Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15438 от 23.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 112/2026
Вид
Определение № 15438
Подписан
23.04.2026
В сила
23.04.2026
Състав
ЯНА ДИМИТРОВА БОРИСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1, предл. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15438 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20261110100112 по описа за 2026 година

Образувано е по искова молба на „П*“ ЕАД срещу Б. В. В., с която са предявени следните искове:

1/ Установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 2243,45 евро /в левова равностойност 4387,81 лева/ , представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 3020816007 от 19.06.2017 г., ведно със законна лихва за период от 29.04.2025 г. до изплащане на вземането, и за сумата от 1160,26 евро /в левова равностойност 2269,28 лева/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.10.2018 г. до 16.08.2019 г., начислена върху ползваната главница;

2/ Установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86 ЗЗД за сумата от 133,03 евро /в левова равностойност 260,19 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 26.07.2017 г. до 16.08.2019 г. – датата на предсрочна изискуемост, и сумата от 3001,19 евро /в левова равностойност 5869,82 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 17.08.2019 г. до 28.04.2025 г. за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 14980/23.05.2025 г. по ч.гр.д. № 24765/2025 по описа на Софийски районен съд, 71 състав; и 3/ Осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, ал. 1, предл. 2 ЗПК за сумата от 1808,63 евро /в левова равностойност 3537,38 лева/, представляваща възнаграждение за допълнително закупен пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Съдът, след като намери исковата молба за редовна и допустима, намира, че на основание чл.140 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

1

С исковата молба ищецът е поискал да се приложи по делото ч.гр.д. № 24765/2025 по описа на Софийски районен съд, 71 състав. Съгласно чл.409а и следв. от ГПК след измененията на закона, всички действия по заповедните производства и актове на съда се извършват в електронна форма, като настоящият състав служебно извършва проверка в ЕИСС за постановените от друг съд актове, за извършените връчвания и постъпили книжа в електронна форма, вкл. и за това дали са спазени процесуалните срокове от страните при извършените от тях действия в електронна форма. Доколкото обаче заповедното производство е образувано на 29.04.2025 г., т.е. преди измененията, влезли в сила на 01.07.2025 г., и се е развило почти изцяло на хартиен носител, настоящият съдебен състав намира, че същото следва да бъде приложено за ползване в исковото производство.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените от страните документи.

Доказателственото искане на ответника за допускане на съдебносчетоводна експертиза следва да бъде уважено, тъй като касае установяване на релевантни по делото факти, които се оспорват от ответника.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

Съдът съобщава на страните проекта на доклад по делото, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 19.06.2017 г. между него, като кредитор, и ответника Б. В. В., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № * г. По силата на договора, кредитодателят се задължил да отпусне кредит на потребителя в размер на 5000 лева, при годишен лихвен процент в размер на 41,17 % и ГПР в размер на 49.89 %, който кредитополучателят следвало да погаси на 36 вноски. Общото задължение по кредита възлизало на сумата от 8783,28 лева. Кредитополучателят поискал и закупил пакет от допълнителни услуги /ПДУ/ на стойност 4403,52 лева, като плащането на цената на пакета от услуги било разсрочено също на вноски, всяка от които в размер на 122,32 лева. Така общият размер на задължението по кредита, включващо и ПДУ, възлизало на сумата от 13 186,80 лева и следвало да бъде погасено на вноски в размер на 366,30 лева всяка от тях, с падежна дата - всяко 25-то число на месеца. Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 20.06.2017 г. превел по банковата сметка на ответника сумата от 850,18 лева, равняваща се на одобрения размер на кредита и на остатъка след извършеното рефинансиране на други задължения на длъжника към трето лице. Изтъква, че закупуването на пакета от допълнителни услуги не представлявало условие за отпускане на кредита. Сочи, че ПДУ предоставял възможност на кредитополучателя, при необходимост, да се ползва от една или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност 2 за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на падеж; улеснена процедура за получаване на парични средства. Твърди, че поради пълно неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 16.08.2019 г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Заявява, че и крайният срок за погасяване на кредита, съгласно изготвения погасителен план, е изтекъл на 25.05.2021 г., поради което към датата на подаване на заявлението в съда, задължението по кредита било изцяло изискуемо. Сочи, че липсата на плащания по кредита мотивирали кредитора да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било частично уважено от съда с издадената Заповед за изпълнение № 14980/23.05.2025 г. по ч.гр.д. № 24765/2025 по описа на Софийски районен съд, 71 състав, за сумите за главница в размер на 4387,81 лева и мораторни лихви в размер на 260,19 лева и 5869,82 лева.

