Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 135 от 29.04.2021, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 106/2021
Вид
Решение № 135
Подписан
29.04.2021
В сила
29.04.2021
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, МАРИНЕЛА КРАСИМИРОВА МАРИНОВА-СТОЕВА, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Перник , 28.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500106 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. С. А. и С. А. К., чрез адв. С.В., против решение № 260466/18.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1912/2020 г. на Районен съд – Перник, с което e съдът е разпределил по предявения иск от С. Н. М. срещу К. С. А. и С. А. К. ползването на следния имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***, с площ от 716,00 кв.м. и административен адрес:***, като е предоставил за общо ползване на страните част, ограничена между буквите Ю-Г-Д-Е-Ж-И-А-К-ЛМ, с площ 28,50 кв. м., от скицата по допълнителната съдебно- техническа експертиза на в.л. Е. А. от ***г., която скица е приподписана от съда и е неразделна част от решението, на ответниците ползването на част, ограничена между буквите О-Л-К-А-БР-П-О, с площ 21,25 кв. м., от скицата по допълнителната съдебно- техническа експертиза на в.л. Е. А. от ***г., която скица е приподписана от съда и е неразделна част от решението, а на ищеца предоставя ползването на останалата част от поземления имот, включително и този, върху който е изградена сграда с идентификатор *** по КККР на ***, от скицата по допълнителната съдебно - техническа експертиза на в.л.Е. А. от ***г., която скица е приподписана от съда и е неразделна част от решението.

В жалбата по изложени съображения за неправилност на решението се иска отмяната му и извършване на разпределение от съда съгласно първоначалното заключение на вещото лице, а именно – на тях да се предостави ползването на 1 паркомясто по букви О-Л-К-Й-Р-П-О с площ 14 кв.м., при който вариант е осигурен достъп и на двете страни до постройката с идентификатор *** по КККР на ***. Поддържа се, че съдебната практика, според която за частите от съсобствения имот извън законното строителство са приложими правилата за съсобствеността, т.е., сградата – мазе следва също да бъде разпределена според правата на съсобствениците, на която районният съд основал изводите си не намирала приложение в случая. Според жалбоподателя съдът не съобразил факта, че постройката-мазе завършва с тераса с размерите на самото мазе, която тераса е покрив на мазето, като половината от нея е застроена също с незаконна сграда-барака. Цялата тази площадка, която е вид придатът към втория етаж и към която за улеснение ищецът е изградил врата от този етаж се ползва само от него, което обстоятелство се установявало от показанията на разпитания св. С.. Вещото лице в първоначалното си заключение било отразило съществуването на площадка вместо покрив на изграденото мазе. При приетия от районния съд вариант практически жалбоподателите не могат да ползват терасата, тъй като частта, в която се намира стълбата е предоставена за ползване на ищеца. В нарушение на закона съдът е предоставил,разпределяйки ползването на терена, върху който е построена тази сграда единствено на ищеца, възможността да ползва още веднъж същата площ под формата на изградена тераса. Според жалбоподателите ищецът нямал право на 17/18 ид. части от поземления имот, върху който е построена постройката – мазе. Според свидетелските показания на св. С. мазето е построено от С.К. още с построяването на основната жилищна сграда и преди *** г., когато съсобственици са били само двама души, което се установява от представените по делото нотариални актове и разпореждането с идеални част в последващ момент не води до промяна върху частите на построената преди това сграда. Предвид изложеното жалбоподателите притежават ½ ид. ч. от незаконната постройка, поради което разпределянето на ползването следва да се извърши върху тази част съобразно първоначалното заключение на вещото.

Въззиваемата страна С. Н. М. в срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата по изложени подробно съображения. Сочи се, че релевираните в жалбата възражения относно времето и начина на построяване на сградата и местоположението на покривната й плоча не следва да се разглеждат, доколкото е настъпила преклузия за заявяването им. Поддържа се, че районният съд при съобразяване на исканията на страните, избирайки посочения вариант на разпределение в най-пълна степен е удовлетворил изискванията им и е приложил правилно закона.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Решението на съда по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е акт на съдебна администрация, целящ да даде съдействие на съсобствениците при уреждане на възникналия между тях спор относно това как следва да бъде ползван съсобствения имот. С решението си по този иск съдът следва да разпредели ползването между всички съсобственици съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността.

Когато в съсобственото място са изградени сгради- индивидуална собственост на някой 2 от съсобствениците, площта на тези сгради следва да бъде включена в площта, която този собственик има право да ползва съобразно дела си в съсобствеността и съответно в площта, която му се отрежда за ползване с решението на съда. Когато в съсобственото място има сгради, които са съсобствени между няколко от съсобствениците на мястото, тези сгради следва да се разпределят за общо ползване само между тези съсобственици и площта им следва да бъде включена в площта, която тези собственици имат право да ползват съобразно дела си в съсобствеността и съответно в площта, която им се отрежда за ползване с решението на съда. Когато в съсобственото място има сгради /постройки/, които са съсобствени на всички съсобственици на мястото, с решението на съда по чл. 33, ал. 2 от ЗС тези постройки следва да бъдат оставени за общо ползване от всички съсобственици, като площта им бъде изключена от площта, която се разпределя за ползване между отделните съсобственици на мястото. Само ако съсобствениците са постигнали съгласие такава съсобствена постройка да остане за ползване само от един от тях, съдът може да разпредели за ползване тази постройка само на този съсобственик, като включи нейната площ към площта от дворното място, която се разпределя за ползване от този съсобственик. /Решение № 301 от 11.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4920/2013 г., I г. о., ГК/

