискал прекратяване на изпълнителното дело и заради това, че молбата, въз основа на която е образувано същото е подадена от лице, без представителна власт.
Със съобщение изх.№ 10825/13.02.2023 г. препис от молбата е изпратен на взискателя, но последният не е взел конкретно становище по нея.
С молба от 16.02.2023 г., длъжникът е поискал да бъде преизчислено задължението му по изпълнителното дело, тъй като задължението към държавата размер на 450 лева по негово възражение било заличено, като погасено по давност, като представил удостоверение за липса на задължения с изх.№ 2202023000279441/15.02.2023 г. на НАП, ТД , офис София.
На 17.02.2023 г. от длъжника е подадена нова молба с искане за спиране на изпълнителното дело въз основа на обезпечителна заповед от 16.02.2023 г., издадена по гр.д.№ 8137/2023 г. на СРС, 56 състав въз основа на постановено 3 по същото дело определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от А. П. Г. срещу Столична община за признаване за установено, че Г. не дължи на Столична община сумата от 100 лева, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 20238380400041 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по посоченото изпълнително дело.
С постановление от 17.02.2023 г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното производство по изпълнително дело № 20238380400041 на основание чл.432, ал.1 ГПК, като е вдигнал и наложените запори.
Междувременно от взискателя по делото е представено пълномощно № СОА22-КО17-534/22.12.2022 г. с което Й.Ф. –кмет на Столична община, на основание чл.44, ал.1, т.15 от ЗМСМА, чл.30, ал.4 и чл.32, т .3 ГПК, е овластила юрк.В.Д.Д. с права, аналогични на тези по пълномощно № СОА21КО-487/23.12.2021 г., със срок на валидност за времето до изтичане на мандата на упълномощителя в качеството му на кмет на Столична община за мандат 2019 – 2023 г.
С молба от 23.02.2023 г. длъжникът е поискал да бъдат намалени разноските по изпълнителното дело по която е постановен отказ на 23.02.2023 г.
На 16.12.2023 г. съдебният изпълнител е постановил атакуваното разпореждане, като по молбата на длъжника с вх.№ 08931/13.02.2023 г., е отказал да прекрати изпълнението по изп.д. № 20238380400041 на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Молбата за образуване на изпълнително производство е нередовна подадена от лице без представителна власт за взискателя – Столична община.
Както бе посочено, липсва овластяване на юрк.Д. да подава молби за образуване на изпълнителни дела от името на Столична община, нито за процесуално представителство на Столична община по изпълнителни дела.
Съдебният изпълнител е пристъпил към изпълнителни действия, включително и действия по възлагането на разноските в тежест на длъжника, по нередовна молбата за образуване на изпълнителното дело, без да е изпълнил задълженията си по чл. 426, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 129 ГПК и без нередовностите по молбата да бъдат отстранени с представеното в последствие пълномощно № СОА22-КО17-534/22.12.2022 г., издадено на основание чл.44, ал.1, т.15 от ЗМСМА, чл.30, ал.4 и чл.32, т .3 ГПК от Й.Ф. – кмет на Столична община. Нещо повече, не е сторил това и при наличие на изрично възражение от длъжника в тази насока.
Във всички случай на нередовност обаче, включително и нередовност констатирана в хода на изпълнителното производство, се изисква "надлежно указание на органа" и предоставяне на възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426, ал. 3 ГПК, според който съдебният изпълнител проверява молбата за принудително изпълнение като прилага правилата на чл. 129, вр. с чл.127 и чл.128 ГПК. Бездействието на съдебния изпълнител да 4 приложи правилата на чл. 129 ГПК - да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя. Изпълнителното дело, в хипотезата на нередовна молба за образуване на делото, подлежи на прекратяване само в случаите, в които съдебният изпълнител е приложил нормата на чл. 129 ГПК, по арг. от чл. 426, ал. 3 ГПК - дал е нарочи указания на взискателя и срок за отстраняването им, наред с разяснение за последиците от неизпълнението им, и взискателят не е превел последната в съответствие с изискванията на закона в определения му за това срок. Настоящият случай не е такъв, макар и молбата за образуване на изпълнително дело с вх. № 00346/04.01.2023 г. в действителност да страда от нередовност –подписана е от представител без надлежно удостоверена процесуална представителна власт - считано към момента на подаване на молбата, и споменатата нередовност не е отстранена по-късно, тъй като, както бе посочено, съдебният изпълнител не е давал указания на взискателя да потвърди извършените без представителна власт действия по подаване на молбата, а неизпълнение на задължението по чл.426, ал. 3 от ГПК от негова страна не може да влече неблагоприятни последици за взискателя, каквато безспорно е прекратяването на изпълнителното производство. Отделен е въпроса дали извършените действия по изпълнението са валидно извършени и дали длъжникът дължи разноски за тях. Последният, при евентуални вреди от извършването на действия по изпълнението, извършени преди отстраняването нередовността на молбата, с която ЧСИ е сезиран да пристъпи към изпълнение, разполага с възможността по чл. 441 от ГПК да ангажира отговорността на съдебния изпълнител.
Разпечатката съдържа 36 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ede3c3c3-a938-4fc9-8d0f-8910f8c0506b