Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 416 от 20.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 705/2023
Вид
Решение № 416
Подписан
20.11.2024
В сила
13.10.2025
Състав
Вера Иванова Иванова, Меденка Минчева Недкова, Славейка Атанасова Костадинова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.535 · Търговски закон
  • чл.536 · Търговски закон
  • чл.685 · Търговски закон
  • чл.686 · Търговски закон
  • чл.688 · Търговски закон
  • чл.692 · Търговски закон
  • чл.694ал · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. П., 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000705 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №50116/27.ХІ.2023год. постановено по т.д.

№1138/2022год. на І ТО на ВКС е отменено решение №34/20.І.2022год. по В.т.д.№702/2022год. на ПАС и делото е върнато за ново произнасяне от друг състав на П. апелативен съд, с указания да се даде възможност на страните да изразят становище и организират защитата си във връзка с възражението на ищците ЕТ"Д.*В.Ф." гр.П., ЕИК **, представляван от В.К.Ф. и ЕТ "В.А.В." гр.П., ЕИК **, представляван от А.А.В. за валидно задължаване на длъжника "Б**" ЕООД /н/гр.Х., ЕИК ** по процесния запис на заповед, предвид подписването му към действителната дата на издаване от лице, което не е било вписано в търговския регистър като управител на посоченото дружество издател.

С решение №260038/12.ХІ.2020год. постановено по т.д.

№218/2019год. на Х. окръжен съд е признато за установено, по отношение на Д. И. З., ЕГН ********** от гр.П., ул.“Г. М.“ **, на „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., ЕИК ** и на синдика А. Р. М., несъществуване на вземане на кредитора Д. И. З., ЕГН ********** от длъжника „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., ЕИК **, включено в списъка на приетите вземания, произтичащо от запис на заповед от 13.ІV.2015год. за сумата 300 000лв.-главница, лихва върху главницата в размер на 28 750лв., считано от 30.VІІ.2018год. до 9.VІІ.2019год., законна лихва върху главницата, считано от 9.VІІ.2019год. до окончателното и изплащане, 5 235лв.

1 адвокатски хонорар за изготвяне на молба за откриване на производство по несъстоятелност и процесуално представителство по т.д.№1/2018год. по описа на ОС- Х. и 3 765лв. адвокатско възнаграждение за предявяване на вземанията на кредитора.

Осъдил е Д. И. З., ЕГН ********** и „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., ЕИК ** да заплатят по сметката на Х.окръжен съд ДТ в размер на 3 389.83лв..

Осъдил е Д. И. З., ЕГН ********** и „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., ЕИК ** да заплатят на ЕТ „Д.В.Ф.“ гр.П., ЕИК ** и ЕТ „В.А.В.“ гр.П., ЕИК ** разноски по делото в размер на 8 400лв.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№263373/3.ХІІ.2020год. е подадена от Д. И. З., ЕГН ********** от гр.П., ул.“Г. М.“ **, срещу решение № 260038/12.ХІ.2020год., постановено по т.д.№218/2019год. на Х. окръжен съд, в цялост, като са изложени подробни съображения относно неговата незаконосъобразност и необоснованост.

Основните аргументина жалбоподателката са свързани с обстоятелството, че страната няма нужда да сочи доказателства за наличие на основание, за което е издаден записа на заповед, при наличие на редовен от външна страна менителничен ефект, не счита за необходимо да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение по повод или във връзка с което е издадения запис на заповед. Изрично заявява, че вземането и произтича от запис на заповед, издаден на 13.ІV.2015год. от управителя на „Б**“ ЕООД гр.Х. и съдържащ клауза „без протест“, който отговаря на всички изисквания за редовност по чл.535 ТЗ, като не са налице отрицателните изисквания по чл.536 ТЗ, което е безспорно установено от ОС- Х. в производството по т.д.№1/2018год., тъй като именно въз основа на това нейно вземане, произтичащо от процесния запис на заповед, е открито производството по несъстоятелност на длъжника „Б**“ ЕООД гр.Х.. Освен това длъжникът не е оспорил процесния запис на заповед и произтичащото от него задължение. Признава, че вземането не е обвързано с каузална сделка.

Моли решението на първоинстанционният съд да се отмени и съответно се отхвърли като неоснователен предявения иск. Счита, че липсата на счетоводно записване на задължението по записа на заповед може да бъде основание само за административно-наказателна отговорност по ЗСч. Претендира за направените по делото разноски пред всички съдебни инстанции досега.

ВЪЗЗИВАЕМИТЕ ЕТ „Д.В.Ф.“ гр.П., ЕИК **, представляван от В.К.Ф. и ЕТ „В.А.В.“ гр.П., ЕИК **, представляван от А.А.В., подават отговор на въззивната жалба вх.№261607/17.ІІ.2021год., чрез пълномощниците им адв. В. В. и адв. С.Т., с възражения за нейната неоснователност. Считат, че не съществува каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден записа на заповед. Твърдят, че той не отговаря и на всички формални изисквания за съставянето и съдържанието му. Уточняват, че още с исковата молба са направили оспорване на датата на съставяне на частния документ- запис на заповед- 13.ІV.2015год., като от доказателствата по делото безспорно се установява, че най-ранната дата на издаване на ценната книга е 2.І.2018год., когато записът на заповед е официализиран в започналото производство по несъстоятелност на длъжника „Б**“ ЕООД гр.Х.

