Решение № 298 от 20.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Варна, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100502132 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с вх. № 3305/05.02.2025 г., подадена от Н. Б. А., в качеството й на майка и законен представител на Б.Е С.

Ш. и Б-М С. Ш., в която е обективирано искане за поправка на очевидни фактически грешки в Решение № 33/10.01.2025 г., постановено по в. гр. дело № 2132/2024 г. по описа на ВОС. Молителката твърди, че при произнасяне е възможно съдът да е допуснал грешка при определяне на размера на издръжката поради факта, че в последния абзац на мотивите си в частта за разноските под „по разноските“ и след „въззивниците“ вместо имената на ищците са посочени други имена. Посочено е още, че има противоречие между обстоятелствената част и формираната воля на съда, тъй като не се е произнесъл по всички искания, а именно относно присъждане на законна лихва, считано от 02.01.2024 г., и в диспозитива на решението само е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Претендира се за поправка на посочените очевидни фактически грешки.

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор вх. № 6617/07.03.2025 г. от С. Я. Ш., чрез адв. Г. В., с който изразява становище за 1 неоснователност на молбата.

След запознаване с писмените доказателства по делото, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, с искане за поправка на очевидни фактически грешки, като по отношение на постановеното решение е приложима разпоредбата на чл. 247 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно константната практика на ВКС очевидна фактическа грешка е неотразяването в диспозитива на решението на волята на съда, личаща от мотивите. Незаконосъобразните изводи на съда при преценка на доказателствата и по приложението на закона не съставляват очевидна фактическа грешка, а водят до неправилност на решението, която може да бъде отстранена единствено по пътя на обжалването, но не и чрез поправка на очевидна фактическа грешка. Предвид изложеното на поправка подлежи само диспозитивът, а не и мотивите на съдебния акт, и то само в случай, че има несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. В посочения смисъл са решение № 321/26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 77/14.06.2022 г. по гр. д. № 1023/2021 г. по описа на ВКС, II т.о., определение № 519/31.07.2013г., по ч.гр.д. № 707/2012г. на ВКС, IV г.о. и др.

В настоящия случай няма разминаване между формираната и външно изразената воля на съда. В мотивите относно спора по същество е взета предвид претенцията за законна лихва от датата на подаване на исковата молба, а именно – 02.01.2024г. и няма допусната грешка в имената на ищците.

С диспозитива на решението настоящият състав е потвърдил първоинстанционното решение и е присъдил разноски в полза на Б.Е С. Ш. и Б-М С. Ш., чрез Н. Б. А. в качеството й на тяхна майка и законен представител. В този смисъл, съобразителната част на съдебния акт кореспондира на постановеното в неговия диспозитив.

Допуснатата от съда грешка в имената на децата при обсъждане на разноските е техническа и не е повлияла на крайния извод на съда, както и не е довела до несъответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение.

2

Законната лихва, която се претендира от ищците върху всяка закъсняла вноска от издръжката, е присъдена с решението на първоинстанционния съд върху уважения размер, а за разликата е отхвърлена с иска за главница. В случай, че ищците считат, че е нужен изричен отхвърлителен диспозитив и в частта за лихвата, е следвало да поискат допълване на първоинстанционното решение по реда на чл.250 от ГПК. Предмет на въззивно обжалване е само постановения акт на първоинстанционния съд, а не и евентуално липсващи негови части. В този смисъл в настоящия случай въззивният съд не дължи произнасяне извън диспозитива за потвърждаване на първоинстанционното решение, поради което не е налице очевидна фактическа грешка.

По изложените съображения съдът счита, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3305/05.02.2025 г., подадена от Н. Б. А., в качеството й на майка и законен представител на Б.Е С. Ш. и БМ С. Ш., в частта, с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 33/10.01.2025 г., постановено по в. гр. дело № 2132/2024 г. по описа на ВОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3