Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 23.02.2026, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Гражданско дело 1243/2025
Вид
Решение № 48
Подписан
23.02.2026
В сила
21.03.2026
Състав
Борислав Кирилов Тончев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. гр. Лом, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав К. Тончев като разгледа докладваното от Борислав К. Тончев Гражданско дело № 20251620101243 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба вх.№ *****/10.06.2025 г. подадена Т. С. Г. от ******, с ЕГН **********, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК ******, ********, представлявано от Р. И. М.-Т. и Т. И. В. – *****, с посочена цена на иска 24,684.12 лева.

С Решение № ***/19.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 1243 по описа на РС – Лом за 2025 г., съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК ******, да заплати на Т. С. Г. от *******, с ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 726.90 лева (371.66 евро).

Решението е връчено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 22.01.2026 г., като на 26.01.2026 г. е постъпила молба вх.№ **** от „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК ******* (правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *****) за допълване на така постановеното решение, като се посочи банкова сметка, по която да се заплатят присъдените му в тежест суми.

В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор на молба вх.№ ***/26.01.2026 г. от насрещната страна Т. С. Г..

Настоящият съдебен състав намира подадената молба по чл. 250 от ГПК 1 за допустима, но неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, съдебното решение трябва да съдържа банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане. Систематичното тълкуване на посочената норма с тази на чл. 127, ал. 4 от ГПК, обосновава извод, че изискването за посочване на банкова сметка (или друг начин за плащане) е въведено само по отношение на предявен осъдителен иск за парично вземане, в която хипотеза не попада настоящият казус.

На следващо място, изпълнението на задължението, предвидено в чл.

127, ал. 4 от ГПК не е изискване за редовност на исковата молба, доколкото съгласно чл. 129, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, пороците на последната, водещи до даване на указания за отстраняване на нередовности на ИМ и евентуалното ѝ връщане, са тези по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК.

Съдът съобразява и константната практиката на ВКС, съгласно която непълно съдебно решение е налице тогава, когато липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото. Допълнително решение се постановява, когато съдът не се е произнесъл по някой от предявените искове или по цялото искане, т. е. липсва изобщо формирана и изразена воля на съда както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив (така Решение № 112 от 15.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 87/2023 г., II т. о., ТК и посочените в него актове), какъвто не е настоящият случай.

Както е прието в Определение № 163 от 22.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 816/2018 г., IV г. о., ГК, за насрещната страна не е изключена възможността за се освободят от задължението си по реда на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, въпреки практическите затруднения поради несъгласуваността на вътрешните правила на търговските банки с изискванията на закона.

Воден от гореизложеното и като намира, че не е налице непълнота на постановеното решение, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 250 ГПК на „ЕОС

Матрикс“ ЕАД, ЕИК ******, ******* (правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *****), обективирано в молба с вх. № ****/26.01.2026 г. за 2 допълване на Решение № ***/19.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 1243 по описа на РС – Лом за 2025 г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 3