Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11629 от 12.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46654/2025
Вид
Решение № 11629
Подписан
12.06.2026
Състав
Антоанета Георгиева Ивчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • § 1, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • § 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 11629 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110146654 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ю, дружество учредено според законите на Република **********срещу ГП, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 488,96 лева, равняваща се на 250 евро, представляваща незаплатено обезщетение по чл. 7, § 1, б.

„а“ от Регламент № 261/2004 г. за неточно изпълнение на договор за въздушен превоз на пътници, поради отмяна на полет IV7112, излитащ по разписание от Международно летище Прищина (PRN) и пристигащ по разписание на 26.05.2024 г. в 17:00:00 (местно време) на Евроаеропорт Базел-Мюлуз-Фрайбург (BSL), което вземане е цедирано на ищеца от пътника Меджди Зека, за което длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва от 17.06.2025 г. до окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35950/2025 г. по описа на СРС, 74 състав.

В исковата молба се твърди, че вземането произтича от сключен договор за въздушен превоз между ответното дружество и пътника Меджди Зека, съгласно който последният е следвало да бъде превозен с полет IV7112, излитащ от Международно летище Прищина (PRN) и пристигащ по разписание на 26.05.2024 г. в 17:00:00 (местно време) на Евроаеропорт Базел-Мюлуз-Фрайбург (BSL). Посочва, че авиокомпанията 1 потвърдила резервацията за полета, но същият бил отменен, което попречило на пътника да достигне крайната си дестинация по разписание. Поради отмяната за пътника е възникнало право на обезщетение, предвидено в чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004, което е нормативно определено и се изчислява въз основа на разстоянието между двете летища на излитане и на кацане. В тази връзка посочва, че разстоянието между началната и крайната точка на полета е до 1500 км. Титулярът на вземането за обезщетение Меджди Зека цедирал вземанията си на ищеца на 14.02.2025 г. На 17.02.2025 г. ищецът подал покана за доброволно изпълнение до ответното дружество, с което го уведомил и за извършената цесия, като в двумесечния инструктивен срок на ЕК обезщетението не било заплатено. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство. Твърди, че титулярът на вземането за обезщетение Меджди Зека е цедирал същото в полза на ищеца на 09.06.2024 г. На 10.06.2024 г. ищецът е изпратил до ответника уведомление за сключената цесия и покана за доброволното заплащане на паричното обезщетение, като към депозиране на исковата молба плащане на претендираното вземане не е извършено. Моли съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ГП, с който оспорва исковете. Твърди, че полетът не е бил отменен, а оперативно пренасрочен за следващия ден 27.05.2024 г. от 5:00 часа, за която промяна пътникът е бил своевременно уведомен още на 22.05.2024 г. Посочва, че превозът е извършен без закъснение. Счита, че в случая не се дължи обезщетение, тъй като от една страна причините за пренасрочването на полета се дължат на извънредни обстоятелства – повреда на самолета при наземно обслужване, а от друга – пътникът е приел новоиздадения билет и бил е превозен съгласно новоутвърдения график, като полетът е изпълнен без закъснение. Моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1) че между пътника Меджди Зека и ответника ГП е налице валидно сключен договор за въздушен превоз за полет IV7112 по направление Международно летище Прищина (PRN) – Евроаеропорт Базел-Мюлуз-Фрайбург (BSL); 2) наличие на потвърдена резервация и явяване на пътниците на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за извършване на превоза; 3) че полетът IV7112 е бил отменен; 4) размера на дължимото обезщетение, включително разстоянието между началната и крайната дестинация по маршрута 2 разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг; 5) наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за цесия между ищеца и Меджди Зека, по силата на което пътникът е прехвърлил на ищцовото дружество процесното вземане към ответника; 6) уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземанията. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже наличието на основания, изключващи отговорността му, своевременно уведомяване на пътниците за промяната в разписанието на полета, или положителния факт на плащане на претендираните обезщетения.

Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: 1/ че между Меджди Зека и ответника ГП е налице валидно сключен договор за въздушен превоз за полет IV7112 по направление Международно летище Прищина (PRN) – Евроаеропорт Базел-Мюлуз Фрайбург (BSL), планиран за 26.05.2024 г.; 2/ че пътникът се е явил своевременно на гишето за регистрация; 3/ че разстоянието между двете летища е до 1500 км.; 4/ че между ищеца Ю и Меджди Зека е налице валидно облигационно правоотношение по договор за цесия от 09.06.2024 г., по силата на което пътникът е прехвърлил на ищцовото дружество процесното вземане към ответника ГП.

Посочените обстоятелства са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, обективиран в определение от 24.03.2026 г., като се установяват и подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал.

Следователно, правният спор между страните по делото се концентрира единствено върху обстоятелствата, релевантни за определяне причината за отмяната на процесния полет, и дали същите са от извънреден характер.

Съгласно съображения 14 и 15 и чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 въздушният превозвач се освобождава от задължението си да плати на пътниците обезщетение по член 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полет с три или повече часа при пристигане се дължи на „извънредни обстоятелства“, които не е могло да бъдат избегнати, дори да са били взети всички разумни мерки, както и – в случай на настъпване на такова обстоятелство – че е взел съобразени с положението мерки, като е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне то да доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния полет, като обаче не може от него да се изискват жертви, непоносими с оглед на капацитета на предприятието му към релевантния момент (вж. в този смисъл: решение от 4 май 2017 г., Pešková и Peška, C-315/15; решение от 4 април 2019 г., Germanwings, C-501/17; и решение от 11 юни 2020 г., LE, C-74/19).

Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС като „извънредни обстоятелства“ 3 по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 могат да се квалифицират събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни (вж. в този смисъл: решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C-549/07; решение от 4 май 2017 г., Pešková и Peška, C-315/15; решение от 17 април 2018 г., Krüsemann и др., C-195/17, C-197/17—C-203/17, C-226/17, C-228/17, C-254/17, C-274/17, C-275/17, C-278/17—C286/17 и C-290/17—C-292/17; решение от 4 април 2019 г., Germanwings, C-501/17; решение от 12 март 2020 г., Finnair, C-832/18; решение от 11 юни 2020 г., LE, C-74/19).

По делото не са ангажирани, респ. събрани доказателства, чрез които да установи причина от извънреден характер, която да е рефлектирала точното във времево отношение изпълнение на процесния договор за въздушен превоз, поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл.

154, ал. 1 ГПК.

С оглед на гореизложеното, претенцията на ищеца по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер на 488,96 лева, равняваща се на 250 евро, се явява изцяло основателна. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.06.2025 г. до окончателното плащане на вземането.

По разноските:

В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага единствено ищеца.

Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 425,95 лева, равняваща се на 217,78 евро, представляваща разноски направени в исковото производство, и сумата от 425,95 лева, равняващи се на 217,78 евро, представляваща разноски направени в заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С (Ю), дружество учредено според законите на Република **********ЕИК 304423851, срещу ГП, с ЕИК **, със 4 седалище и адрес на управление: **, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.7, пар. I, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, че ГП, с ЕИК **, че ГП, дължи на С (Ю), сумата от 488,96 лева, равняваща се на 250 евро, представляваща незаплатено обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. за неточно изпълнение на договор за въздушен превоз на пътници, поради отмяна на полет IV7112, излитащ по разписание от Международно летище Прищина (PRN) и пристигащ по разписание на 26.05.2024 г. в 17:00:00 (местно време) на Евроаеропорт Базел-Мюлуз-Фрайбург (BSL), което вземане е цедирано на ищеца от пътника Меджди Зека, за което длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва от 17.06.2025 г. до окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35950/2025 г. по описа на СРС, 74 състав.

ОСЪЖДА ГП, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на С (Ю), дружество учредено според законите на Република **********ЕИК 304423851, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 425,95 лева, равняваща се на 217,78 евро, представляваща разноски направени в исковото производство, и сумата от 425,95 лева, равняващи се на 217,78 евро, представляваща разноски направени в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му в препис от страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5