Акт от 04.08.2020, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 531/2019
- Подписан
- 04.08.2020
- В сила
- 08.03.2021
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122, ал.1, т.2 и т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122, ал.1, т.2 и т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 155 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.17, ал.1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.40 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 41 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 54, ал. 3, изр. второ · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 71 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.100 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 102, ал. 3, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 26 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 67, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86, ал. 1 и 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86, ал. 1 и 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 96, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 11, ал. 1, т. 2 · Закон за счетоводството
- чл. 16, ал. 1, т. 3 · Закон за счетоводството
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 200 град Велико Търново, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев при участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 531/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Елит 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Горна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев“ № 2, против Ревизионен акт (РА) № Р-04000418007243-091-001/13.05.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 106/09.08.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. РА се оспорва като незаконосъобразен и необоснован, поради постановяването му в противоречие с ДОПК, ЗКПО, ЗДДС и практиката на ВАС по идентични казуси.
Според жалбоподателя от органите по приходите е направен неправилен анализ на данните за оборотите от свалената база данни, като най – съществения пропуск, допуснат от ревизиращите се изразява в това, че последните не са изискали информация от фирмата производител на ПП „Бар и ресторант“, чрез който са отчитани извършените продажби, дали може да се свали информацията, съдържаща се в ПП, да се разчете и да се анализира чрез друг софтуер за анализ на данни, а именно използвания от органите по приходите ПП „Arbutus“. В тази връзка оспорва твърденията на органите по приходите, че ПП „Arbutus“ не може да промени оригиналните данни, като твърди, че същите не са подкрепени с никакви доказателства. Отделно от това посочва, че не е ясно как е копирана и свалена информацията, съдържаща се в софтуерния продукт за отчитане на продажби „Бар и ресторант“ в Кафе-аперитив „Елит“, което води до съмнение за нейната достоверност, още повече, че информацията първо е свалена на флаш памет и едва след това е записана на CD-R. Жалбоподателят оспорва и извършването на ревизията по особения ред за облагане, като счита, че не е доказано наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Посочва, че констатациите на органите по приходите са направени при непълно изследване на фактическата обстановка, като събраните доказателства не са анализирани задълбочено и всеобхватно и не са достатъчни да обосноват фактическите и правни изводи в РА. Необосновано според него е прието от органите по приходите, че част от информацията отбелязана с флаг за фискализация тип „0“ касае извършени, но неотразени във ФУ продажби. В тази връзка посочва, че въпросният програмен продукт е използван освен за отразяване на действителни продажби, а също и за обучение на служителите за работа с него, поради което е възможно отразените „продажби“, отбелязани с флаг за фискализация тип „0“ да отразяват сторно, корекции, брак, върнати поръчки, консумация на персонала и пр. В подкрепа на горното са и обясненията, дадени от салонния управител в търговския обект на дружеството, според които компютърът и операторската система са свързани с ФУ по начин, по който при приключване на всяка сметка се издава фискален бон, като е възможно да се правят редакции при погрешно въведени продукти и е можело същите да бъдат изтрити. Излага съмнения и относно достоверността на свалените данни (съответно съмнение относно правилността на изводите в РА), предвид извършените от органите по приходите корекции в съдържанието му. Отделно от това посочва, че от страна на органите по приходите не са взети предвид сведенията, дадени от управителя на дружеството, което поддържа складовата система - „Перфект – инженеринг“ ЕООД, че софтуерната система е остаряла и надграждана и не е ясно кой вариант на базата е свален от ревизиращите органи и анализиран.
Посочва обаче, че дори и да се приеме, че действително са налице реализирани приходи от недекларирани продажби (което според него не е така), то РА е издаден в нарушение на закона, тъй като размерът на допълнително начисления ДДС е погрешно определен. В тази връзка посочва, че основата върху която се изчислява допълнително дължим ДДС, не е общия размер на приходите от продажби (намален със съдържащия се в тях косвен данък), а разликата между изискуемия като начислен от ревизираното лице ДДС и този, който му е начислен и по отношение на който има право на данъчен кредит.
