Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14670 от 22.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 112/2026
Вид
Решение № 14670
Подписан
22.07.2026
Състав
ЯНА ДИМИТРОВА БОРИСОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14670 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20261110100112 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „......“ ЕАД срещу Б. В. В., с която са предявени следните искове: 1/ установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 2243,45 евро /в левова равностойност 4387,81 лева/ , представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № .... от 19.06.2017 г., ведно със законна лихва за период от 29.04.2025 г. до изплащане на вземането, и за сумата от 1160,26 евро /в левова равностойност 2269,28 лева/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.10.2018 г. до 16.08.2019 г., начислена върху ползваната главница; 2/ установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 133,03 евро /в левова равностойност 260,19 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 26.07.2017 г. до 16.08.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост, и сумата от 3001,19 евро /в левова равностойност 5869,82 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 17.08.2019 г. до 28.04.2025 г. за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 14980/23.05.2025 г. по ч.гр.д.

№ 24765/2025 по описа на Софийски районен съд, 71 състав; и 3/ осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, ал. 1, предл. 2 ЗПК за сумата от 1808,63 евро /в левова равностойност 3537,38 лева/, представляваща възнаграждение за допълнително закупен пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 19.06.2017 г. между него като кредитор и ответника Б. В. В. като кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ..../19.07.2017 г.

По силата на договора, кредитодателят се задължил да отпусне кредит на потребителя в размер на 5000 лева, при годишен лихвен процент в размер на 41,17 % и ГПР в размер на 49.89 %, който кредитополучателят следвало да погаси на 36 вноски. Общото задължение по кредита възлизало на сумата от 8783,28 лева. Кредитополучателят поискал и закупил пакет от допълнителни услуги /ПДУ/ на стойност 4403,52 лева, като плащането на цената на пакета от услуги било разсрочено също на вноски, всяка от които в размер на 122,32 лева.

Така общият размер на задължението по кредита, включващо и ПДУ, възлизало на сумата от 13 186,80 лева и следвало да бъде погасено на вноски в размер на 366,30 лева всяка от тях, с падежна дата - всяко 25-то число на месеца. Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок 1 задълженията си по договора, като на 20.06.2017 г. превел по банковата сметка на ответника сумата от 850,18 лева, равняваща се на одобрения размер на кредита и на остатъка след извършеното рефинансиране на други задължения на длъжника към трето лице. Изтъква, че закупуването на пакета от допълнителни услуги не представлявало условие за отпускане на кредита. Сочи, че ПДУ предоставял възможност на кредитополучателя, при необходимост, да се ползва от една или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на падеж; улеснена процедура за получаване на парични средства. Твърди, че поради пълно неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 16.08.2019 г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Заявява, че и крайният срок за погасяване на кредита, съгласно изготвения погасителен план, е изтекъл на 25.05.2021 г., поради което към датата на подаване на заявлението в съда, задължението по кредита било изцяло изискуемо. Сочи, че липсата на плащания по кредита мотивирали кредитора да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било частично уважено от съда с издадената Заповед за изпълнение № 14980/23.05.2025 г. по ч.гр.д. № 24765/2025 по описа на Софийски районен съд, 71 състав, за сумите за главница в размер на 4387,81 лева и мораторни лихви в размер на 260,19 лева и 5869,82 лева. Твърди, че след връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът по нея възразил, че не дължи процесните вземания. С оглед на изложеното, ищецът обосновал правния си интерес за предявяване на настоящите установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за сумите по издадената заповед за изпълнение, както и на съединения с тях осъдителен иск за стойността на пакета от допълнителни услуги, по отношение на който заявлението е било отхвърлено. Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът Б. В. В. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове като неоснователни. Заявява, че процесният договор за потребителски кредит бил нищожен поради липсата на съществени елементи в съдържанието му като например погасителен план с описани вноски, в т.ч. техният брой, периодичност, дати на плащане, последователност и разпределение между различните неизплатени суми, което не отговаряло на изискването, залегнало в чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поради това намира, че договорът бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Уточнява, че договорът не съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, което не отговаряло на предвидените в закона императивни изисквания. Счита, че това от своя страна води до дължимост единствено на чистата стойност на кредита, но не и на лихвите и други разходи. Оспорва законосъобразното определяне на възнаградителната лихва, което водело до противоречие с добрите нрави /нейният размер от 41.17 % годишно надхвърляло повече от два пъти законната лихва/. Твърди, че липсвало посочване на общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, което водело до невъзможност да се установи дали посоченият лихвен процент отговарял на прилагания от ищеца. Заявява, че ищецът провел заблуждаваща търговска практика, чрез която се стигнало до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на договора на основание чл. 21 ЗПК, като доколкото този компонент представлявал вид оскъпяване на кредита, тъй като включвал всички разходи по отпускане и управление на кредита, то било императивно неговото включване в съдържанието на договора. Оспорва, че дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4403,52 лева с оглед забраната, установена в чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и поради това, че отлагането и намаляването на вноските били действия по изменение на кредитното правоотношение, а не допълнителна услуга. Заявява, че не е уточнено от ищеца какво точно е било предприето по допълнителните услуги, чието възнаграждение се търси. Твърди, че посоченият в договора ГПР от 49,89 % не отразявал действителния такъв. Твърди, че с предвиденото заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 4403,52 лева се заобикаляла разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата се явявала добавка към възнаградителна лихва и представлявала печалба за ищеца. Намира, че процесният договор за потребителски кредит бил изцяло недействителен на основание чл. 22 ЗПК и евентуално длъжникът би дължал 2 само чистата стойност по него. Оспорва, че длъжникът заплатил сумата в размер на 2704.15 лева, като уточнява, че е извършил общо 13 броя плащания по сключения договор в общ размер на 3602.06 лева. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 10а ЗПК.

