Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 48516 от 24.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42450/2025
Вид
Определение № 48516
Подписан
24.11.2025
В сила
24.11.2025
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48516 гр. София, 24.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110142450 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са следните обективно кумулативно съединени искове от Х. С. К., ЕГН **********, срещу „КОНТИНВЕСТ” ООД, ЕИК 040967273, както следва: иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за заплащане на сумата о т 80 000 лева, представляваща частичен иск за сума в общ размер 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, случила се на 14.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на злополуката – 14.03.2022 г. до окончателното й плащане. иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 848.58 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разходи по лечение, възстановяване, закупуване на медицински консумативи и др., настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от 14.03.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука - 14.03.2025 г., до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че се намира в трудовото правоотношение с ответното дружество, възникнало въз основа на сключен трудов договор № 21-2018 от 23.03.2018 г. по силата на който бил назначен при ответното дружество на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“, постъпвайки на работа на 26.03.2018 г. Заявява, че при изпълнение на задълженията си на 14.03.2025 г. претърпява злополука в Унгария, гр.

Будапеща, призната за трудова злополука с влязло в сила на 19.05.2025г. Разпореждане № 36678/25.04.2025 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ - София-град. Инцидентът се случил на посочените дата и място, като ищецът бил командирован въз основа на Заповед № 6/11.03.2025 г. до Румъния и Унгария и обратно, като в рамките на работното време и при изпълнение на служебните си задължения /международен превоз на товари/ при разтоварване на товара, служител на дружеството получател, пълнил контейнер с 50% натриева основа, като контейнерът прелял, а пръски от течността влезли под маската на ищеца и попаднали в дясното му око, причинявайки му химическо изгаряне в областта на същото.

Непосредствено след инцидента бил приет по спешност в болница в гр. Будапеща с 1 химическо изгаряне на роговицата и конюнктивата на дясното око, където била извършена промивка на увреденото око за неутрализиране на pH, а след това е насочен по спешност към друга болница, където била извършена ексцизия на увредената конюнктивна тъкан и пластика с амниотично покритие. На 27.03.2025 г. било извършено ново амниотично покритие, а ищецът бил изписан, за да продължи лечението си в Република България. Полученото изгаряне засягало повърхността на окото от дясната страна, като останалото зрение в пострадалата част било само 20% и имало необходимост от продължаващо лечение за дълъг период от време.

На 05.05.2025 г. ищецът бил приет за повторно оперативно лечение в Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън“ ЕООД, където му било извършено перитомия на 360 гр. с отстраняване на предходно поставени 10/Nylon и била извършена трансплантация на амниотична мембрана на дясно око по стандартна методика, адаптиране на амниотична тъкан с 8/0 PGA. Ищецът бил изписан на 07.05.2025 г. с изписана медикаментозна терапия и поставен под режим изключващ физическото му натоварване. На 23.05.2025 г. ищецът бил прегледан за сетен път, продължена била назначената му до момента терапия, а с решение на ЛКК № 39/23.05.2025 г. била продължена временната неработоспособност за срок от още 30 календарни дни, считано от 18.05.2025 г. Ищецът пътувал и до гр. Будапеща, Унгария, за да му бъдат извършвани контролни прегледи в клиниката, където първоначално бил хоспитализиран и опериран, непосредствено след настъпилата злополука на 14.03.2025 г. – на 04.04.2025 г. и 16.04.2025 г., съответно. С оглед на обективното посттравматично състояние и за целите на оздравителния процес се наложило да ползва отпуск по болест с първоначално определен период към датата на подаване на исковата молба от 126 календарни дни, който продължава и до днес. Заявява, че и към момента продължават комплексните оплаквания и симптоматика, предизвикани от загубата на зрение, почти в пълна степен, на едното око, като на практика с увреденото си дясно око вижда само силуети. Твърди, че при и от инцидента е изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение, тъй като инцидентът станал внезапно и неочаквано засегнал посредством химическо изгаряне деликатен и чувствителен орган. Изпитвал силната болка, имал оток, секреция и сълзене на дясното око с нарушаване на зрителната му функция и острота, придружени от интензивно главоболие, чувствител‐ ност и дразнение от различни източници на светлина. Имал нужда от чуждо съдействие при извършването на някои от ежедневните дейности. Започнал да страда от безсъние и през цялото време на болничното лечение усещал последиците от химическото изгаряне, виждал само силуети, които последици променили крайно негативно ежедневието, начина и качеството му на живот занапред със значителни ограничения и затруднения при осъществяване на трудова дейност за в бъдеще предвид упражняваната от него професия. Увреждането се отразило отрицателно и на психиката му – започнал да изпитва тревожност, напрегнатост и раздразнителност, които били провокирани от продължителната неяснота относно това дали травмираното око ще може да бъде спасено. Допълнително отрицателно въздействие върху психологическото му състояние оказали и настъпилите трайни неблагоприятни последици върху физиологическия му статус, респ. невъзможността за възстановяване и фактически настъпилата инвалидизация и почти пълната загуба на зрение с дясното око. Загубата на зрение освен че имала физическо проявление, се отразила и върху чувството му за пълноценност, самочувствието му, самооценката му и качеството му на живот за в бъдеще, ограничил социалните си контакти, което довело до изолация и затваряне в себе си. С оглед на изложеното твърди, че търпи и ще понася пожизнено значителни неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от настъпилата на 14.03.2025 г. трудова злополука. Заявява, че е сторил и разходи за лечение, медицински консумативи и изделия в резултат на трудовата злополука в общ размер на 848.58 лв., представляващи понесени от 2 него имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от настъпилата на 14.03.2025 г. трудова злополука. С оглед на изложеното обосновава наличието на предпоставките за ангажиране на безвиновната /обективна/ отговорност на работодателя.