Твърди, че след връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът по нея възразил, че не дължи процесните вземания. С оглед на изложеното, ищецът обосновал правния си интерес за предявяване на настоящите установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за сумите по издадената заповед за изпълнение, както и на съединения с тях осъдителен иск за стойността на пакета от допълнителни услуги, по отношение на който заявлението е било отхвърлено.

Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът Б. В. В. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове като неоснователни. Заявява, че процесният договор за потребителски кредит бил нищожен поради липсата на съществени елементи в съдържанието му, като например погасителен план с описани вноски, в т.ч. техният брой, периодичност, дати на плащане, последователност и разпределение между различните неизплатени суми, което не отговаряло на изискването, залегнало в чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поради това намира, че договорът бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Уточнява, че договорът не съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, което не отговаряло на предвидените в закона императивни изисквания. Счита, че това от своя страна води до дължимост единствено на чистата стойност на кредита, но не и на лихвите и други разходи. Оспорва законосъобразното определяне на възнаградителната лихва, което водело до противоречие с добрите нрави /нейният размер от 41.17 % годишно надхвърляло повече от два пъти законната лихва/. Твърди, че липсвало посочване на общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, което водело до невъзможност да се установи дали посоченият лихвен процент отговарял на прилагания от ищеца. Заявява, че ищецът провел заблуждаваща търговска практика, чрез която се стигнало до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на договора на основание чл. 21 ЗПК, като доколкото този компонент представлявал вид оскъпяване на кредита, тъй като включвал всички разходи по отпускане и управление на кредита, то било императивно неговото включване в съдържанието на договора. Оспорва, че дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4403,52 3 лева с оглед забраната, установена в чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и поради това, че отлагането и намаляването на вноските били действия по изменение на кредитното правоотношение, а не допълнителна услуга. Заявява, че не е уточнено от ищеца какво точно е било предприето по допълнителните услуги, чието възнаграждение се търси. Твърди, че посоченият в договора ГПР от 49,89 % не отразявал действителния такъв. Твърди, че с предвиденото заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 4403,52 лева се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата се явявала добавка към възнаградителна лихва и представлявала печалба за ищеца.

Намира, че процесният договор за потребителски кредит бил изцяло недействителен на основание чл. 22 ЗПК и евентуално длъжникът би дължал само чистата стойност по него. Оспорва, че длъжникът заплатил сумата в размер на 2704.15 лева, като уточнява, че е извършил общо 13 броя плащания по сключения договор в общ размер на 3602.06 лева. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника и разпределение на доказателствената тежест:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 10а ЗПК.

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, както и съдържанието на същия, в това число наличието на постигнати между страните договорки за закупуване на пакет с допълнителни услуги, както и валидно уговорена възнаградителна лихва, която отговаря на законовите изисквания, и нейният размер; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени.

В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В тежест на ищеца по установителните искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата.

В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2026 г. от 11:30 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис 4 от определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговорите на исковата молба.

УВЕДОМЯВА страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 24765/2025 по описа на Софийски районен съд, 71 състав – за послужване.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на задачите, формулирани в отговора на исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвянето на ССчЕ в размер на 250 евро, вносим от ответника, в едноседмичен срок от съобщението.

Да се уведоми вещото лице за поставената задача след представяне на платежен документ за внесен депозит.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.