Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 333 от 01.04.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2148/2023
Вид
Решение № 333
Подписан
01.04.2024
В сила
01.04.2024
Състав
Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Мая Недкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Варна, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100502148 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25739/24.10.2023г. от В. М., ЕГН ********** от гр. Д.Ч., ***, вх. Б, ет. 1, действащ чр ез адв. Е. Е., срещу Решение № 2701/19.07.2023г., постановено по гр. дело № 14314/2022г. по описа на ВРС, 39 състав, с което е прието за установено между страните, че въззивникът дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, сумата в общ размер 1878.20лв. /хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и 0.20ст./, представляваща цена за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа" в обект с аб. № *******, кодов № ****************3, находящ се в гр. Д.Ч., 152, с клиентски № **********, за която са издадени следните фактури: фактура № ФП***/13.12.2021г. на стойност 232.84лв., фактура № ФП***/14.01.2022г. на стойност 240.60лв., фактура № ФП***/14.02.2022г. на стойност 240.60лв., фактура № ФП***/14.03.2022г. на стойност 217.32лв., фактура № ФП***/14.04.2022г. на стойност 240.60лв., фактура № ФП***/13.05.2022г. на стойност 232.84лв., фактура № ФП***/14.06.2022г. на стойност 240.60лв. и фактура № ФП***/13.07.2022г. на стойност 232.84лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2022г. до окончателното 1 изплащане на задължението, сумата в общ размер 54.88лв. /петдесет и четири лева и 0.88 ст./, представляваща мораторна лихва върху всяка главница за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 22.07.2022г., както следва:

13.78лв. по фактура № ФП***/13.12.2021г.;

11.96лв. по фактура № ФП***/14.01.2022г.;

10.02лв. по фактура № ФП***/14.02.2022г.;

7.37лв. по фактура № ФП***/14.03.2022г.;

5.81лв. по фактура № ФП***/14.04.2022г.;

3.88лв. по фактура № ФП***/13.05.2022г.;

2.00лв. по фактура № ФП***/14.06.2022г. и

0.06лв. по фактура № ФП***/13.07.2022г., на осн. чл.422, ал.1 ГПК.

Счита решението за неправилно и необосновано. Съдът е посочил, че процесният обект на потребление е бил присъединен на ниво „средно напрежение“ и че съгласно протокол № 519449/22.02.2022г. „абонатът е изключен от РОС“, но не е обсъдил в решението какво означава това и възможно ли е в такъв случай, потребителят да ползва ел. енергия, когато му е необходимо, в рамките на предоставената му мощност. Този факт, съдът е възприел за ирелевантен. Основният спорен въпрос, касаещ размера на предоставената мощност в процесния обект в размер на 312 кВт е необоснован от съда. На следващо място, не е анализирано съдържанието на представените фактури за покупка на трансформатор. Вида на трансформатора и заключението по СТЕ категорично опровергават твърдението на ищеца, че присъединената мощност в обекта е 312 кВт. Отделно от това, ищецът не представи нито едно доказателство за размера на тази мощност. Дори и стойността на фактурите в лева е изведена по обратен път с изчисления, а не с посочване на присъединената мощност.

Моли за отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което претенциите на ищеца бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Вл.

Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г“, представлявано от всдеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д.,чрез адв. Н. Б., в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Намира решението на ВРС за правилно, законосъобрацно, обосновано и постановено в съответствие с процесуалните и съдопроизводствени правила.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

ВОС констатира следното:

С исковата молба от „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Вл. Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г“, представлявано от всдеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу В. М. М., ЕГН: **********, от гр. Д.Ч., ***, звх. Б, ет. 1, за приемане за установено, че той дължи сумата в общ размер на 1878.20 лв., представляваща цена за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа" в обект с аб. № *******, кодов № № ****************3, находящ се в гр. Д.Ч., 152, с клиентски № **********, като са издадени следните фактури: фактура № ФП***/13.12.2021г. на стойност 232.84 лв., фактура № ФП***/14.01.2022г. на стойност 240.60 лв., фактура № ФП***/14.02.2022г. на стойност 240.60 лв., 2 фактура № ФП***/14.03.2022г. на стойност 217.32 лв., фактура № ФП***/14.04.2022г. на стойност 240.60 лв., фактура № ФП***/13.05.2022г. на стойност 232.84 лв., фактура № ФП***/14.06.2022г. на стойност 240.60 лв. и фактура № ФП***/13.07.2022г. на стойност 232.84 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в общ размер 54.88 лв., представляваща мораторна лихва върху всяка главница за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 22.07.2022г., както следва: 13.78 лв. по фактура № ФП***/13.12.2021г.; 11.96 лв. по фактура № ФП***/14.01.2022г.; 10.02 лв. по фактура № ФП***/14.02.2022г.;

7.37 лв. по фактура № ФП***/14.03.2022г.; 5.81 лв. по фактура № ФП***/14.04.2022г.; 3.88 лв. по фактура № ФП***/13.05.2022г.; 2.00 лв. по фактура № ФП***/14.06.2022г. и 0.06 лв. по фактура № ФП***/13.07.2022г.