Възразява и относно определянето на данъчната основа за корпоративен данък, като посочва, че в случая органите по приходите са увеличили приходите на дружеството с установените от тях укрити приходи, без да съобразят наличните и съпоставими на тях разходи. Отделно от това намира, че в случая неправилно и в противоречие с указанията на НАП и с практиката на ВАС е прието от органите по приходите, че облагането по ЗКПО следва да бъде извършено по реда на чл.122 от ДОПК. В тази връзка посочва, че в хода на ревизията по ЗКПО не е доказана нито една от предпоставките за протичане на ревизията по особения ред. Предвид изложеното моли за отмяната на РА и присъждане на направените разноски.
В представени писмени бележки излага подробни доводи, че действията на органите по приходите при обезпечаването на информацията не гарантирали автентичност на данните, тъй като информацията първо била записана на преносима флаш памет и това е станало преди създаването на контролните числа.
Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В.
Търново, чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна.
Твърди законосъобразност и правилност на ревизионния акт, като се позовава на мотивите, изложени в решението по чл. 155 от ДОПК. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира за разноски, представляващи ***ско възнаграждение в размер на 2130,89 лева, съгласно приложен списък.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На „Елит 2016“ ЕООД е извършена ревизия за установяване на задълженията му по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди от 29.05.2016 г. до 31.10.2017 г. и по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Ревизията е повторна и е във връзка с Решение № 221/20.11.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, с което по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен PA №
Р-04000418001405-091-001/23.08.2018 г. в обжалваната част относно определените задължения за ЗДДС и ЗКПО и преписката е върната на компетентния орган за възлагане на нова ревизия за определяне на задължения за данък върху добавената стойност и корпоративен данък за посочените данъчни периоди. В резултат на отменителното решение ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000418007243-020-001/27.11.2018 г., издадена от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Велико Търново. ЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 29.11.2018 г. Същата е изменена относно срока за извършване на ревизията със Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000418007243-020-002/21.01.2019 г. на същия орган по приходите. И тази ЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 24.01.2019 г. От ревизиращите органи е бил съставен Ревизионен доклад № Р-04000418007243-092-001/18.03.2019 г., срещу който ревизираното лице не е подало възражение в продължения срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт №
Р-04000418007243-091-001/13.05.2019 г. от Боян Иванов Бончев на длъжност Началник сектор, в качеството на възложил ревизията и Мариана Делчева Начева на длъжност главен инспектор по приходите, в качеството на ръководител на ревизията.
С РА на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС за периода от
29.05.2016 г. до 31.10.2017 г. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., общо в размер на 53
371,52 лв. Посочените задължения ревизираното лице е обжалвало по административен ред пред директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, който с Решение
№ 106/09.08.2019 г. е отменил РА в частта, в която са определени допълнително задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 6,99 лв. и лихви в размер на 1,51 лв. В останалата част, а именно в частта, в която за периода от 29.05.2016 г. до 31.10.2017 г. са определени допълнително задължения за ДДС в размер на 38 482,25 лв. и лихви върху него - 8646,72 лв., и за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. са определени допълнително задължения за корпоративен данък в размер на 5132,01 лв. и лихви за просрочието му в размер на 1102,04 лв., РА е потвърден като законосъобразен. Решението на горестоящия административен орган е връчено на жалбоподателя на 23.08.2019 г. по електронен път. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез деловодството на ответника на 04.09.2019 г., където е заведена с вх. № 1609/04.09.2019 г.