2 по т.д.№1/2018год. по описа на ОС- Х.. Към тази дата обаче, записът на заповед не може да задължи „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., защото е подписан от бившия управител на дружеството Г. Х. Х., който към този момент не е управител на дружеството и не може да го представлява. Записът на заповед е можело да бъде издаден във всеки един момент от 13.ІV.2015год. до 2.І.2018год., което отново потвърждава възражението им, че той е съставен единствено с цел да послужи в производството по несъстоятелност на длъжника и евентуално за получаване на неоснователна материална облага от Д. З. или от други лица. Молят да им се присъдят направените по делото разноски във всички съдебни инстанции досега.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., ЕИК **, представлявано от управителя Х. Д. Х. не е подал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ А. Р. М.- постоянен синдик на „Б**“

ЕООД гр.Х., не взема становище по подадената въззивна жалба.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

П. апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК и чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано.

То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.694ал.3т.1 ТЗ. Погрешното посочване в решението като правно основание на предявения иск чл.694ал.1т.3 ТЗ не води до недопустимост на решението, защото: първоразпоредбата на чл.694ал.1 ТЗ няма трета точка и второ- искът е предявен не от длъжника, а от кредитори с приети вземания срещу длъжника „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., които са оспорили в срока и по реда на чл.690ал.1 ТЗ приетото вземане на кредитора Д. З., което възражение е оставено без уважение с определение на съда по несъстоятелността, постановено по реда на чл.692ал.4 ТЗ.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или 3 ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото е предявен от ищците ЕТ „Д.В.Ф.“ гр.П., ЕИК **, представляван от В.К.Ф. и ЕТ „В.А.В.“ гр.П., ЕИК **, представляван от А.А.В. като кредитори с приети предявени вземания срещу ответниците Д. И. З., ЕГН **********, като кредитор с прието предявено вземане, което се оспорва от кредиторите-ищци, „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., ЕИК **, представлявано от управителя Х. Д. Х., като задължителен участник в производството по чл.694ал.4 ТЗ и синдикът А. Р. М., отрицателен установителен иск с правно основание чл.694ал.3т.1 ТЗ за признаване несъществуването на предявени в срока по чл.685 ТЗ и приети от синдика вземания, а именно: да се приеме за установено несъществуване на вземания на кредитора Д. И. З., ЕГН ********** по отношение на длъжника „Б**“ ЕООД /н/ гр.Х., ЕИК **, включени в списъка на приетите вземания, произтичащи от запис на заповед от 13.ІV.2015год. за сумата 300 000лв., лихва върху главницата в размер на 28 750лв., считано от 30.VІІ.2018год. до 9.VІІ.2019год., законна лихва върху главницата след 9.VІІ.2019год. до окончателното и изплащане, 5 235лв. адвокатски хонорар за изготвяне на молба за откриване на производство по несъстоятелност и процесуално представителство на Д. З. по т.д. №1/2018год. по описа на ОС- Х., 3 765лв. адвокатско възнаграждение за предявяване на вземания на кредитора.

Ищците твърдят, че вземането, основано на записа на заповед от 13.ІV.2015год. за сумата 300 000лв. е несъществуващо, тъй като записът не съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ и не отговаря на формалните изисквания за съставянето му. Твърдят, че липсва каузална причина за издаване на записа на заповед, защото липсват финансово обвързани договори относно същия. Той не е бил осчетоводен нито през 2015год., нито през 2016год. и липсва в счетоводните баланси на дружеството в несъстоятелност. Твърдят, че представянето му в производството по чл.692 ТЗ цели да намали размера на удовлетворяване на другите кредитори.

Твърдят, че това е частен документ, който няма достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК. Неговото съдържание не е било възпроизведено в друг официален документ нито към датата на издаването му, нито към датата на предявяването му-12.ХІІ.2015год., нито в по-късен момент до образуването на т.д.№1/2018г. по описа на ОС- Х. с подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, с която е представен. Твърдят, че в записа липсва посочен падеж, а израза „при представяне“ е различен от законовия термин „предявяване“. Считат, че не е ясно какво се има предвид с изявлението „този запис на заповед ми би предявен на 12.ХІІ.2015год.“ и било ли е изпълнено задължението за представяне на ценната книга. Твърдят, че при изписване размера на задължението с думи, липсва посочване на валутата, в която то е дължимо, т.е. има неопределеност в съдържанието на документа.

Постъпил е отговор от ответника Д. И. З., с който оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен. Твърди, че са налице всички изискуеми реквизити на записа на заповед, защото именно вземането по този 4 запис на заповед е послужило като основание за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Счита, че неосчетоводяването на това задължение не се отразява на преценката за неговото валидно възникване.

Намира възраженията за липса на достоверна дата на процесния запис на заповед за неоснователни, тъй като той е бил надлежно представен в производството по несъстоятелност, в което са участвали и ищците.

Синдикът на „Б**“ ЕООД /в несъстоятелност/ гр.Х. А. Р. М. е изразил становище по предявения иск, че при съставянето на списъка с приети вземания се е водил от обстоятелството, че представеният запис на заповед е от категорията на абстрактните сделки, т.е. основанието не е елемент от фактическия състав на сделката и наличието на такова не обуславя нейната действителност.

Длъжникът „Б**“ ЕООД /в несъстоятелност/ гр.Х. не е взел становище по предявения иск чрез законния си представител- управителя Х.

Д. Х..

От фактическа страна по делото е установено следното:

С решение №66/22.VІ.2018год. по т.д.№1/2018год. на Х. окръжен съд, на основание чл.632ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Б**“ ЕООД гр.Х., ЕИК **, с начална дата на неплатежоспособността1.І.2017год., открито е производство по несъстоятелност на длъжника „Б**“ ЕООД гр.Х., ЕИК **, наложени са обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника, прекратена е дейността на предприятието на длъжника, обявен е длъжника „Б**“ ЕООД гр.Х., ЕИК ** в несъстоятелност и производството по делото е спряно .