Навежда довод, че са налице всички елементи от фактическия състав на трудова злополука, поради което и при съобразяване на изложените в исковата молба съображение – възрастта на пострадалия, социално-икономическите условия в страната, характера и степента на полученото травматично увреждане и последиците от него, проявената комплексна симптоматика и оплаквания, засягането на деликатен орган и извършените множество оперативни манипулации и други справедливото обезщетение възлиза на търсената сума, поради което моли предявеният иск да бъде уважен в пълен размер.

Представя доказателства и прави доказателствени искания.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните, не оспорва факта на командироването на ищеца в Румъния и Унгария, както и не оспорва настъпването на злополуката на 14.03.2025 г. в гр. Будапеща, Унгария. Посочва, че пострадалият притежава ADR свидетелство съгласно Международното споразумение за превоз на опасни товари по шосе, което поставя конкретни изисквания към водачите за спазване на определени правила за безопасност. Твърди, че ищецът не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд, като при пълненето на контейнера не носил предоставените му от работодателя предпазни средства, включително защитни очила. В тази насока, ответникът представя Решение за прекратяване на производство с изх.

№ 01200/492/225 г. по описа на Главна дирекция на полицията Будапеща, Районна дирекция на полицията с Район ХХ и ХХI – Криминален отдел, в което е констатирано, че ищецът не е спазил правилата за безопасност на труда като не е носил предпазни средства, в резултат на което е допринесъл за собственото си увреждане. Твърди, че има записи от камери, монтирани в района, където се е случила злополуката, които потвърждават тези твърдения.

Посочва, че при правилното използване на защитните очила е почти невъзможно да преминат пръски от химикала под тях и да попаднат в окото. Оспорва извършеното описание на травматичното увреждане на ищеца в тази степен. Навежда се довод, че липсват доказателства за настъпила фактическа инвалидизация и за почти пълна загуба на зрението с дясното око, включително твърди, че ищецът сам е отишъл до Будапеща за два контролни прегледа със собственият си автомобил. Оспорва иска за имуществени вреди в размер на 848,58 лв. като неоснователен и твърди, че работодателят е поел за своя сметка всички разходи по пътуването, престоя в Унгария и всички разходи по лечението до момента. Твърди, също така, че на ищеца е изплатено обезщетение от “МетЛайф Юръп д.а.к.

– Клон България”, което покрива изцяло претендираните имуществени вреди. В условията на евентуалност иска намаляне на присъденото обезщетение с получените от ищеца парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Навежда възражение за съпричиняване по чл.201, ал.2, т.1, поради допусната от ищеца груба небрежност по посочените по-горе обстоятелства, както и че инцидента е бил умишлен. Иска намаляне на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Навежда се довод, че ищецът е проявила груба небрежност, като не е предявил претенцията си срещу застрахователно дружество. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже че по време на съществувалото между страните трудово правоотношение с ответника е настъпила трудова злополука по описания в исковата молба време, място и начин, от която е претърпял 3 твърдените имуществени вреди, изразяващи се в разходите за лечение, и неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни преживявания, които твърди да е понесъл, както и размера на обезщетението, както и да докаже твърдяната степен на уврежданията от настъпилата трудова злополука.

В тежест на ответника е да докаже, при установяване на горните обстоятелства, че е обезщетил ищеца за извършените от него разходи по лечението и че е заплатил на ищеца обезщетение за преживените неимуществени вреди от трудова злополука.

В тежест на ответника е да докаже и обстоятелствата, на които основава правоизключващите си възражения, в това число че размерът на обезщетението е прекомерен с оглед преживените болки и страдания и травматично увреждане, че е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Живот и Злополука“ между ответното дружество и „МетЛайф Юръп – Клон България“ към момента на настъпване на трудовата злополука, по силата на който на ищеца е изплатено обезщетение по застраховката за настъпилата трудова злополука, че на ищеца е изплатено обезщетение от ДОО, както и размера на тези обезщетения.

В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, от които произтича направеното от него възражение с правна квалификация чл. 201, ал. 1 и ал. 2, т. 1 КТ, в това число да докаже пълно и главно, че на ищеца са проведени инструктажи по повод на тази работа, закупени са работни облекла и защитни средства /очила/, които са му били предоставени, както и че пострадалият е причинил умишлено увреждането, пренебрегвайки изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и неизползвайки предоставените му защитни средства, а при евентуалност по възражение с правна квалификация чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ че пострадалият ищец е допринесъл за инцидента, пренебрегвайки изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и неизползвайки предоставените му защитни средства.