От доказателствата се установява, че „Елит 2016“ ЕООД е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, считано от 05.03.2015 г., със седалище и адрес на управление - гр. Горна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев" № 2. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 15.03.2018 г., на основание чл.100 от ЗДДС – регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот, т.е. през ревизирания период същото не е регистрирано по ЗДДС лице. Установено е, че през ревизирания период дружеството е извършвало дейност в питейно заведение - „кафе аперитив Елит“, находящо се в гр. Горна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев“ № 2, наето от „ПроКредит Банк България“ ЕАД, съгласно договор за наем от 06.11.2015 г., подновен на 01.11.2017 г. за срок от една година. Установено е също, че дружеството има регистриран касов апарат, наличен в обекта и разкрита банкова сметка *** „Райфайзен Банк" АД. За част или изцяло от ревизирания период в дружеството са били заети общо осем лица на действащи трудови договори.
От жалбоподателя в хода на настоящата ревизия с ИПДПОЗЛ с изх. № Р-04000418007243-040-001/04.12.2018 г. са изискани писмени обяснения и документи относно извършваната стопанска дейност в питейното заведение, в т.ч. конкретна информация относно софтуерния продукт за отчитане на продажбите „Бар и ресторант“ (видът и предназначението му, документи относно придобиването и завеждането му в счетоводството на дружеството, дата на въвеждането му в употреба, всички служители, оторизирани да работят с продукта през ревизирания период и пр.); използван ли е софтуера в предходни периоди от други дружества и/или физически лица; каква е причината за установените при контролните производства различия в данните от програмния продукт отчитащ продажбите и продажбите, отчетени в счетоводството на дружеството; по какъв начин е организирана дейността в търговския обект „Кафе-аперитив Елит“ и отчитане на служителите в края на работния ден; как е организиран документооборотът на дружеството и счетоводното отчитане на дейността - завеждане и изписване на стоките, отчитане на продажбите и пр. Изискани са също аналитични регистри на счетоводни сметки от гр.70 за периода от 2016 г. до 31.10.2017 г., конкретни фактури за извършени продажби на „Елит 2016“ ЕООД, заплатени по банков път, контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за ревизираните периоди и др. В отговор от жалбоподателя са представени част от изисканите документи и писмени обяснения с вх. № 33844/28.12.2018 г. (писмени обяснения, извадки от счетоводни регистри на сметки гр.70 за периода на 2016 г. и до 31.10.2017 г., фактури с № 2/05.05.2016 г., № 3/14.06.2016 г., № 9/16.06.2017 г. и № 11/09.10.2017 г. и извлечения от банкова сметка ***, Договори във връзка с фактурите и Договор за наем от 06.11.2015 г. и Анекс от 01.11.2017г. към него, сключен от жалбоподателя с „ПроКредит Банк България“ ЕАД за наем на питейното заведение. В писмените си обяснения Кирил Асенов Кирилов е посочил, че не е закупувал програмният продукт „Бар и ресторант“. За целите на търговската дейност „Елит 2016“ ЕООД е наело помещението „Кафе-аперитив Елит" от „Прокредит банк“ АД, ведно с един брой компютър, на който впоследствие било установено, че е инсталиран ПП „Бар и ресторант“. Посочени са три имена на служители, работили в обекта на дружеството - Ал.Ст. Др., А.И.Х.и Г.Ан.Б.. К.К.е посочил още, че отчитането на дневните обороти на управителя се извършвало от служителят, който е втора смяна, по дневен отчет за деня по ЕКАФП. Програмният продукт бил свързан с регистрирания ЕКАФП в обекта и през него се отчитали само продажби в брой. Не разполага с документи, удостоверяващи различията между декларираните приходи и тези в ПП „Бар и ресторант“. Относно организацията на документооборота на дружеството и документите, с които е извършвано счетоводното отчитане на продажбите в обекта, е посочено единствено, че това се осъществява въз основа на вътрешни правила за документооборота, а отчитането ставало посредством първични счетоводни документи и вътрешни първични счетоводни документи, но от страна на жалбоподателя не са посочени или представени такива правила и документи.
Разпечатката съдържа 28 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7396866-7c96-45df-817f-2a210826b9ce