Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1665 от 06.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1130/2024
Вид
Определение № 1665
Подписан
06.02.2024
В сила
06.02.2024
Състав
Емилия Александрова, Таня Кандилова, Катя Хасъмска

Цитирани разпоредби

  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1665 гр. София, 05.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20241100501130 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.А.Ц. срещу определение от 17.10.2023 г. на СРС, I ГО, 159 състав, постановено по гр. д. № 45586/2022 г., с което е прекратено производството, в частта, по предявен от М.А.Ц. срещу К.С.Н. иск „за възстановяване правото на собственост върху 423/1021 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № ***, находящи се в с.Войнеговци, район „Нови Искър“, ул.****, поради неизпълнение на дадени указания.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на атакувания акт, като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи, за това, че съдът не е съдействал на ищцата за изправяне нередовностите на исковата молба, както му е дал непълни и неясни указания относно подлежащите на отстраняване нередовности на исковата молба. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Производството пред СРС е образувано по повод предявени от М.А.Ц. срещу К.С.Н. искове. В исковата и уточняващите молби ищецът е навел следните оскъдни фактически твърдения: А.Г.Ц. - баща на ищеца приел предложението на ответницата да продаде негов имот, но поради трайното му лишаване от зрение да й го дари, за да няма проблеми с ваденето и оформянето на цялата документация по прехвърляне, след осигуряване на купувач от ответницата. С НА за дарение на недвижим имот № 127, том ІІ, рег.№ 10171, 1 дело № 255 от 2017 г. на нотариус А.Д., с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК под № 404, А.Ц. дарил на К.Н. 7/20 ид.ч. от 423/1021 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, находящи се в с.Войняговци, СО-Район Нови Искър, ул.****. След смъртта на А.Ц. ищецът, в качеството му на единствен негов наследник, изпратил на ответницата нотариална покана „да върне правото на собственост върху имота“. При тези фактически твърдения в условията на евентуалност е претендирал недействителност на договора за дарение, заради противоречието му с добрите нрави и като прикрита сделка (обосновани с обстоятелствата, че е дарено на лице без родствена връзка, без никакви ангажименти, свързани с полагането на грижи за дарителя, „като само връщането на дареното би било в рамките на добрите нрави и договореното между А.Г.Ц. и К.С.Н.“), както и да му бъде „възстановено правото на собственост“, като законен наследник.

Съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът проверява редовността на исковата молба. Според ал. 2, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща (чл. 129, ал. 3 ГПК). За да се приложи, обаче, тази последица, необходимо е дадените от съда указания да са конкретни, ясни и точни. В противен случай не може да се приеме, че за страната е възникнало задължение да извърши съответното действие, поради което и евентуално връщане на исковата молба като нередовна би било незаконосъобразно.

В случая указанията на районния съд за изправяне недостатъците на исковата молба, дадени с разпореждане от 20.10.2022 г. и разпореждане от 16.01.2023 г., касаят единствено предявените искове за установяване недействителността на договора за дарение, извършен с НА за дарение на недвижим имот № 127, том ІІ, рег.№ 10171, дело № 255 от 2017 г. на нотариус А.Д., с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК под № 404. Доколко тези указанията за разграничение на обстоятелствата, на които се позовава ищеца, за да обоснове недействителността на договора за дарение, са конкретни и ясни, обаче не е предмет на настоящото разглеждане.

С разпореждане от 17.05.2023 г. съдът, е указал на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението да представи писмена молба, с препис за ответника, в която да посочи „дали предявява отделен установителен иск за собственост, доколкото се претендира „възстановяване на правото на собственост““, като при неизпълнение на тези указания в посочения срок, исковата молба, досежно този иск ще бъда върната, а производството по нея – прекратено.

Действително с последната уточнителна молба от 20.06.2023 г. ищецът не заявил становище във връзка с указанията от 17.05.2023 г., но районният съд не е дал конкретни, ясни и точни указания към ищеца за да може да определи границите на конкретния правен спор, чрез заявеното пред съда искане за защита и в рамките на изложените твърдения относно релевантните за възникването и съществуването на предявеното субективно гражданско право обстоятелства (факти). Наред с указанията към ищеца да посочи дали 2 предявява отделен собственически иск, районният съд е дължал и указания към последния, ако такъв иск е заявен, да изложи и конкретни факти и обстоятелства, от които се извежда претендираното от него право на собственост, включително и в чие владение се намира имота, както и да формулира съответен на тези твърдения петитум на собственическия си иск. Задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна произтича от разпоредбата на чл.7 ГПК.

Ето защо, прекратяваки частично делото, без да даде нужните указания към ищеца за привеждане на исковата молба в съответствие с разпоредбите на 127, ал.1,т.4 и т.5 от ГПК, първоинстанционният съд е процедирал незаконосъобразно, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на процесуалните действия по него.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 17.10.2023 г. по гр. дело № 45586 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 159 състав.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския районен съд, І Гражданско отделение, 159 състав, за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3