Решение № 17483 от 26.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34041/2022
- Вид
- Решение № 17483
- Подписан
- 26.10.2023
- Състав
- НЕДЕЛИНА ДИМИТРОВА СИМОВА МИТОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 64881 от 18.07.2022 · НЕДЕЛИНА ДИМИТРОВА СИМОВА МИТОВА
- Разпореждане № 75479 от 17.08.2022 · НЕДЕЛИНА ДИМИТРОВА СИМОВА МИТОВА
- Определение № 13334 от 09.04.2023 · НЕДЕЛИНА ДИМИТРОВА СИМОВА МИТОВА
- Протокол № 13410 от 31.05.2023 · НЕДЕЛИНА ДИМИТРОВА СИМОВА МИТОВА
- Протокол № 17776 от 06.07.2023 · НЕДЕЛИНА ДИМИТРОВА СИМОВА МИТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 16, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 61 и сл. · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 17483 гр. С., 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110134041 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу С. К. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответната страна, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „Л.“ бл. 203, вх. В, ет. 1, ап. 48, аб. № 139001. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което д а осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от 1 045,44 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 24.06.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 230,96 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 08.06.2022 г. , сума в размер на 17,82 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. , ведно със законната лихва за забава от 24.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 4,12 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът С. К. не е подал отговор 1 на исковата молба. В откритите съдебни заседания оспорва иска по размер, без дължимите суми за сградна инсталация, твърди, че няма топлоснабдяване към имота, тъй като радиаторите са демонтирани и същият е необитаем от повече от 12 години.
Поддържа, че третото лице – помагач не е извършвало отчет на топломерите в имота, тъй като такива няма. Моли съда да постанови решение, в което да отчете реалното потребление.
Конституираното трето лице – помагач – „Т. С.“ ЕООД поддържа, че дяловото разпределение за имота за периода е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е 2 обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към аБ.тна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.
Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот.
Това обстоятелство се потвърждава и от приложените по делото документи – договор за покупко-продажба на жилище (л.87), удостоверение за наследници (л.41) и данъчна декларация (л.81-84).
Въз основа на така очертаната нормативна уредба и гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, 3 съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза (л.108-115), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в аБ.тната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни от дружеството, извършващо дялово разпределение – „Т. С.“ ЕООД през процесния период в имота не е имало отоплителни тела и не са монтирани топлоразпределители. По данни от ФДР в имота се ползва топла вода и поради това, че през процесния период 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. ответникът не е осигурил достъп за отчет на водомера за топла вода, са попълнени протоколи за неосигурен достъп и разходът за топла вода е начислен за един потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие. За периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация е изчислено от ФДР по нормативно регламентираната формула.
Процесният имот има отопляем обем по проект 212 м3, на базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация. В заключение вещото лице посочва, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба.
По делото е изслушано и заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Според вещото лице (л.118-121) в счетоводството на ищеца няма данни за плащане на процесните суми за имота. Задълженията на имота за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. са в размер на 1 045,44 лв. за топлинна енергия, 234,27 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 08.06.2022 г. върху главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., 17,82 лв. възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. и 4,47 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 08.06.2022 г. върху главницата за дялово разпределение.
Видно от заключението на съдебнотехническата експертиза през процесния период за имота са начислявани единствено суми за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ и за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като спорният по делото въпрос е дали законосъобразно е изчислена сума за топлинна енергия за БГВ.
Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 от Общите условия на „Т. С.“ ЕАД клиентът е длъжен да осигури достъп до имота си за отчитане и контрол на средствата за индивидуално измерване и разпределение на топлинната енергия.
Видно от представените от третото лице – помагач „Т. С.“ ЕООД протоколи за неосигурен достъп (л.92-93) до процесния имот не е осигурен достъп за отчет за отоплителния сезон 2018/2019 г., като третото лице – помагач е осигурило две дати за отчет – 25.05.2019 г. и 30.05.2019 г., както и за отоплителния сезон 2019/2020 г., като отново са осигурени две дати за отчет на уредите – 28.06.2020 г. и 02.07.2020 г.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) , която е приложима за отоплителния сезон 2018/2019 г., когато не е осигурен достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление за гореща вода 140 4 литра на обитател за едно денонощие.
Разпечатката съдържа 32 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ea08cce1-228e-47d2-8cd3-54a8c9e2038a