Не се спори по делото, а и видно от приложените по делото доказателства, че ищецът С. Н. М. притежава правото на собственост върху 17/18 идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***. Ответникът К. С. А. притежава 1/18 идеална част от правото на собственост върху същия поземлен имот, а ответникът С.А. К. притежава правото на ползване върху 1/18 идеална част от поземления имот. Не се спори по делото, че в същия поземлен имот е изградена сграда с идентификатор *** по КККР на ***. Сутеренният етаж на същата сграда е собственост на ответника К.А., а двата жилищни етажа - на ищеца. Видно от съдебно- техническите експертизи сграда е с площ от 77 кв.м. В имота има построена и сграда с идентификатор *** по КККР на ***, която съставлява друг вид сграда за обитаване /избени помещения/, вкопани в терена. Застроената площ на сградата е 26 кв.м. Страните не спорят, че същата сграда е изградена без строителни книжа и няма издадено удостоверение за търпимост по смисъла на ЗУТ.

Съгласно решение № 280 от 06.12.2016 г. по гр.д. № 2394/2013 г., IV г.о. на ВКС незаконно построената сграда не е предмет извън оборота и продажбата й не е забранена от закона. Незаконно изграден обект може да бъде прехвърлен чрез разпоредителна сделка и тя не е нищожна. Въпросът дали строежът е законен или не, е относим към възможността за премахването му, но не и към правото на собственост на незаконната сграда. Кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване, се определя от техническите органи съгласно относимите строителни правила, съответно незаконният строеж подлежи на премахване когато има издадено предписание за това от компетентните органи – чл. 225 и 225а ЗУТ. Незаконният строеж е годен обект на делба, поради което на още по-силно основание е обект и на разпределение. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС начинът на ползване се определя съобразно фактическото положение, включително и когато то е създадено в резултат на извършено незаконно строителство. Защитата срещу последното, ако то съставлява неоснователно действие, което пречи на съсобственика да упражнява своето право, се осъществява по реда на чл. 109, ал. 1 ЗС. Евентуалната промяна, вследствие уважаване на негаторен иск, на фактическата обстановка, при която е разпределено ползването на 3 общата вещ, може да послужи като основание за преразглеждане на определения начин на ползване. /Решение № 164 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 247/2014 г., I г. о./. В този смисъл неправилно районният съд е включил в разпределението на дворното място площта от земята, находяща се под второстепенната постройка, която представлява незаконен строеж.

Възприетото в Решение №2/18.03.2016г. по дело №3267/2015 на ВКС, ГК, I г.о, и Решение № 252 от 25.11.2014 г. по гр.д. № 933/2014 г. на ВКС, І г.о., на които районният съд е позовал не е относимо към настоящия случай. В тях е прието, че при наличието на сграда, изградена от един от съсобствениците въз основа на учредено право на строеж, теренът под сградата не следва да се разпределя по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като на разпределяне по този ред подлежи ползването на незастроената част от съсобствения терен извън усвоената за законно построената сграда. На приспадане подлежи площта, заета от постройки, изградени и ползвани само от някой от съсобствениците, без в негова полза да е учредено право на строеж. Правомощието на съсобственика, изградил сграда в общия имот въз основа на надлежно учредено право на строеж, да ползва застроената част, е елемент от съдържанието на отстъпеното в негова полза вещно право, което на собствено основание поражда за суперфициара правомощие да владее и да ползва застроената част - чл. 64 ЗС. Макар и да запазва съсобствения си характер, тази част не може да бъде предмет на разпределение по чл.

32, ал. 2 ЗС, тъй като правото на строеж като ограничено вещно право изключва произтичащото от чл. 31, ал. 1 ЗС правомощие на останалите съсобствениците да си служат с нея. По отношение на частта от съсобствения имот, извън усвоената за законното строителство, на общо основание са приложими правилата на съсобствеността. Ползването на тази част подлежи на разпределение между съсобствениците съобразно техните права. В тези съдебни решения под незаконно застроена част се има предвид, застрояване без надлежно учредено право на строеж, а не без строителни книжа.

С исковата молба районният съд е сезиран с искане по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределяне ползването единствено на дворното място с идентификатор *** по КККР на ***, като ищецът излага твърдения, че с ответниците не могат да постигнат съгласие относно начина му на ползване. В отговора на исковата молба ответниците молят да се разпредели същото по начин, при който на тях да бъде определен терен от югозападната страна, отстрани на къщата, накъдето гледат прозореца на кухнята и спалнята на техния етаж с възможност за паркиране на кола.

С определение от 06.07.2020 г. районният съд е изготвил проект на доклад по чл.

146 ГПК, чрез който е очертал предмета на делото – разпределяне ползването на процесното дворно място и указал на страните подлежащите на доказване факти.

Същият е обявен за окончателен в съдебно заседание от 31.08.2020 г., без възражения на страните. След изслушване на експертизата процесуалният представител на ищците е поискал поставянето на допълнителна задача на вещото лице, съобразно която допълнителната постройка се включи в разпределението, като страните посочват, че са извършили разпределение на същата. В допълнителна молба от 28.09.2020 г., като пояснение към искането, заявено в съдебното заседание, ищецът иска вещото лице да изготви вариант на разпределение, в който се съобрази като застроена площ единствено площта на къщата, без сервизните помещения.