Решение № 16 от 19.01.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. гр. Лом, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав К. Тончев при участието на секретаря Верислава Р. Ангелова като разгледа докладваното от Борислав К. Тончев Гражданско дело № 20251620101243 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба вх.№ **** г. подадена Т.

С. Г. от ********, с ЕГН **********, против „ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК *******, ********, представлявано от Р. И. М.-Т. и Т. И. В. – *****, с посочена цена на иска 24,684.12 лева.

Ищецът сочи, че е сключил Договор за потребителски кредит от 27.06.2008 г. с ТБ ОББ АД, по силата на който банката му е отпуснала в заем определена сума. Поради неплащане на няколко месечни вноски, банката е образувала ч.гр.д.№ ***** г. по описа на PC – Монтана, по което е издадена Заповед за изпълнение от 08.10.2010 г. за следните вземания: 8,384.03 лв. – главница, 369.16 лв. – договорна лихва за периода от 24.04.2010 г. до 05.10.2010 г., 15.70 лв. – наказателна лихва за същия период, 175.38 лв, – държавна такса и 483.68 лв. – адвокатско възнаграждение. На базата на така издадената Заповед, взискателят е образувал изпълнително дело №

******** по описа на М. И. – ЧСИ № *** с район на действие *****, в последствие прекратено на 14.02.2023 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Със същият изпълнителен лист, върнат на взискателя, последният е образувал повторно изпълнително дело при същият ЧСИ, под № ********. В 1 полученото от ищеца Съобщение за образуване на изпълнително дело се съдържа и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, произхождащо от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК*******, в което го уведомяват, че на 31.01.2018 г. са им прехвърлени от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД всички задължения, произтичащи от договора му с банката. Със същото съобщение, ЧСИ М. И. го уведомява, че дължи на ответника сумата 24,684.12 лв., от които: главница – 8,384.03 лв., законна лихва в размер на 13,000.75 лв. за периода от 06.10.2010 г. до 23.04.2025 г., неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./ – 384.86 лв., 659.06 лв. – присъдени разноски, 230.00 лв. – разноски по изпълнителното дело, 2,025.42 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 23.04.2025 г.

Ищецът изтъква, че последното изпълнително действие срещу него по изп.дело № **** г. е извършено на 06.10.2017 г., като от него до завеждането на настоящето изп. дело № **** г. по описа на ЧСИ *** М. И. са се изминали много повече от пет години, с което задължението му е погасено по давност и не може да бъде събирано по принудителен ред.

Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *******, ********, представлявано от Р. И. М.-Т. и Т. И. В. – *****, че ищецът не им дължи сумата по изп.дело № ******** по описа на ЧСИ № *** М. И., а именно: 24,684.12 лв., от които: главница – 8,384.03 лв., Законна лихва в размер на 13,000.75 лв. за периода от 06.10.2010 г. до 23.04.2025 г., неолихвяеми вземания /мораторни лихви , обезщетения и т.н./ – 384.86 лв., 659.06 лв. – присъдени разноски, 230,00 лв. – разноски по изпълнителното дело, 2,025.42 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 23.04.2025 г., поради изтекла погасителна давност и същите суми не подлежат на събиране по принудителен ред.

Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *******, с адрес: ********, представлявано от Т. И. В., в качеството на *****, чрез пълномощника си главен юрисконсулт М.

М..

Прави възражение за местна неподсъдност на спора, тъй като 2 предявеният от ищеца иск не е на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439 ГПК, поради което за подсъдността на иска по чл. 439 ГПК се прилагат общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл. 108 ГПК, а не особената такава по чл. 113 ГПК.

Счита предявеният иск за недопустим за разликата над сумата от 8,384.03 лв. непогасена главница, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяване по давност на главните задължения се погасяват по давност и акцесорните, поради което липсва правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях.

Изтъква, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано първоначално изпълнително производство под номер на дело № ******** по описа на ЧСИ М. Ц. И., peг. № *** при КЧСИ, по което още с образуването и в хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок. Позовава се на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Сочи, че по новообразуваното изпълнително дело под номер ******** по описа на ЧСИ М. Ц. И. са предприемани регулярни изпълнителни действия, поради което не са настъпили последиците на погасителната давност.

Позовава се на съдебна практика на ВКС и СГС, съгласно която давностният срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е приложим за парични вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение.

Излага, че в процесния случай не е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД, вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, петгодишна погасителна давност за процесните вземания, обективирани в процесния изпълнителен лист, както и че перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за давността.

