Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2458 от 10.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25849/2025
Вид
Решение № 2458
Подписан
10.02.2026
В сила
06.03.2026
Състав
БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2458 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. П. при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Гражданско дело № 20251110125849 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЮЛ, ЕИК: ***, против Г. П. И., ЕГН: ********** с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот - апартамент, находящ се в *** с аб. № ***/***. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2989,96 лв. главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., сумата от 361,19 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 13.01.2025 г., както и сумата от 84,30 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и сумата от 17,10 лв. лихва за забава за периода от 16.07.2022 г. до 13.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.01.2025 г. до окончателното им изплащане.

Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 2370/2025 г. по описа на СРС, 176 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения срок съдът констатирал, че издадената заповед за 1 изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, съобразно установеното, че длъжникът не живее на регистрираните в ГРАО адреси.

Съдът не е успял да връчи заповедта и чрез работодател, тъй като за лицето няма данни за действащи трудови договори. Ето защо съдът е дал указания на заявителя, че може да предяви иск относно вземането, предвид което са предявени настоящите установителни искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ЮЛ на потребители в ***, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „***“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от Общите условия бил определен реда и срокът, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от ЮЛ, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че Г. П. И., ЕГН:

**********, дължи на ЮЛ 2989,96 лв. главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., сумата от 361,19 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 13.01.2025 г., както и сумата от 84,30 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и сумата от 17,10 лв. лихва за забава за периода от 16.07.2022 г. до 13.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.01.2025 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.09.2024 г. по ч.гр.д. № 2370/2025 г. по описа на СРС, 176 състав.

Назначеният на ответника особен представител не е подал отговор на искова молба в срока по чл. 131 ГПК. В проведеното на 29.01.2026 г. съдебно заседание адв. Я. е оспорил претенциите на ищеца с доводи, че ответницата не е потребител на топлинна енергия, тъй като не е собственик на процесния имот. Твърди, че от представените доказателства не се установява дължимост на процесните суми.

Третото лице помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия е предоставил на ответника през 2 процесния период топлинна енергия на претендираната стойност, стойността на услугата дялово разпределение, както и изпадането в забава за тяхното заплащане.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на обекти в тази сграда.

От общите данни в заключението на съдебно-техническата експертиза (л. 89-91 от делото), което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се установява, че сградата на ***, в която се намира жилището, е с непрекъснато топлоснабдяване в периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. и следователно процесният имот е топлоснабден, като за него е открита партида с абонатен № ***.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, дело № ***/1991 г на нотариус при *** се установява, че на 10.10.1991 г. ответницата Г. П. И. е придобила правото на собственост върху ****, с площ от 68 кв.м., находящ се в ***, въз основа на договор за дарение.

От представените по делото нотариален акт № ***, том I, рег. № ***, дело № *** от 2001 г. на нотариус Р.Д., № *** към НК и нотариален акт № ***, том I, рег. № ***, дело № *** от 2010 г. на нотариус К.А., с. № *** към НК се установява, че ответницата, в качеството си на собственик на посочения имот, е учредила ипотека върху тях. Следователно на основание чл. 153 ЗЕ като собственик на имота Г. П. И. е клиент на ищеца по договор за доставка на топлинна енергия, отговарящ за нейното заплащане. Противно на възраженията на ответника, направени извън процесуалния срок и предвид представеното удостоверение за идентичност се установява, че ***, с площ от 68 кв.м., находящ се в ***, е идентичен с апартамент № *** с абонатен № ***, находящ се в ***. Последното се подкрепя и от справката за постоянен и настоящ адрес на ответницата /л. 57 от делото/.

Съгласно чл. 150 ЗЕ вр. чл. 149, ал. 1, т. 6 съдържанието на облигационното отношение между клиент и топлофикационно дружество се състои от публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР, като не е необходимо тяхното изрично приемане от клиентите/потребителите.

За процесните искови периоди приложими са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).

Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на 3 топломерите в отделните имоти.

Въз основа на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза (л. 89-91) се установява, че за абоната през процесния период е начислена сумата от 3316,17 лева. Изравнителната сума за периода е - 326,74 лв. за получаване, предвид което задълженията за потребена топлинна енергия от ответника през периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. е в размер на 2 989,43 лева.

Съгласно чл. 36, ал. 2 вр. чл. 22, ал. 2 от Общите условия задължението за предоставената услуга дялово разпределение се заплаща на продавача на топлинна енергия, тоест на ЮЛ. След проверка на представените документи, данните от уредите за сградата и имота вещото лице по СТЕ е посочило, че дяловото разпределение, извършено от фирма ЮЛ за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че дължимата от потребителя цена за услугата дялово разпределение за периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г. възлиза на 84,30 лева.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите следва да заплащат задълженията за потребена енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед забавата за заплащането на двете главници, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца се следват обезщетения в размер на законната лихва. Законната лихва за забава върху главницата от 2989,96 лева, дължима за периода 15.09.2023 г. – 13.01.2025 г., изчислена от съда по чл. 162 ГПК, е в размер претендираната сума от 361,19 лева. На ищеца следва да се присъди и законна лихва за забава за периода 16.07.2022 г. до 13.01.2025 г. върху неплатените такси за дялово разпределение, които също стават изискуеми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. На основание чл. 162 ГПК същите са изчислени в размер на 17,10 лева, каквато е и претенцията на ищеца, с оглед на което последният следва да бъде уважен изцяло.

По отговорността на страните за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в исковото производство в общ размер на 403,43 евро, от които 35,30 евро – държавна такса по исковото производство, 204,52 евро – депозит за особен представител; 112,48 евро – депозит за изготвяне на съдебнотехническа експертиза, 51,13 евро – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по сторените в протеклото заповедно производство разноски. На ищеца следва да се присъди сумата в общ размер на 60,86 евро – от които 35,30 евро – държавна такса по заповедното производство; 25,56 евро – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

4

Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. П. И., ЕГН: ********** дължи на ЮЛ, ЕИК ***, сумата от 1528,74 евро/2989,96 лв. главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., сумата от 184,67евро/361,19 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 13.01.2025 г., както и сумата от 43,10 евро/84,30 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и сумата от 8,74 евро/17,10 лв. лихва за забава за периода от 16.07.2022 г. до 13.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.01.2025 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.01.2025 г. по ч.гр.д. № 2370/2025 г. по описа на СРС, 176 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.М.Н., ЕГН **********, да заплати на ЮЛ, ЕИК ***, сумата от 403,43 евро/ 789,04 лв., представляваща разноски в исковото производство, и сумата от 60,86 евро/119,03 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на страната на ищеца – ЮЛ, ЕИК ***.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.