Определение № 4239 от 23.12.2025, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно дело 1072/2025
- Вид
- Определение № 4239
- Подписан
- 23.12.2025
- В сила
- 12.01.2026
- Състав
- Мария Василева-Данаилова
Други актове по делото
- Определение № 4238 от 23.12.2025 · Мария Василева-Данаилова
- Решение № 751 от 17.02.2026 · Мария Василева-Данаилова
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 138 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171, т.2А, б. А · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4239
Велико Търново, 23.12.2025 г.
Административния съд Велико Търново - V състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от съдията Мария Василева-Данаилова административно дело № 1072/2025 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 172 ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗдвП).
Административното дело е образувано по жалба от „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД, [населено място], чрез управителя А. А., с особено искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GРAM-1448528/07.12.2025 г. издадена от младши автоконтрольор към РУ Стражица при ОД на МВР Велико Търново, с която на основание чл. 171, т.2А, б. А от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца на собственик, чието ППС е управлявано от неправоспособен водач, която на основание чл. 172, ал. 6, от ЗДвП подлежи на предварително изпълнение.
С жалбата се иска спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като жалбоподателят е посочил, че оспорва като незаконосъобразна процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GРAM-1448528/07.12.2025 г. издадена от младши автоконтрольор към РУ Стражица при ОД на МВР Велико Търново. Предварителното изпълнение ще затрудни основната дейност на дружеството, като същото ще претърпи вреди в особено големи размери. Дружеството „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД, [населено място] е изпълнител по договори, с които се е задължило със свои средства да извърши лесокултурни дейности в голям обем. „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД, [населено място] е купувач по договор за покупко-продажба на стояща дървесина на корен от обект с краен срок на договора до 30.12.2025г. Видно от представен към жалбата списък, физически лица са заявили за закупуване и възложили доставка на дърва за огрев в различни количества. По всички тези правоотношения „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД, [населено място] е поело задължения за извозване и транспортиране на съответната дървесина, което е възможно да се осъществи единствено с този товарен автомобил „...“ с рег. № [рег. номер], тъй като същият е специално оборудван високопроходим автомобил. В случай на неизпълнение дружеството ще търпи освен нереализирани приходи и неустойки и отговорност за вреди. Това би довело до значителни финансови вреди на „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД, [населено място] до степен на последваща невъзможност дружеството да покрие разходите и задълженията си и ще доведе до значителни трайни финансови затруднения. Незабавното изпълнение ще причини на дружеството значителна или трудно поправима вреда, която е противопоставима на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Счита, че в настоящия случай не е налице нито една от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Нито към 07.12.2025г., нито към подаване на жалбата лицето Е. С. А. се намира в трудови правоотношения с „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД, поради което не съществувала опасност от последващо управление на същия автомобил от същото лице.
Ответникът младши автоконтрольор към РУ Стражица при ОД на МВР Велико Търново не заема становище по особеното искане с изпратената административна преписка рег. изх. № 350000 6091/17.12.2025г.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Съобразно Тълкувателно решение № 5 от 8.09.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2009 г., разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Искането за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение е подадено в съответствие с чл. 166, ал. 2 от АПК – при наличие на оспорване на съответния административен акт, депозирано е в законния срок от надлежна страна – адресат на административния акт, чието спиране се иска, налице е правен интерес от търсената защита. В случая не е налице изрична забрана съдът да спре допуснатото по закон предварително изпълнение, поради което жалбата е процесуално допустима. В конкретния случай разглеждането на жалбата по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК е допустимо предвид оспорването с жалбата на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GРAM-1448528/07.12.2025 г. издадена от младши автоконтрольор към РУ Стражица при ОД на МВР Велико Търново, в която е направено особеното искане за спиране изпълнението.
Искането за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение е основателно по следните съображения:
Когато законът изрично разпорежда предварително изпълнение на даден акт, той презумира наличието на една, повече или всички предпоставки на разпоредбата на чл. 60 от АПК за защита на обществения интерес, приложими в случаите, когато предварителното изпълнение се допуска от административния орган. Ето защо, при преценката на основателността на направеното искане по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, съдът по аргумент за противното следва да установи липсата на основание по чл. 60 АПК, за да отмени допуснатото по закон предварително изпълнение. В тежест на жалбоподателя е в това производство да докаже, че от изпълнението на заповедта ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Следователно, условие за спиране предварителното изпълнение на заповедите по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП е наличието на такова засягане на друг интерес, който да е равен на посочените в нормата на чл. 60 от АПК.
Видно то данните на л. 55 от делото товарен автомобил „...“ с рег. № [рег. номер] е специално оборудван високопроходим автомобил и е собственост на „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД, [населено място]. В конкретния случай, за да обоснове настъпването на значителна или трудно поправима вреда, жалбоподателят твърди, че принудителното изпълнение на процесната заповед ще причини на оспорващото дружество значителна и трудно поправима вреда, тъй като „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД, [населено място] е поело задължения за извозване и транспортиране на съответната дървесина, което е възможно да се осъществи единствено с този товарен автомобил „...“ с рег. № [рег. номер], тъй като същият е специално оборудван високопроходим автомобил. В случай на неизпълнение дружеството ще търпи освен нереализирани приходи и неустойки и отговорност за вреди, което би довело до значителни, трайни финансови вреди на „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД, [населено място] до степен на последваща невъзможност дружеството да покрие разходите и задълженията си.
Представе доказателства за твърденията, че „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД, [населено място] е изпълнител по договори, с които се е задължило със свои средства да извърши лесокултурни дейности в голям обем, а именно договор № 41 за покупко-продажба на стояща дървесина на корен от обект № 2521ЕТ от 01.09.2025г. с краен срок 30.12.2025г., Приложение 1 към договор № 41 за покупко-продажба на стояща дървесина от 01.09.2025г.; декларация към договор № 41, позволително за сеч № 0832974 със срок на провеждане на сечта 30.12.2025г.; технологичен план № 1 за добив на дървесина от отдел 260; ;договори между „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД, [населено място] и ТП Държавно горско стопанство Горна Оряховица № 24/21.05.2025г., № 25/21.05.2025г., № 26/21.05.2025г., спецификации за обект № 1, № 2, № 3, информационни табели на обект в горските територии, списък с 17 физически лица. Доказано е, че оспорващото дружество е купувач по договор за покупко-продажба на стояща дървесина на корен от обект с краен срок на договора до 30.12.2025г. Видно от представен към жалбата списък, физически лица са заявили за закупуване и възложили доставка на дърва за огрев в различни количества. При това положение, педварителното изпълнение на заповедта ще доведе до настъпването на значителни вреди за дружеството, противопоставими по своята същност, степен и резултат на презюмирания от закона държавен и обществен интерес. Негативният ефект от предварителното изпълнение е с имуществен характер - загуба или пропусната полза, както и има неимуществено измерение – разваляне на отношенията с основни контрагенти. Настъпването на вредите е достатъчно вероятно. Това дава основание за извод, че презюмираният от законодателя обществен/държавен интерес не би бил накърнен в степен, съпоставима с евентуалните вреди за дружеството, които биха настъпили вследствие на прекратяване регистрацията на ППС. В този смисъл Определение № 11633 от 15.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9566/2020 г., I о.
Определянето на вредата като значителна и трудно поправима следва от невъзможността за извършване договорените дейности от дружеството, което от своя страна е несъпоставимо с презюмираното от законодателя накърняване на държания/обществения интерес. Вредите по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК са несъразмерни с целените от административния орган чрез предварителното изпълнение на административния акт правни последици и доколкото не се покриват с целта на наложената мярка - нарушава се принципът за съразмерност, обективиран в чл. 6 АПК. Съблюдаването на този принцип означава, че не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства. Имайки предвид наличните по делото доказателства за крайния срок на договор № 41 до 30.12.2025г. и необходимостта от извършването на определени действия свързани с изпълнението по него, следва да се приеме, че в конкретния случай е спазено изискването на закона за наличието на новонастъпили обстоятелства, които да обосноват извода за наличието на реална опасност затова, че при допускане на предварително изпълнение на наложената с процесната заповед ПАМ ще настъпят значителни вреди за оспорващото дружество „ЕНЖЕЛ И КО“ ООД. Нарушен е принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, съгласно който админстративният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът е издаден.
На следващо място, следва да бъде съобразено Решение от 03.07.2025 г. на СЕС по дело С-623/23 г. и тълкуването на СЕС направено по делото, което е относимо към настоящия правен спор, тъй като тълкува въпроси свързани с обхвата на преценката при спиране на допуснато по закон предварително изпълнение и доколко това включва и съобразяване с евентуалната законосъобразност на подлежащата на съдебен контрол ПАМ. В т.48 от решението СЕС приема, че „за да се прецени посочената необходимост в контекста на незабавното изпълнение на принудителна административна мярка като разглежданата в главното производство, следва да се извърши не само конкретно претегляне на публичните и частните интереси, съответно в подкрепа и срещу това изпълнение, но и поне обобщена проверка на законосъобразността на разглежданата мярка“. Според това тълкуване съдът следва предварително да прецени евентуалната основателност на основното искане относно законосъобразността на ПАМ и с оглед тази преценка да постанови спиране или да откаже такова по отношение на допуснатото по закон предварителното изпълнение. Решаващият състав при извършване на такава преценка, намира, че е налице липса на мотиви при издаване на акта, тъй като изложените такива са бланкетни и лаконични. Направената преценка от съда е в съответствие с изискването към националната юрисдикция, относно дължимата проверка така както е посочено и в диспозитива на цитираното по-горе решение на СЕС по дело С-623/23. В тази смисъл Определение № 9590 от 13.10.2025г. по адм. дело № 10015/2025г. на Върховния административен съд.
Съобразно изложеното съдът намира, че са налице материално правните предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, във вр. с чл. 166, ал. 3 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Разпечатката съдържа 19 от 24 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b120eed7-cf55-4024-b585-9748d22c15bb