Решение № 862 от 29.07.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1031/2024
- Вид
- Решение № 862
- Подписан
- 29.07.2024
- В сила
- 29.07.2024
- Състав
- Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева
Други актове по делото
- Определение № 2230 от 04.06.2024 · Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
- Протокол № 1102 от 11.07.2024 · Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 5, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 862 гр. Варна, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20243100501031 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 706/05.03.2024 год., постановено по гр.д. № 11440/2023 год., ВРС – 8ми състав е приел за установено, че Г. А. Ч., ЕГН **********, с адрес *******, не дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата от 1989,41 лв., представляваща начислена сума за периода от 07.07.2022 г. до 07.07.2023 г. във фактура № 1158801352 от 17.07.2023 г. за потребени ВиК услуги за кл. № ***** и водомер № *****, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК, като е осъдил ответника да заплати на ищеца и сторени по делото разноски.
Недоволен от горното е останал ответника, която обжалва постановеното решение с твърдения на неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са за неоснователност на извода на съда за недоказаност на обстоятелството,ч е ищецът е потребил фактурираните 416 куб.м. В и К услуги за периода 07.07.2022-07.07.2023 год., нито, че отчитането на водата е станало според предвидения в ОУ ред. Сочи се, че съдът не е обсъдил в решението си и представеното заявление вх.№ 87436/29.06.2023 год. за прехвърляне на партида, съдържащо признание на пълномощника на ищеца за показанието в процесната фактура от 173 куб.м, както и не е съобразил, че крайното показание на водомера на ищеца от 589 куб.м. е констатирано в констативен протокол № 034831/07.07.2023 год., подписан от ищеца. Излага се също така, че и съдът е нарушил 1 чл.24, ал.1 и ал.3 от ОУ, предвиждащи нормативно регламентирано задължение на ищеца, в качеството му на потребител, да осигурява достъп до водомера в своето жилище за неговото отчитане, както и задължението му да уточни с В и К оператора извършване на отчитане в удобно за него време, което е и основното негово задължение. Твърди, че бездействието му в продължение на 18-годишен период, в който да се легитимира като реалния потребител на В и К услуги за имота, го квалифицира като недобросъвестен такъв, който е поставил доставчикът на комуналната услуга в невъзможност за изпълнение на неговото задължение да отчет. Подаването на молбата му за погасяване на задължение в размер на 4 600 лева по давност показва именно дезентересирането му по отношение на договора за доставка и ползване на В и К услуги. Настоява за отмяна на постановеното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което се отхвърли предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага доводи по всяко едно от оплакванията във въззивната жалба, като твърди, че представените от ответника доказателства не доказват отчетането на вода при спазване на реда, посочен в ОУ на ответното дружество, позовавайки се и на бездействие от негова страна, че е недоказзно твърдението, че установените чрез КП 416 куб.м. са потребени в посочения във фактурата периоди че още от 2020 година, когато е създаден процесния констативен протокол е ясно кой е потребител на В и К услугите, което е различно от режистрацията му като собственик пред В и К оператора. Моли за потвърждаване на постановеното решение, ведно с присъждане на разноски.
В съдебно заседание, въззивникът, чрез ппълномощник, поддържа жалбата, настоявайки за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.
Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора по нея, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на обжалвания първоинстанционен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания касателно обжалваната част от решението.
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Г. А. Ч. срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1989,41 лв., представляваща начислена сума за периода от 07.07.2022 г. до 07.07.2023 г. във фактура № 1158801352 от 17.07.2023 г. за потребени ВиК услуги за кл. № ***** и водомер № *****.
Страните не спорят, а и се установява по делото, че между ищеца и ответника е 2 налице валидно облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги за питейнобитови нужди до потребител - собственик или ползвател на обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа къща с адрес *******. Не е представен писмен договор между страните, но действието на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водонабдяване и канализация” ООД – Варна се разпростира автоматично върху заварените при въвеждането им правоотношения по предоставяне на ВиК услуги по аргумент от чл.69 чл.2 от Общите условия.