Счита, че за правилно изчисляване на установения давностен срок 3 следва да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на. Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му на 21 май 2020г.

Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Прави извод, че за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече, а течението му се е възобновило отново, считано от 22.05.2020 г., или същият е спрял за период от 2 месеца и 8 дни.

На следващо място посочва, че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД.

Твърди, че възражението за изтекла погасителна давност не сезира съда с искане за произнасяне по въпроса за съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се позовава на давност, предметът на предявения иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.

Счита, че съдът не би могъл да установи в диспозитива по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като той продължава да дължи и може да изпълни доброволно. Изтъква, че искът за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответното дружество процесните суми, тоест че не съществува вземане за сумите, е недопустим и неоснователен, защото дори да са настъпи последиците на погасителната давност, вземането продължава да съществува, но е придобило едно ново качество – естествено вземане.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани.

С Определение № ****., постановено по гр.д.№ **** г. по описа на РС – Лом, съдът е прекратил като недопустимо, на основание чл. 130 ГПК, 4 производството по искането за признаване на установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *******, че Т. С. Г. не дължи сумите по изп.дело № ******** по описа на ЧСИ № *** М. И., както следва: 230.00 лв. – разноски по изпълнителното дело, както и 2,025.42 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 23.04.2025 г., поради изтекла погасителна давност и същите суми не подлежат на събиране по принудителен ред. Със същото определение е оставено без уважение възражението на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК ******* по чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 от ГПК за местна неподсъдност на делото пред Районен съд – Лом. Определение № ****. е влязло в законна сила като необжалвано.

В съдебно заседание ищецът Т. С. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. П. от АК-Монтана. Поддържа исковата молба и моли съда да уважи изцяло иска. Развива доводи относно основателността на предявената претенция.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *******, редовно призован, не се представлява в о.с.з. В постъпило на 23.10.2025 г. становище отново сочи, че предявеният иск е недопустим за разликата над сумата от 8,384.03 лева непогасена главница, като се позовава на чл. 119 ЗЗД. Представя писмени доказателства, моли делото да се разгледа в негово отсъствие, като съдът приеме, че отговорът на ИМ се поддържа.

От представените по делото писмени доказателства, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната връзка съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *******, че Т. С. Г. с ЕГН ********** не дължи сумите по изп.дело № ******** по описа на ЧСИ № *** М. И., както следва: главница – 8,384.03 лв., Законна лихва в размер на 13,000.75 лв. за периода от 06.10.2010 г. до 23.04.2025 г., неолихвяеми вземания /мораторни лихви , обезщетения и т.н./ – 384.86 лв., 659.06 лв. – присъдени разноски, поради изтекла погасителна давност и същите суми не подлежат на събиране по принудителен ред.

Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът му може да се основава само на факти, настъпили 5 след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Доколкото е налице висящо изпълнително производство за процесните вземания, предявеният отрицателен установителен иск е допустим, като средство на защита на длъжника срещу липсата на материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес.

В тежест на ищеца е възложено да докаже, че след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание (в случая – производството по ч.гр.д.№ ***** г. по описа на РС – Монтана), са настъпили твърдените факти, водещи до погасяване вземането на ответника.

Установява се от доказателствата по делото, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, подадено от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е образувано ч.гр.д.№ ***** г. по описа на РС – Монтана. По делото е издадена Заповед за изпълнение от 08.10.2010 г. и Изпълнителен лист от 12.10.2010 г., с който е осъден Т. С. Г. с ЕГН ********** да заплати на кредитора „ОББ“ АД следните суми: 8,384.03 лева – главница, 369.16 лева – договорна лихва за периода 25.04.2010 г. - 05.10.2010 г., 15.70 лева – наказателна лихва за периода 25.04.2010 г. до 05.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението в съда – 06.10.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата 175.38 лева – държавна такса и сумата 483.68 лева – адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по делото.

По молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД вх.№ **** г., въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист е образувано ИД № ******** по описа на М. И. – ЧСИ № *** с район на действие ОС – Монтана, като е възложено на съдебния изпълнител да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника. На 24.11.2010 г. изпълнителното производство е спряно на осн. чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК по писмена молба от взискателя от същата дата (лист *** от ИД *** ). Производството е възобновено на 25.05.2017 г. по изрична молба на взискателя от 22.05.2017 г.