Решение № 104 от 09.03.2023, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 2311/2022
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 09.03.2023
- В сила
- 12.04.2023
- Състав
- Весела Калчева Спасова
Други актове по делото
- Протокол № 1084 от 21.12.2022 · Весела Калчева Спасова
- Протокол № 69 от 24.01.2023 · Весела Калчева Спасова
- Протокол № 152 от 20.02.2023 · Весела Калчева Спасова
Цитирани разпоредби
- чл. 125 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал.1 пр.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. Ямбол, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20222330102311 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София, представлявано от юриск. Ц. П., срещу С. Ж. Д. от с.Р., обл.Я..
Ищецът твърди, че на 09.05.2016 г. ответницата е издала запис на заповед за сумата от 1764,64 лв. в полза на „Кредит тайм” ЕООД, с падеж 09.05.2016 г.
Записът е прехвърлен с джиро от кредитора по него на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ***/2017 г. на ЯРС за част от сумата. На 03.05.2019 г. заявителят е прехвърлил на ищеца вземането с договор за цесия. Длъжникът е уведомен за цесията от ищеца като пълномощник на цедента. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът е възразил след получаване на покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело на ЧСИ. Поради това от съда се иска да постанови решение, с което да бъд e прието за установено спрямо ответника вземането на ищеца за сумата по издадената заповед за изпълнение в размер от 1493.59 лв., както и за законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното плащане.
В с.з. не се явява процесуален представител на ищеца. Искът се поддържа в писмена молба.
1
Ответникът в срока за отговор оспорва иска като недопустим поради липса на процесуална легитимация и като неоснователен. Възраженията си за неоснователност основава на фактите, че вземането по записа на заповед е погасено по давност поради неупражняване на правата на кредитора в разумен срок. Въведено е евентуално възражение срещу съществуването на каузални отношения с поемателя. В отговора е заявено, че от страна на кредитора само е посочен договор за кредит, без да е ясно какъв е размерът му, обявен ли е за предсрочно изискуем по надлежния ред, защо претенцията е за част от сумата, т.е. недоказано е каузалното отношение, за което носи тежест кредиторът. Твърди се още, че записът на заповед не е редовно предявен за плащане. Договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи.
Освен това цесията не е надлежно съобщена на длъжника. Липсват приложения към договора за цесия, които го правят нищожен поради липса на предмет.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ответницата е издала запис на заповед за сумата от 1764,64 лв. в полза на „Кредит тайм” ЕООД, с падеж 09.05.2016 г. Записът на заповед е предявен за плащане на същата дата. Не е спорно, че е прехвърлен с джиро на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, видно от отбелязаното на гърба на документа джиро от 31.03.2017 г.
Въз основа на документа, по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ ***/2017 г. на ЯРС за част от сумата-1493.59 лв. В заявлението е посочен договорът, който записът на заповед обезпечава-Договор за кредит № *** от 09.05.2016 г. , сключен между длъжника и „Кредит тайм” ЕООД. В издадената заповед на съда също е посочен този договор.
Не е спорно сключването на посочения в исковата молба договор за цесия от 03.05.2019 г. между заявителя и ищеца, копие от който е приложен към исковата молба. Цесионерът е упълномощен да уведоми длъжниците от името на цедента за прехвърлянето на вземанията с Пълномощно от 03.05.2019 г.
Съгласно Препис-извлечение от Приложение №1/03.05.2019 г. към договора за цесия от 03.05.2019 г., процесното вземане е включено към 2 цедираните с договора вземания.
Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, направило справка в счетоводството на първоначалния кредитор, по Договор за кредит № *** от 09.05.2016 г. , сключен между длъжника и „Кредит тайм” ЕООД, е предоставен заем в размер на 1000 лв., обезпечен с процесния запис на заповед. Срокът на договора изтича на 21.11.2016 г., когато е падежът на последната 14-та погасителна вноска. В периода 18.05.2016 г.-20.06.2016 г. са заплатени суми в общ размер на 271,05 лв., с които са погасени първите две вноски и част от третата, вкл. неустойка в размер на 111,17 лв. В заключението е цитирано поето задължение от заемополучателя, в срок от три дни след сключване на договора, да осигури две физически лица, които да отговарят на т. 11 от Общите условия, като същите поемат задължението в полза на заедмодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви и допълнителни разходи, като сключат договор за поръчителство/встъпване в дълг. Размерът на вноските от главница и лихва общо е бил 1119,10 лв., а на неустойката е 534,37 лв. Сумата от 1493.59 лв. е разлика между посочената в записа на заповед сума от 1764,64 лв. и платените 271,05 лв.
Върху издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 23.05.2017 г. за процесната сума, видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2017 г. на ЯРС е отбелязано получаването на изпълнителния лист, издаден на 26.05.2017 г., на 31.03.2022 г.. За издадената заповед ответникът е уведомен на 13.06.2022 г., видно от обратната разписка за връчване на Покана за доброволно изпълнение изх.№ ***/03.06.2022 г. на ЧСИ рег.№ *** И.Х. по изп.д.№ ***2022 г. Подаденото възражение срещу заповедта за недължимост на вземанията е от 05.07.2022 г.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен e иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр.1 вр. чл. 538 ал.1 от ТЗ. Ищецът претендира установяване на вземанията му по запис на заповед, издаден като обезпечение по договор за кредит.
В отговора на ответника е направено възражение за недопустимост на иска поради липса на процесуална легитимация. Съдът намира възражението за неоснователно, съобразно постановките на т.10б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС , приемащи, че искът би могъл да 3 се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. Последният срок е спазен от ищеца -цесионер.
Съгласно чл. 538 ал.1 от ТЗ издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът на менителницата.
В настоящия случай е безспорно издаването на валиден запис на заповед в полза на „Кредит тайм” ЕООД, за сумата от 1764,64 лв., с падеж 0 9.05.2016 г., на който е бил предявен.
В т.17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС се сочи, че с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, 4 че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената тежест.
В случая в исковата молба не е направено твърдение за наличие на конкретно каузално отношение, по което ценната книга служи за обезпечение. Такова твърдение е направено в заявлението по заповедното производство. От своя страна ответникът е заявил в отговора, че е недоказано каузалното отношение, за което носи тежест кредиторът. Навел е евентуални релативни възражения.
В случая не е представен документ, удостоверяващ каузалното отношение, но за сключването на договор за кредит са предоставени счетоводни данни на вещото лице. Както е прието в цитираното тълкувателно решение, в т.4д, практиката сочи, че записите на заповед се издават именно като средство за обезпечаване на парични задължения, произтичащи от сключени договори. В тази връзка съдът кредитира заключението на вещото лице, установило размера на поетите задължения и на платените по договора суми.
Същевременно е спорна действителността на клаузите на кредитния договор. По делото се установи, че част от вноските са заплатени от ответника в размера, посочен в заключението на вещото лице. В него се сочи поемането от ответника на задължение за неустойка, но не е възпроизведена самата клауза. Ищецът не е ангажирал доказателства за съдържанието на същата, нито тя е цитирана от вещото лице, освен клаузата за поетото задължение за осигуряване на две физически лица-поръчител или съдлъжник.
По делото остава недоказана конкретната хипотеза, при която възниква задължението за неустойка, също обезпечено от записа на заповед. Това е пречка да бъде прието, че ценната книга обезпечава валидно и изискуемо вземане, за установяване на които обстоятелства на осн. чл. 154 ал.1 от ГПК тежестта се носи от ищеца. Ако се приеме, че страните да договорили неустойка за неизпълнение на цитираното от вещото лице задължение за осигуряване на поръчител/съдлъжник, то клаузата е недействителна.
5
Възражението на ответника, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи, се явява основателно. Клаузата противоречи и на добрите нрави.
Изискването в кратък срок от три дни след сключване на договора да бъдат осигурени двама поръчители, достатъчно платежоспособни, обуславя невъзможност за изпълнение на задължението и е индиция, че кредиторът цели да получи не обезпечение, а неустойка като допълнително обезщетение.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г., ОСТК на ВКС, при иск за присъждане на неустойка съдът следи за спазването на добрите нрави, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. В решението е прието, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, който изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Разпечатката съдържа 35 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed933e18-29d0-409a-a14c-d7711931d416