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, съдържанието на договора и уговорените между страните права и задължения; предоставянето и усвояването на кредитната сума; настъпването на изискуемост на вземанията; размера на претендираните суми; както и действителността на договорните клаузи, от които произтичат претендираните вземания.

В тежест на ответника е, при доказване на горните обстоятелства, да установи погасяването на задълженията чрез плащане.

Безспорно между страните е, че е сключен договор за потребителски кредит № .... от 19.06.2017 г., по силата на който на ответника е предоставена заемна сума в размер на 5000 лв., със срок на действие 36 месеца, месечна погасителна вноска 243,98 лв., посочен в договора годишен процент на разходите 49,89 %, общ размер на дължимата сума по кредита 8783,28 лв.

Установява се също така, че наред с договора за кредит страните са сключили споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 4403,52 лв., платимо разсрочено с месечна вноска 122,32 лв. Така общият размер на задълженията на потребителя по кредита и по пакета допълнителни услуги възлиза на 13 186,80 лв.

Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 16.08.2019 г.

Видно от договора за кредит, споразумението за пакет допълнителни услуги и приложимите общи условия, потребителят е получил възможност да ползва пакет, включващ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, промяна на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и подробно обосновано. От заключението се установява, че ответникът е извършвал плащания по договора за кредит в общ размер на 2704,15 лева /след приспадане на такси за посредника Cash Terminal, както и сума в размер на 882,37 лв., която му е била възстановена след подадена молба за отказ от частично предсрочно погасяване/.

Вещото лице е установило, че посоченият в договора годишен процент на разходите от 49,89 % е изчислен единствено с включване на договорната лихва, без в него да бъде включено възнаграждението за пакета допълнителни услуги. При включване на този разход при изчисляване на ГПР, същият възлиза на 112,74 %.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя – настоящи и бъдещи, включително лихви, други преки и косвени разходи, комисиони, възнаграждения и всички други разходи, пряко свързани с договора за кредит, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1 3 към закона, като при определянето му следва да бъдат включени всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК установява ограничение, съгласно което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а съгласно ал. 5 на същата разпоредба клаузите, които имат за цел или резултат заобикаляне на това ограничение, са нищожни.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които потребителят трябва да заплати и които са известни на кредитора.

В настоящия случай съдът приема, че възнаграждението за пакета допълнителни услуги представлява разход, пряко свързан с договора за кредит, който е следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР.