Решение № 14 от 08.01.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 412/2023
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 08.01.2024
- Състав
- Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Георги Янев
Други актове по делото
- Разпореждане № 175 от 05.03.2024 · Николай Грънчаров
- Разпореждане № 222 от 22.03.2024 · Николай Грънчаров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31 · Закон за собствеността
- чл. 31 ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 31 ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 68 ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 79 ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 81 · Закон за собствеността
- чл. 18ж ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. Благоевград, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500412 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 62/24.02.2023г., постановено по гр.д. № 132/2022г. по описа на РС Петрич, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от К. А. К. и Г. П. С.ищци по гр.д. № 132/2022г. по описа на РС Петрич, чрез пълномощника им- адв. В. П..С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, както и за необоснованост на атакуваното решение от събраните доказателства по делото.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, изградени с обжалваното съдебно решение, основани на доводите че ответниците- Д. А. С. и Н. К. С., са придобили собствеността върху спорните по делото поземлени имоти по давност. Развити са съображения, че тъй като се касае за наследствени земеделски имоти, то след тяхното реституиране всеки от сънаследниците е владелец на собствената си идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници. Поддържа се, че между наследниците не е била извършвана „неформална делба“ на реституираните земеделски имоти, като от мотивите на първоинстанционния съд към обжалвания съдебен акт, липсва изложение с кои действия на част от наследниците същите са демонстрирали намерението си спрямо останалите наследници- да своят процесните поземлени имоти за себе си, още повече че по делото са събрани доказателства че част от другите наследници/включително сина на 1 ищцата Г. С./, е помагал за облагородяването на съсобствените имоти, чрез оформянето на водоем през 90-те години на миналия век/.Оплакванията с жалбата се мотивират с доводите, че ако ответника Д. С. е обработвал процесните по делото поземлени имоти, това е ставало със знанието и съгласието на останалите сънаследници, които не са имали нищо против съсобствения имот да се поддържа.
Оплакването с въззивната жалба, основано на доводи за необоснованост на обжалваното съдебно решение, се мотивира с доводи, че първоинстационният съд е кредитирал и обсъждал единствено само събраните гласни доказателства, като не е съпоставил същите със събраните писмени доказателства по делото, като така е стигнал до формирането на грешни изводи за крайния изход на делото.
С жалбата не се оспорва извода на състава на РС Петрич, че процесните имоти са били ползвани само от семейството на Д. С. и никой друг не е ползвал тези имоти. Поддържа се от пълномощникът на жалбоподателите, че дори този извод да е верен, то съдът не е отчел че това е ставало със съгласието на останалите сънаследници, които са приемали действията на ответника като такива по поддръжката и грижата за съсобствения имот. Сочи се, че процесните имоти са работени по- интензивно до смъртта на наследодателите на странитеА. П. С., поч. *г. и Н. Е. С., поч. *г. След смъртта на родителите, твърди се от въззивната страна, че имотите не са били стопанисвани постоянно до 2021г. От гласните доказателства се установява, че Д. С. един път годишно прибирал плодовете от някаква лозница, като в имотите не са извършвани постоянно дейности, които от една страна да съставляват непрекъснато владение на имота, а от друга страна да са явна демнострация за останалите сънаследници на намерение имотите да бъдат своени за себе си. Акцентира се, че съобразно приетото в съдебната практика, от сънаследника осъществил фактическа власт върху съсобствения имот, следва да са налице явни и недвусмислени действия, чрез които същият да демострира по отношение на останалите наследници, че е преобърнал държането на идеалните им части във владение и е започнал да ги свои за себе си. Излагат се доводи от пълномощника на жалбоподателите, че основен принцип в правото е че давност не тече срещу този, който не може да се защити. В тази насока излагат се доводи, че в настоящия случай липсва явна демонстрация на намерението на ответниците да своят съсобствения имот за себе си, поради което същите на са ги придобили по давност. Именно поради това ищцата К. С. е била изненадана през от отказа на Д. С. да и разреши да сложи в процесните имоти собствен пчелин.
Във връзка с оплакването за необоснованост, навадени са доводи от въззивната страна, че първоинстанционният съд напълно е игнорирал свидетелските показания на свидетелите на ищците, а е кредитирал показанията на свидетелите на ответниците, тъй като същите били бивши кметове на селото. Същевременно акцентира се, че свидетелите на ищците са съседи на процесните имоти, единият от които от 1997г. до 2017г. е обработвал съседен на процесния недвижим имот. Така свидетелите на ищците твърдят, че спорните земеделски имоти са били „пущиняк“ и „поляна“ и те не са виждали същите да се работят от някой от наследниците. Акцентира се с въззивната жалба, че показанията на тези свидетели 2 съответстват на събраните по делото писмени доказателства- ортофотоснимки, от които се вижда че имотите не се обработват.
Основният аргумент на който се основават оплакванията за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт са наведените доводи, че дори и да се приеме за доказано че процесните имоти са били работени от ответниците по делото, то по делото липсват каквито и да е доказателства за действия от тяхна страна, сочещи на трансформиране на държането на идеалните части на останалите наследници като свои, чрез които ответниците явно да са демострирали че отричат собствеността на останалите сънаследници и че са променили намерението си, като владеят имота за да го своят за себе си. Ако е било налице такова поведение, то същото следва задължително да е станало достояние на останалите наследници и то по категоричен и несъмнен начин. Поддържа се с въззивната жалба, че от събраните доказателства пред РС Петрич, налага се извода че действията на ответниците са били търпими действия, извършени със съгласието на останалите сънаследници, за поддръжката и ползването на съсобствения имот/Решение № 445/21.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 283/2010г. на I г.о. на ГК/. Поддържа се от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че в настоящия казус не се доказва нито непрекъснато и явно владение на съсобствените земеделски имоти, нито явно и недвусмислено демонстриране на намерение за своене на имота от страна на Д. С. и неговата съпруга. Поддържа се от въззивната страна, че намерението на ответниците да завладеят имота е било заявено по отношение на останалите наследници едва през 2020-21г., когато се е противопоставил на К. К. да постави собствен пчелин в имота, но от този момент, до снабдяването на ответниците с констативен нотариален акт, не е изтекъл предвидения в закона 10 годишен давностен срок.
