Решение № 155 от 01.10.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 268/2026
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 01.10.2026
- Състав
- Илияна Тодорова Балтова, Радостина Костова Калиманова, Янко Новаков Новаков
Други актове по делото
- Протокол № 182 от 18.09.2026 · Илияна Тодорова Балтова, Радостина Костова Калиманова, Янко Новаков Новаков
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.477, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Бургас, 01.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Илияна Т. Балтова
Членове:
Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20262000500268 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 281 от 17.04.2026 г., постановено по гр.д. № 1209/ 2025 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е осъдено „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 18, представлявано от Филип Михайлов Михайлов, Албена Александрова Райчева и Ивана Георгиева Димова – от двама изпълнителни директори заедно или от председателя на УС, заедно с изпълнителен директор, да заплати на Р. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., сумата от 26 000 € главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за понесените болки и страдания, претърпени в резултат на пътно – транспортно произшествие (ПТП) от 19.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6.01.2025 г. до окончателното изплащане, като искът за горницата над сумата от 26 000 € до сумата от 29 143,64 €, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 06.01.2025 г., е отхвърлен.
Със същото решение е осъдено „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 18, представлявано от 1
Филип Михайлов Михайлов, Албена Александрова Райчева и Ивана Георгиева Димова – от двама изпълнителни директори заедно или от председателя на УС, заедно с изпълнителен директор, да заплати на Р. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., сумата от 868,40 €, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 800,43 € от датата на исковата молба – 10.07.2025 г. до окончателното изплащане, законната лихва върху сумата от 38,30 € от 6.11.2025 г. до окончателното изплащане и законната лихва върху сумата от 67,97 € от 08.12.2025 г. до окончателното изплащане.
Присъдени са разноски.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Застрахователна компания Уника“ АД, в която същото се обжалва, в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над размера на 18 000 € до присъдения от 26 000 €, като се сочи, че решението в тази част е неправилно и се моли за неговата отмяна.
В жалбата са развити съображения, че макар да е обсъдена причинно - следствената връзка между настъпилите за въззиваемата травматични увреждания - счупване на лява ключица във външната й част, и ПТП, първостепенният съд не е отчел, на базата на наличните по делото медицински документи, че обективният ход на възстановяване на ищцата сочи на отшумяване на неблагоприятните последици от травматичното увреждане, като се подчертава, че изборът на подход при лечение на травмите и възникналите последици от този избор не следва да бъдат вменявани в тежест на застрахователя.
Посочва се, че с поведението си, предприемайки обездвижване след травмата, ищцата е създала предпоставки за по-бавното си възстановяване.
Изразява се несъгласие с присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, като същият се счита за прекомерен, при позоваване на релевантна съдебна практика.
Претендират възнаграждение. се разноски, в това число юрисконсултско
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р.
М. А., с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6 – адв. П. В., в който същата се оспорва, като неоснователна, и се претендира 2 потвърждаване на обжалваното решение. Изразява се позиция за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт.
Въвеждат се доводи за правилно приложение от съда от първа инстанция на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като при определяне на обезщетението съдът е отчел съвкупността от обстоятелства, свързани с конкретното увреждане, а именно три последователни оперативни интервенции, усложнения - възпалителен процес и абсцес, наличието на трайни оперативни белези, прекъсване на образованието на въззиваемата и увреждане на водещ за същата крайник. Сочи се, че определеното обезщетение е в пълно съответствие с нивата на застрахователно покритие и стандарта на живот в България.
Подчертава се, че въззиваемата стриктно е изпълнявала предписанията на лекуващите лекари, по време на възстановяването си.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция e претенция за обезщетение на неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззиваемата, като следствие от пътен инцидент, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или 3 пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззивник – ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – И.Д.И..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.
Установено е в производството, че въззиваемата е отправила до застрахователното дружество на 6.01.2025 г. писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователни обезщетения, по повод настъпилото застрахователно събитие, и, тъй като не e получила плащане от застрахователя, e инициирала настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и исковете й са допустими за разглеждане по същество.
Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност за чужди противоправни действия, доколкото, необжалвано от него, първоинстанционното решение е влязло в сила, в частта относно имуществените вреди и в частта, с която претенцията за обезщетение за неимуществените вреди е уважена в размер на 18 000 €. Извършено е плащане на приетите от застрахователя за основателни суми на обезщетенията, става ясно от представените пред настоящата инстанция преводни нареждания. Ето защо, налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в 4 пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на деликта. Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху справедливия размер на обезвредата, като възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради неупотреба на предпазен колан, не се поддържа пред настоящата инстанция.
За да формира извод относно размера на дължимото обезщетение, решаващият съд е необходимо да вземе предвид начина на извършване на противоправното деяние – механизмът на увреждането; естеството и интензитета на претърпените от въззиваемата болки и страдания; прогнозата за възстановяването й; причинените й неудобства в тяхната пълнота; нейната възраст. Тези критерии, въведени със задължителна сила с указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, се допълват от изискването обезщетението, като проявление на общественото разбиране за справедливост, да държи сметка и за обществено-икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Индивидуалната преценка на тези конкретно съществуващи и намерили проявление в случая обстоятелства има значение за постигане на пълно репариране на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
По отношение механизма на увреждането, от данните по делото, в това число изводите по изпълнената пред първата инстанция съдебна автотехническа експертиза, става ясно, че на 19.12.2024 г., около 20.40 часа, на АМ Тракия, км. 256 + 600 м е възникнало пътно – транспортно произшествие (ПТП) при което лек автомобил „Тойота Корола“, с рег.№ **, управляван от И.Д.И., поради загуба на управление от страна на водача, е напуснал дясната пътна лента, преминавайки през аварийната лента, с навлизане в банкета, вследствие на което автомобилът е извършил завъртане в хоризонталната равнина, около вертикалната си ос на приблизително 90 градуса, като същевременно се е наклонил и преобърнал около надлъжната си ос на приблизително 180 градуса. При пътния инцидент е пострадала пътуващата на лява задна седалка въззиваемата А..
В настоящия случай, от ангажираните в производството доказателства – съдебномедицинска експертиза, писмени доказателства и 5 свидетелски показания, се установява, че вследствие инцидента въззиваемата е получила следните увреждания: счупване на лявата ключица, близо до акромиоклавикуларната става, и малка порезна рана в челната област на лицето. Фрактурата е причинила на А. силни болки в първите дни, с постепенно отшумяване. За възстановяване на здравето й, въззиваемата е била оперирана на 23.12.2024 г., като й е извършена кръвна открита репозиция и фиксация с киршнерови игли и серклаж на ключицата – операция със средна сложност. По повод получено усложнение – възпалителен процес около краищата на иглите, се е наложило отстраняването им, с извършени на 28.02.2025 г. ревизия, ексцизия /изрязване/ на възпалените тъкани и шев. На 6.11.2025 г., в планов порядък, са отстранени и останалите остеосинтезни средства. Експертът е посочил, че, след обездвижване на крайника, болезненост се наблюдава в първите десет дни, като при въззиваемата болка са причинявали и поставените игли. Категорични са изводите на вещото лице, че изборът на лечение се извършва от медицинския екип в болницата, като пострадалата е изпълнявала указанията на лекарите, в това число и по повод извършвана след интервенциите рехабилитация и ЛФК.
От медицинската документация – епикризи от Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ Бургасмед, става ясно, че въззиваемата е престояла в болница седем дни.
При проведения актуален преглед на пострадалата на 22.04.2025 г., експертът е констатирал, че е налична известна хипотрофия на мускулатурата на ляв горен крайник, в областта на лявата ключица е видим вертикален ръбец, с дължина 6 см, а към рамото - друг дъговиден ръбецq с дължина 3 см, както и розови участъци от по 0,3 см от киршнеровите игли. Установени са от вещото лице ограничения в значителна степен на движенията в лявата раменна става при абдукция – отвеждане встрани 80 градуса, при норма 180 градуса; в антепозицио – повдигане напред, без болка 90 градуса, с болка до 120 градуса, при норма до 180 градуса; болезнена и почти липсваща външна ротация – завъртане назад. На лицето на въззиваемата е останал блед ръбец от вторично зараснала рана, с дължина 1 см и ширина 2 мм.
Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7785551-449b-4521-9bce-2aaff1717c55