Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4287 от 14.11.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2148/2023
Вид
Определение № 4287
Подписан
14.11.2023
В сила
14.11.2023
Състав
Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Мая Недкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4287 гр. Варна, 13.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100502148 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25739/24.10.2023г. от В. М., чрез адв. Е. Е., срещу Решение № 2701/19.07.2023г., постановено по гр. дело № 14314/2022г. по описа на ВРС, 39 състав, с което е прието за установено между страните, че въззивникът дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “*** сумата в общ размер 1878.20лв. /хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и 0.20ст./, представляваща цена за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа" в обект с аб. № 1671004, кодов № 32Z4100016710043, находящ се в гр. Долни чифлик, 152, с клиентски № **********, за която са издадени следните фактури: фактура № ФП***/13.12.2021г. на стойност 232.84лв., фактура № ФП***/14.01.2022г. на стойност 240.60лв., фактура № ФП***/14.02.2022г. на стойност 240.60лв., фактура № ФП***/14.03.2022г. на стойност 217.32лв., фактура № ФП***/14.04.2022г. на стойност 240.60лв., фактура № ФП***/13.05.2022г. на стойност 232.84лв., фактура № ФП***/14.06.2022г. на стойност 240.60лв. и фактура № ФП***/13.07.2022г. на стойност 232.84лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в общ размер 54.88лв. /петдесет и четири лева и 0.88 ст./, представляваща мораторна лихва върху всяка главница за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 22.07.2022г., както следва:

13.78лв. по фактура № ФП***/13.12.2021г.;

11.96лв. по фактура № ФП***/14.01.2022г.;

1

10.02лв. по фактура № ФП***/14.02.2022г.;

7.37лв. по фактура № ФП***/14.03.2022г.;

5.81лв. по фактура № ФП***/14.04.2022г.;

3.88лв. по фактура № ФП***/13.05.2022г.;

2.00лв. по фактура № ФП***/14.06.2022г. и

0.06лв. по фактура № ФП***/13.07.2022г., на осн. чл.422, ал.1 ГПК.

Счита решението за неправилно и необосновано. Съдът е посочил, че процесния обект на потребление е бил присъединен на ниво „средно напрежение“ и че съгласно протокол № 519449/22.02.2022г. „абонатът е изключен от РОС“, но не е обсъдил в решението какво означава това и възможно ли е в такъв случай, потребителят да ползва ел. енергия, когато му е необходимо, в рамките на предоставената му мощност. Този факт, съдът е възприел за ирелевантен. Основният спорен въпрос, касаещ размера на предоставената мощност в процесния обект в размер на 312 кВт е необоснован от съда. На следващо място, не е анализирано съдържанието на представените фактури за покупка на трансформатор. Вида на трансформатора и заключението по СТЕ категорично опровергават твърдението на ищеца, че присъединената мощност в обекта е 312 кВт. Отделно от това, ищецът не представи нито едно доказателство за размера на тази мощност. Дори и стойността на фактурите в лева е изведена по обратен път с изчисления, а не с посочване на присъединената мощност.

Моли за отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което претенциите на ищеца бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции.

Моли се за преразпит на вещото лице инж. Малеев, т.к. според страната е видно, че съдът превратно е тълкувал заключението на вещото лице и дадените от него обяснения в о.с.з., като неправилно е приел въз основа на експертизата, че предоставената мощност в обекта е била 312кВт, обратно на заключението на вещото лице.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н. Б., в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Постъпилата жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.

Искането за повторно изслушване на в. л. Кирил Малеев е неоснователно и следва да се остави без уважение, доколкото въззивният съд ще направи самостоятелна оценка на събраните по делото доказателства, вкл. на заключението по допуснатата и приета СТЕ, при произнасяне по същество.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 25739/24.10.2023г. от В. М., чрез адв. Е. Е., срещу Решение № 2701/19.07.2023г., постановено по гр. дело № 14314/2022г. по описа на ВРС, 39 състав, с което е прието за установено между страните, че въззивникът дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “*** сумата в общ размер 1878.20лв. /хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и 0.20ст./, представляваща цена за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа" в обект с аб. № 1671004, кодов № 32Z4100016710043, находящ се в гр. Долни чифлик, 152, с клиентски № **********, за 2 която са издадени следните фактури: фактура № ФП***/13.12.2021г. на стойност 232.84лв., фактура № ФП***/14.01.2022г. на стойност 240.60лв., фактура № ФП***/14.02.2022г. на стойност 240.60лв., фактура № ФП***/14.03.2022г. на стойност 217.32лв., фактура № ФП***/14.04.2022г. на стойност 240.60лв., фактура № ФП***/13.05.2022г. на стойност 232.84лв., фактура № ФП***/14.06.2022г. на стойност 240.60лв. и фактура № ФП***/13.07.2022г. на стойност 232.84лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в общ размер 54.88лв. /петдесет и четири лева и 0.88 ст./, представляваща мораторна лихва върху всяка главница за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 22.07.2022г., както следва:

13.78лв. по фактура № ФП***/13.12.2021г.;

11.96лв. по фактура № ФП***/14.01.2022г.;

10.02лв. по фактура № ФП***/14.02.2022г.;

7.37лв. по фактура № ФП***/14.03.2022г.;

5.81лв. по фактура № ФП***/14.04.2022г.;

3.88лв. по фактура № ФП***/13.05.2022г.;

2.00лв. по фактура № ФП***/14.06.2022г. и

0.06лв. по фактура № ФП***/13.07.2022г., на осн. чл.422, ал.1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на въззивника за повторно изслушване на в. л. инж. Кирил Малеев по допуснатата и приета СТЕ, като неоснователно.

НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 2148/2023г. на ВОС за 29.01.2024 г. от 14.30ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3