Реда и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в Наредба № 4 от 14.09.2004г. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради – етажна собственост. Съгласно 23, ал. 1, т. 3, показанията на водомерите на водопроводните отклонения за сезонни обекти, както и за водомери на сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ зазимяване, се отчитат за период не по-дълъг от два пъти годишно, а в останалите случаи за потребителите на ВиК услуги за питейно-битови нужди с консумация до 20 куб.м. месечно отчитането е на период не по-дълъг от три месеца
На основание чл.21 ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. Присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл.5 т.7 от Общите условия. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел. Изразходваното количество ВиК услуги се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
На основание чл.35 ал.4 и ал.6 от Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител, потребителят е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, от една година от последното отчитане. В случай, че потребителят не изпълни задължението си се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп. Отказът се удостоверява с протокол, съставен от длъжностното лице на В и К оператора, подписан от него и от поне един свидетел. След съставяне на протокола В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по пропусквателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1, но не по-дълъг от шест месеца.
В хода на първоинстанционното производство ответникът, чиято е тежеста да докаже основанието за начисляване на процесната сума за претендирания период навежда противоречиви твърдения за основанието, въз основа на което е начислена и се претендира 3 сумата, чиято дължимост се отрича. В представеното по делото писмо от 25.08.2023 г. въззивното дружество се позовава на чл. 24, ал. 3 от ОУ, твърдейки невъзможност за отчитане и отсъствие на потребител, каквото твърдение се навежда и с писмения отговор на исковата молба, като в подкрепа на соченото основание представя и протокол от 28.05.2020 г. Същевременно, както в отговора, така и чрез изрично изявление на процесуален представител в проведено на 09.02.2024 г. съдебно заседание, е налице позоваване на реален отчет, а не на служебно начислени количества вода, като се представя двустранно подписан констативен протокол № 1000/034831 от 07.07.2023 г. за демонтиране на водомерът на процесния обект и отразени показания на същия към този момент - 589 куб.м При така наведените противоречиви твърдения за основанието на начислените суми, ищцовото дружество нито е посочило, нито е доказало алгоритъмът, по който същите са начислени.
Твърдейки, че е бил в невъзможност да извършва отчета и позовавайки се на неизпълненото задължение на потребителя, не ангажира доказателства за приложение на предвидената в Наредбата и ОУ методика за начисляване на претендираните количества вода, а именно по пропусквателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1, но не по-дълъг от шест месеца.
Твърдейки, че се касае за реален отчет, позовавайки се отразените в констативния протокол показания на сваления водомер, не ангажира доказателства за реалното им потребление в рамките на период от една година /07.07.2022-07.07.2023 год./. А доколкото дължимостта на сумите за В и К услуги произтича не само от тяхното доставяне, но и от тяхното потребяване и двата елемента следва да бъдат доказани по несъмнен и безспорен начин, за да бъдат отхвърлена исковата протенция, което в настоящия случай не е сторено.
Единствените представени доказателства за горното - констативен протокол, отразяващи неосигуряване на достъп и справка за недобора, по своята доказателствена същност представляват частни свидетелстващи документи, които се ползват единствено с формална, но не и с материална доказателствена сила. Доколкото те произхождат от представящата ги страна и доказват изгодни за нея факти, същите следва да бъдат преценявани с оглед всички събрани по делото доказателства. А такива допустими други за установяване на правилното приложение на предвидената в ОУ методика съобразно наведените твърдения за отказ на потребителя или за реално ползваната услуга не са ангажирани.
Неоснователно в тази връзка е и оплакването, че уважавайки предявения иск при неоказан от страна на потребителя достъп до имота съдът е възложил в тежест на В и К оператора неблагоприятните последици от неизпълнението на вменено нему задължение.
Както се посочи, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. регламентира както реда и начина на измерване, така и на отчитане на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води, включително при неосигурен от потребителя достъп, с приложението на който ред въззивното дружество преодолява тези неблагоприятни 4 последици.
За неоснователно се преценява и доводът на въззивника, черпен от несвоевременната промяна на В и К партидата, тъй като само по себе си неизпълнението на това задължение на потребителя не води до невъзможност на В и К оператора да измерва и отчита количествата питейна вода съобразно предвидения ред.
Разпечатката съдържа 31 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed7b64ff-6adb-40a0-b480-773504d5b616