Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 10.01.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2132/2024
Вид
Решение № 33
Подписан
10.01.2025
В сила
10.01.2025
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, мл.с. Христо Руменов Митев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Варна, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100502132 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 66466/19.08.2024г., подадена от Н. Б. А., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на децата Б. С. Ш., ЕГН ********** и Б. С. Ш., ЕГН ********** срещу решение № 2887/29.07.2024г., постановено по гр.д. № 39/2024г. по описа на РС-Варна, 14 състав, в частите му, с които са отхвърлени исковете за изменение размера на дължимата от бащата С. Я. Ш., ЕГН ********** на детето Б. С. Ш., ЕГН ********** издръжка за разликата над присъдения размер от 400 лева до предявения такъв от 600 лева и искът за изменение размера на дължимата на детето Б. С. Ш., ЕГН ********** издръжка за разликата над присъдения размер от 400 лева до предявения такъв от 600 лева.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Въззивниците считат, че съдът не е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и ги е възприел едностранчиво и повратно. Излага се и оплакване, че не са допуснати поисканите от ищците свидетели при условията на водене, както и неправилно не са съобразени 1 представени доказателства за платени данъци, вода, електроенергия и телекомуникационни услуги, касови бележки за гориво, квитанции и фискални бонове, представени във връзка с направени разходи в детски школи. Сочи се, че неправилно съдът е възприел, че покриването на задължения от ответника към МФЛВ „Шарл Перо“ следва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката. Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него да бъде присъден пълния размер на претендираната издръжка, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия страна С. Я. Ш., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита, че в производството безспорно е установено, че претендираният размер на издръжка е много по-висок от нуждите на децата и производството е инициирано от ищцата с цел лично обогатяване и постигане на финансова стабилност. решението за обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон, както и че съдът правилно е установил релевантните за спора обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства. Сочи, че ищците не са представили никакви доказателства за доказване на претенцията си. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.

Постъпила е още въззивна жалба вх.№ 73362/13.09.2024г., подадена от С. Я. Ш., ЕГН ********** срещу решение № 2887/29.07.2024г., постановено по гр.д. № 39/2024г. по описа на РС-Варна, 14 състав в частта, с която е изменен размера на определената месечна издръжка с влязло в законна сила съдебно решение № 1533/12.04.2019г., постановено по гр.д.№ 1314 /2019 г. по описа на ВРС, в размер на 250 лева, дължима от бащата С. Я. Ш., ЕГН ********** в полза на детето Б. С. Ш., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Н. Б. А., ЕГН **********, посредством увеличаване на същата за разликата над размера от 300 лева до присъдения от съда размер от 400 лева месечно, считано от подаване на молбата – 02.01.2024 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на падеж 5-то число на месеца да който се дължи издръжката до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 150 от СК, както и в частта, с която е изменен размера на определената месечна издръжка с влязло в законна сила съдебно решение № 1533/12.04.2019г., постановено по гр.д.№ 1314 /2019 г. по описа на ВРС, в размер на 250 лева, дължима от бащата С. Я. Ш., ЕГН ********** в полза на детето Б. С. Ш., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Н. Б. А., ЕГН **********, посредством увеличаване на същата за разликата над размера от 300 лева до присъдения от съда размер от 400 лева месечно, считано от подаване на молбата – 02.01.2024 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на падеж 5-то число на месеца да който се дължи издръжката до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 150 от СК.

В жалбата се излага, че съдът при определяне на издръжката, която е 2 увеличил с 60 % не е съобразил, че със сключеното между страните споразумение от 2019г. са уредени и други разходи, свързани с образователните нужди на децата, като в изпълнение бащата е заплащал такси към „МФЛ Варна – Шарл Перо“. Подчертава, че доходите му са увеличили с 20 %, но му се е родило и още едно дете през 2022г. Моли решението да бъде отменено в частта, с която е допуснато увеличение в издръжката за разликата над 300 лева до 400 лева за всяко от децата.

В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на въззивна жалба от страна на Н. Б. А., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита, че всички точки от сключеното между страните споразумение от 2019г. извън точката за дължимата издръжка, попадат извън обхвата на настоящото производство. Сочи, че децата вече не ползват столово хранене, като храненето им се поема изцяло от майката. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Въззивните жалби са редовни, подадени са в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение e постановенo от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което e валиднo.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Б. С.

Ш., ЕГН ********** и Б. С. Ш., ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител Н. Б. А., ЕГН ********** срещу С. Я. Ш., ЕГН **********, с която са предявени искове по чл.150 от СК с искане да бъде изменен определения с решение № 1782/24.04.2019г., постановено по гр.д. № 15612/2018 г. по описа на РС-Варна размер на месечната издръжка, дължима от ответника на всяко от децата Б. и Б. от 250 лева на дете на 600 лева на дете, считано от датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба са изложени твърдения, че с влязло в сила решение № 1533/12.04.2019г., постановено по гр. д. № 1782/24.04.2019г., постановено по гр.д. № 15612/2018 г. по описа на РС-Варна, е особрено споразумение между страните, по силата на което родителските права по отношение на децата Б. и 3

Б. са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева за всяко от децата. Излага се, че от момента на постановяване на решението децата са пораснали , а бащата е загубил представа за реалните им потребности. Сочи се, че последният е изплащал само присъдената издръжка въпреки многократно правените опити както от страна на майката, така и от децата за доброволно увеличаване на нейния размер. Твърди, че бащата имал задължение да покрива половината от стойността за столово хранене на децата в училище, но след поради влошено качество на храната, след края на учебната 2022/2023г. децата вече си носели храна от вкъщи, с което се прекратил ангажиментът на бащата, а изхранването на децата в училище било поето изцяло от майката. Ответникът отказал да заплати и стойността на изпит на по френски език на сина си от 180 лева, който разход също бил покрит от майката. Твърди се, че майката работи като адвокат , поради което не реализира константни доходи от трудова дейност, като се затруднява сама да покрива нарасналите нужди на децата. Излага се, че ответникът има добри финансови възможности, високи доходи и стандарт на живот. Сочи се още, че от 2019г. до подаване на исковата молба драстично са се променили и социално-икономическите условия в страната.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че с предходното съдебно решение е осъден освен да заплаща месечна издръжка на децата в размер на по 250 лева, също така да заплаща и половината от годишните такси за училищно обучение в училище МФУ „Шарл Перо“ до навършване на 18годишна възраст. ,както и половината от разходите за столово хранене и допълнителни занимания в училището, включително и за извънкласни учебни нужди, организирани от училището, като дължимите суми се заплащат по банкова сметка на училището. Сочи, че добросъвестно изпълнява посочените си задължения. Решенията с какви допълнителни дейности ще се занимават децата в училище се вземали еднолично от майката, а бащата заплащал само таксите за тях и осигурявал нужните им пособия. Твърди, че като се отчетат посочените обстоятелства, нуждите на децата от издръжка не са нараснали значително. Твърди още, че след предходното решение са настъпили промени , които са утежнили финансовото му състояние, като сумите, които заплаща за децата (като само тези за частното училище надхвърлят 10000 лева годишно) вече надхвърляли възможностите му, но въпреки това продължавал да прави всичко възможно да продължава да заплаща половината от всички допълнителни ангажименти. Счита, че чрез производството майката цели лично обогатяване и финансова стабилност. Ответникът излага още, че вече е създал друго семейство, към което също има отговорност за издръжка, а именно син С. Ш., роден на 14.08.2022г., както и съпруга – А. Ш., с която е сключил граждански брак на 07.10.2021г. В условията на евентуалност счита, че размерът на претендираната от ищците издръжка е завишен.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от 4 фактическа страна:

Видно от представените удостоверения за раждане детето Б. С. Ш. е родено на 11.12.2011 г., а детето Б. С. Ш. – на 11.07.2013г., от родители Н. Б.

А.-Ш. и С. Я. Ш..

С решение № 1782/24.04.2019г., постановено по гр.д. № 15612/2018 г. по описа на РС-Варна е прекратен брака между Н. Б. А.-Ш. и С. Я. Ш. и е утвърдено споразумение между страните, по силата на което родителските права по отношение на родените от брака деца Б. С. Ш. и Б. С. Ш. са предоставени на майката Н. Б. А.-Ш., като е определено местоживеенето им при нея, а бащата С. Я. Ш. е осъден да заплаща издръжка на децата в размер на по 250 лева на дете, считано от 01.04.2019г. Със споразумението страните са уговорили още, че бащата се задължава лично или чрез трето лице да заплаща също и половината от годишните такси за училищно обучение в училище МФУ „Шарл Перо“ на всяко едно от децата, в случай, че те учат в това училище, до навършване на 18-годишна възраст от всяко от тях, но не порано от завършване на средното им образование, съобразно условията и сроковете, предвидени в сключения с училището договор, а така също и половината от разходите за столово хранене и допълнителни занимания в училището, включително и за извънкласни учебни нужди, организирани от училището, насочени към подобряване умението и знанията на децата, като дължимите суми се заплащат по банкова сметка на МФУ „Шарл Перо“ в 5дневен срок от получаването на писмено искане за плащане.