Твърди се, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на доставяна от ищцовото дружество електрическа енергия, в качеството му на доставчик от последна инстанция /ДПИ/. Той е собственик на обект-складова база, склад в гр. Д.Ч., с предназначение на обекта за стопански нужди.

Присъединен е към електроразпределителната мрежа на „Е.С.“ АД. Съгласно чл. 29 от ПТЕЕ, клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа заплащат на „Е.П.П.“ АД освен цената на потребената ел.енергия и цена за мрежови услуги, сред които е и достъп и пренос на ел.енергия по електроразпределителната мрежа. Затова дружествотоищец е фактурирал дължимата за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност сума. Ответникът е „небитов клиент" по смисъла на § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ. Зa исковия период ищцовото дружество е доставяло електрическа енергия в качеството си на доставчик от последна инстанция /ДПИ/, като съществуващото правоотношение между страните се регулирало от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.), щом до 30.09.2020г. небитовият клиент не е сключил договор с търговец на ел.енергия по совбодно договорени цени, то съгласно § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, доставката ще се извършва от досегашния му доставчик, в качествто му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗЕ за търговия с ел.енергия.

Съгласно § 15, ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, небитовите клиенти следваше да преминат на свободния пазар на ел.енергия, като изберат доставчик. Като не дължат неустойка и други задължения. Клиентите, които не са избрали доставчик на свожбоден пазар, от 0.07.2021г. преминават служебно на доставчик от последна инстанция. Съгласно чл. 29 (1) ПТЕЕ (Изм. ДВ, бр. 39 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от 05.05.2020 г.), мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. Клиенти, в това число и производители в режим на потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. Съгласно чл.

28, ал. 2 ПТЕЕ крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия. Като краен клиент, ответникът дължи и цена задължения към обществото - чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закон за енергетиката, които се събират от доставчика от последна инстанция и се внасят във Фонд енергийна сигурност - чл. 36ж ЗЕ. Съгласно чл. 2, т. 3 от Закон за акцизите и данъчните складове, на 3 облагане с акциз подлежат енергийните продукти и електрическата енергия, а дружествата, които извършват продажба на електрическа енергия на потребители на електрическа енергия за битови и стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката, начисляват акциз (чл. 20, ал.2, т. 17 ЗАДС). Цената, по която продава доставчикът от последна инстанция /ДПИ/, се определяла по Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция, приета от КЕВР. След 01.08.2021г. е възприет нов метод на ценообразуване, при индивидуално изчисляване на цената за всек обект.

Електрическата енергия, доставяна от ДПИ на крайните клиенти, се измерва от собственика на средствата за търговско измерване - разпределителното дружество-оператор на разпределителната мрежа за лицензионната територия. ДПИ определя размера на задължението на своите клиенти, въз основа на данните от измерването, предоставени от оператора на съответната мрежа. Потребителят е следвало да заплати консумираната ел. енргия и предоставените услуги в сроковете, определени в ОУ, като в противен случай изпада в забава и дължи обезщетение, считано от падежа на главното задължение, на основание чл.38 от ОУДПЕЕ.

Предвид неизпълнение на поетите задължения, по инициатива на „Е.-П.П. АД е било учредено заповедно производство и образувано ч.гр.д. № 10813/2022г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за дружеството-ищец е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.

Моли за уважавене на предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от В. М. М. ЕГН ********** от гр. Д.Ч., ***. Намира исковите претенции за изцяло неоснователни. Не дължи претендираните суми.

Заявил е, че е собственик както на обекта, описан в исковата молба, така и на трафопоста, трафомашината в него и външното кабелно захранване от разпределителната мрежа до трафопоста. Стопанисвал е обекта в качеството на земеделски производител, като след преустановяване ел. захранването, не е извършвал осчетоводяване на издавани от ищеца фактури. Ищецът едностранно и неоснователно е променил условията на доставка и достъп до електроразпределителната мрежа, като е въвел едностранно неравноправна клауза в отношенията между страните. Договор в тозш смисъл той не е подписвал. Той не използва електрическата мрежа за захранване на обекта с ел.енергия. Сочи се, че не е ясно от какви компоненти е формирана всяка от претендираните стойности. Не е уточнено каква е предоставената мощност в обекта. Навежда доводи, че доколкото мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата за измерване, то предпоставка за заплащане на мрежови услуги е да са налице фактурирани, респ. ползвани количества активна ел. енергия. Липсва законова регламентация, която да възлага задължение на клиент или производител да заплаща цени за мрежови услуги, ако не ползва ел.енергия. През процесния период, в обекта е нямало потребление, т.к. сградата е негодна за обитаване и за нуждите, за които е закупена.