Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 751 от 17.02.2026, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
Административно дело 1072/2025
Вид
Решение № 751
Подписан
17.02.2026
В сила
17.02.2026
Състав
Мария Василева-Данаилова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 751

Велико Търново, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - V състав, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

При секретар С.Ф. като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА административно дело № 20257060701072 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД, гр. Стражица, чрез управителя А. А., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GРAM-1448528/07.12.2025 г. издадена от младши автоконтрольор към РУ Стражица при ОД на МВР Велико Търново, с която на основание чл. 171, т.2А, б. А от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца на собственик, чието ППС е управлявано от неправоспособен водач.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената ПАМ като неправилна, незаконосъобразна издадена в противоречие с материално-правните предпоставки, съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и несъответствие с целта на закона, обстоятелства по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Твърди, че управлението на автомобила е станало без неговото знание и съгласие поради необходимост да се превозят дърва от сечището на с. Кавлак и тъй като в момента е нямало шофьор на разположение. Счита, че мярката е ограничителна и в значителна степен надхвърля обема на преследваната от закона цел. На практика се блокира дейността на дружеството и то се поставя в невъзможност да изпълни поети задължения към клиенти, както и да осигури трудова заетост на наетите работници. Мярката ще доведе до тежко финансово състояние на дружеството и невъзможност да изплати трудови възнаграждения. Мярката намира за несъобразена с целта на закона, тъй като ще доведе до ограничаване права на дружеството в по-голяма степен от необходимото. На последно място, водачът извършил нарушението никога не се е намирал в трудово правоотношение с дружеството, вкл. и към настоящия момент, с което реално целта на закона би следвало да е постигната, защото е изключено последващо управление от страна на лицето на същия автомобил. „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД, гр. Стражица е поело задължения за извозване и транспортиране на съответната дървесина, което е възможно да се осъществи единствено с този товарен автомобил „Щаер 680М“ с рег. № [рег. номер], тъй като същият е специално оборудван високопроходим автомобил. В случай на неизпълнение дружеството ще търпи освен нереализирани приходи и неустойки и отговорност за вреди. Това би довело до значителни финансови вреди на „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД, гр. Стражица до степен на последваща невъзможност дружеството да покрие разходите и задълженията си и ще доведе до значителни трайни финансови затруднения. По тези и други подробно изложено в жалбата съображения се претендира отмяна на оспорената ПАМ изцяло.

В съдебно заседание, чрез адв. Н., поддържа жалбата. Добавя, че с оглед събраните по делото гласни доказателства се установява, че това нарушение, а имено да се управлява автомобил, собственост на дружеството, е станало еднократно поради производствена необходимост и водачът на автомобила, който притежава собствен товарен автомобил и го управлява, е създал впечатлението, че наистина е правоспособен шофьор и може да управлява товарни автомобили, за които се изисква правоспособност категория „С“. Същият не е работил и не работи по трудов договор в дружеството, което означава, че няма възможност отново да се извърши същото нарушение и че е постигната изцяло превантивната функция на ПАМ.

Ответникът младши автоконтрольор към РУ Стражица при ОД на МВР Велико Търново, РУ Елена, не се представлява и не заема становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GРAM-1448528/07.12.2025 г. издадена от младши автоконтрольор към РУ Стражица при ОД на МВР Велико Търново, с която на основание чл. 171, т.2А, б. А от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца на собственик, чието ППС е управлявано от неправоспособен водач.

Фактическо основание за издаване на заповедта е, че на път 3-407 при км. 18.770 в посока от село Мирово към град Стражица Е. С. А. е управлявал товарен автомобил Щаер 680 М с рег. № [рег. номер] – собственост на „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД, като при извършена справка се установило, че водачът, управлявал МПС, без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, а именно категория С, отнето СРМПС част 2 с номер *********.

Върху заповедта за прилагане на ПАМ има отбелязване за датата на връчване срещу подпис на 07.12.2025г. Недоволно от нея, на 12.12.2025 г., „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД, гр. Стражица я е оспорило пред Административен съд – Велико Търново.

Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административна преписка, изпратена с рег. № **********/17.12.2025 г. по делото; Договор № 41/01.09.2025 г. за покупко-продажба на стояща дървесина на корен от обект № 2521 ЕТ; Позволително за сеч № 0832974; Договор № 24/21.05.2025 г. за възлагане на лесокултурни дейности на територията на ТП Държавно Горско Стопанство Горна Оряховица в обект № 1; Договор № 25/21.05.2025 г. за възлагане на лесокултурни дейности на територията на ТП Държавно Горско Стопанство Горна Оряховица в обект № 2; Договор № 26/21.05.2025 г. за възлагане на лесокултурни дейности на територията на ТП Държавно Горско Стопанство Горна Оряховица в обект №3; Списък на поръчки на физически лица от гр. Стражица и района за доставка на дърва за огрев.

Изслушани са свидетелите Н. А. Й. от *** и Д. Н. Д..

Свидетелят Н. Й. работи в „Енжел и ко“ ООД като дървосекач от около 5-6 години на трудов договор. Колега го извикал да му помогна, защото отишли да натоварят дърва. Било неделя, защото почивал този ден. Тръгнали да се прибират и ги спряла полицията по пътя. Разпитвали шофьора. Е. го знае, но не му знае българските имена. Оказало се, че няма категория, въпреки притежаван собствен камион „Газ 66“, с който камион извършвал дърводобив. Шофьорът го е виждал, от града е, но за първи път работели с него. Знае, че той има товарен камион. Имало шофьор във фирмата, но този ден почивал и Е. явно е търсил работа и са го извикали да го замести. Той не работел във фирмата.

Свидетелят Д. Д. също работи в „Енжел и ко“ от около 20 години. Бил шофьор, но му взели книжката от 30.08.2025г., за година и половина и останал като работник. Във въпросния ден, началото на месец декември, шефът ги пратил да товарят дърва в неделя. Момчето – шофьорът, който кара камиона - въпросния „Щайер“, в събота и неделя почивал. Момчето било питало за работа и го викнали да кара камиона. Знаели, че има личен камион „Газ 66“. Не знаели, че няма категория. Дошъл да кара камиона и на него съставили акт при проверката. Преди много години работил при тях като общ работник. Ходил в Германия, 5-6 години го нямало. Не е служител на фирмата понастоящем. От тогава не се е появявал никакъв. Този негов камион „Газ 66“, който карал от може би 4-5 години, е негов личен автомобил. За него също трябва „С“ категория. Подвели се, защото знаели, че има товарен камион, който кара, т. е. има необходимата категория.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт и в законоустановения срок.

При разглеждането й по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията по чл. 146 от АПК, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. С представената по делото Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. директорът на ОД на МВР – В. Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 2.2 от заповедта са посочени младши автоконтрольори – за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – В. Търново. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, включително фактически и правни основания за издаване. В оспорения административен акт са посочени изчерпателно установените от прилагащия мярката фактически обстоятелства. Формулирана разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Не са допуснати нарушения на административно-производствените правила.

Правилно е приложен и материалния закон. Като правно основание за издаване на заповедта органът е посочил разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б "а" ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Правилно адресат на предвидената по чл. 171, т. 2а от ЗДвП принудителна административна мярка е собственикът на МПС, за което са налице предпоставките на разпоредбата.

От друга страна, обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая прилагането на обжалваната ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел.

Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т.2а, б. „а" от ЗДвП), са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. В конкретния случай, управлението на автомобила, собственост на дружеството, е станало еднократно поради производствена необходимост и водачът, който притежава и управлява собствен товарен автомобил е създал впечатлението, че наистина е правоспособен шофьор и може да управлява товарни автомобили, за които се изисква правоспособност категория „С“. Нарушението е извършено поради производствена необходимост, в неделя, когато правоспособният служител на фирмата е ползвал законоустанавена почивка. Неправоспособният водач не работи в дружеството, което означава, че няма възможност отново да се извърши същото нарушение и че е постигната изцяло превантивната функция на ПАМ.