Въз основа на изложеното и поради оплакванията за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, иска се от въззивния съд на основани чл. 271 ал.1 от ГПК да отмени изцяво атакувания съдебен акт, като постанови ново решение с което да уважи като основателни предявените искове срещу ответниците с правно основание чл. 124 и чл. 537 ал.
2 от ГПК като доказани и основателни.
Претендират се от жалбоподателите и направените от тях разноски пред всички съдебни инстанции, включително разноските за адвокатско възнаграждение.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от Д. А. С., ЕГН ********** и съпругата му Н. К. С., ЕГН **********- ответници по гр.д.
№ 132/2022г. по описа на РС Петрич, чрез пълномощника им адв. С. Я., с който се оспорва въззивната жалба, подадени от ищците пред първоинстационния съд, като се иска от състава на ОС Благоевград, да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Поддържа се с писмения отговор от въззиваемата страна, че първоинстанционният съд правилно въз основа на събраните доказателства е приел, че ответниците са владели спорните недвижими имоти много повече от изискуемия от закона времеви период, както и че владението е било явно, спокойно и непрекъснато. Сочи се, че съдът правилно е кредитирал свидетелските показания на свидетелите на ответника, тъй като именно тази 3 група свидетели в показанията си точно индивидуализира спорните недвижими имоти по местоположение, площ и съседи. Поддържа се от въззиваемата страна, че първоинстанционният съд правилно е приел че Д. С. и неговата съпруга, като владелци са въздействали непосредствено и трайно върху имотите, като са владели както собствените си идеални части, така и идеалните части на останалите съсобственици, с намерение да придобият собствеността за себе си.
Излагат се доводи от въззиваемата страна, че са налице всички елементи от обективна и субективна страна за придобиване на собствеността върху спорните имоти по давност от ответниците по делото. Така същите са упражнявали фактическа власт върху имотите за период много по- дълъг от 10 години, като владението им е било явно, непрекъснато и спокойно, като не е било скрито и е било известно на останалите сънаследници, които не са му се противопоставяли по никакъв начин. Опитите на останалите наследници да осъществяват своя фактическа власт върху имотите и да ползват същите за собствени нужди, са били отблъснати от Д. С./така на К. К. е било отказано да постави в имота собствен пчелин/. Отделно излагат се доводи че по делото са събрани доказателства, че Д. С. се е снабдил с разрешително за сеч в спорните имоти, което е било издадено само на негово име.
С писмения отговор на въззивната жалба, наведени са доводи че от събраните по делото доказателства, установява се по безспорен и несъмнен начин, че ответниците са упражнявали собственическите си правомощия по отношение на наследствените земеделски имоти в пълен обем и за целия период от време, като това е ставало със знанието и съгласието на останалите сънаследници, като никой от тях не се е противопоставил и не е предприел действия за прекъсване на давността.
Поради изложеното иска се от въззивния съд с писмения отговор на жалбата, да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение на РС Петрич като правилно и обосновано. Претендират се и направените пред въззивната инстанция разноски.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.
Писмения отговор към въззивната жалба е представен от насрещната страна- правно легитимирана да навежда възражения срещу оплакванията във въззивната жалба, като не е просрочен и отговаря на изискванията на закона за съдържание и форма.
При устните състезания по делото и с писмена защита, адв. В. П.- пълномощник на жалбоподателите по делото, поддържат доводите наведени с въззивната жалба, като моли съда да отмени обжалваното решение на РС Петрич и да постанови ново, с което да уважи като основателен предявения отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК, както и да отмени издадения нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка, до размера на 2/ 10 идеални части, претендирани от ищците по делото.
4
Развити са съображения че страните имат общ наследодател и фактическата власт върху имота е започнала въз основа на наследствено правоприемство, като от събраните доказателства пред РС Петрич, не се установява Д. А. С. след смъртта на родителите си, да е извършил действия с които да е демонстрирал по отношение на останалите наследници на П. Т. С., б.ж. на с. Г., че е преобърнал държането на идеалните части на останалите сънаследници във владение и с намерение заедно със съпругата си Н. К. С., да ги придобие по давност. Същевременно поддържа се от въззивната страна, че липсват доказателства някой от сънаследниците да се е отказал от наследствения си дял от съсобствеността на процесните имоти, да е извършена неформална делба или да е било отблъснато владението на някой от наследниците на П. С. върху процесните имоти. Излагат се доводи от пълномощника на жалбоподателите, че ако Д. А. С. и съпругата му Н. К. С., са извършвали действие по ползването и поддръжката на имота, то това са т.нар. търпими действия, на които останалите наследници не са се противопоставяли, но не съставлява владение върху имотите- явно, непрекъснато и безспорно, тъй като същото не е било декларирано и заявено явно от Д. А. С. и неговата съпруга- Н. К. С., като ако е осъществявано владение с намарение за своене, същото е било стрито владение, тъй като не е стигнало до знанието на останалите сънаследници. Недопустимо е придобиването на правото на собственост въз основа на т.нар. „скрито владение“, поради което се иска от въззивния съд да приеме, че Д.
Разпечатката съдържа 30 от 162 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9dae96f-608d-4901-9322-762b40910014