Решение № 512 от 09.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 66959/2022
- Вид
- Решение № 512
- Подписан
- 09.01.2024
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 121727 от 12.12.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 5347 от 15.01.2023 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 5349 от 15.01.2023 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 15315 от 02.02.2023 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 28744 от 02.03.2023 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 28750 от 02.03.2023 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Определение № 26693 от 29.07.2023 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 22742 от 09.02.2024 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 37165 от 11.03.2024 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 46610 от 28.03.2024 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 512 гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110166959 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 272580/07.12.2022 г. /с дата на пощенско клеймо 05.12.2022 г./, уточнена с молба вх. № 2735/05.01.2023 г. и молба вх. № 27562/01.02.2023 г., с която от името на „**“ ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **** против Д**, е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 9466,50 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****, както и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3, ЗЗД за прогласяване нищожността на уговорена между страните клауза за дължимост на неустойка в *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****, поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 2735/05.01.2023 г. и молба вх. № 27562/01.02.2023 г., се твърди, че между ищеца, в качеството му на наемател, и ответника, в качеството му на наемодател, бил сключен *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски 1 плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****. Ищецът посочва, че с писмо изх. № Т-26-00-306/15.09.2022 г. бил уведомен от ответника, че не е изпълнил задълженията си по договора за осигуряване на водно спасяване, на здравно и медицинско обслужване, както и за поставяне на указателни табели. Твърди, че с писмо изх. № Т-26-00321/12.10.2022 г. бил уведомен от ответника, че за констатираното неизпълнение дължи договорна неустойка в размер на 9466,50 лв. Ищецът счита, че не дължи на ответника претендираната неустойка, тъй като не било налице неизпълнение, а съставените от служители на ответната страна констативни протоколи не отговаряли на действителността, защото се базирали само на документи, а не и на проверка на място. При условията на евентуалност поддържа, че уговорената между страните неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Предвид гореизложеното, се моли за постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на уговорена между страните клауза за дължимост на неустойка в *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****, поради противоречие с добрите нрави и да бъде признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 9466,50 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, който признава, че между страните е сключен посочения от ищеца договор за наем, но твърди, че било констатирано неизпълнение, удостоверено в съответните констативни протоколи. В тази връзка посочва, че на 13.09.2022 г. било установено, че ищецът не е изпълнил следните си договорни задължения: не бил разположил спасители, макар да трябвало да има един спасителен пост с двама спасители и спасителните постове били оборудвани частично; не бил поставил указателни табели за етапно обособяване на участъци с максимално обезопасяване, както и табели с цени; не е обособил зони с поставени плажни принадлежности, не е осигурил достъп за лица с увреждания и не е създал условия за опазване на природни забележителности; не бил разположил тоалетни, съблекални, душове с течаща вода и съдове за отпадъци; не бил ангажирал медицински лица, медицински пункт и оборудвано медицинско звено. Сочи, че на 21.09.2022 г. отново било установено, че ищецът не е изпълнил горепосочените договорни задължения.
2
Оспорва проверките да са извършвани само по документи и поддържа, че същите са били провеждани на място от надлежно оправомощени длъжностни лица. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноски.
С молба вх. № 281678/10.10.2023 г., подадена от името на ищцовото дружество, е направено оттегляне на предявените с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3, ЗЗД за прогласяване нищожността на уговорена между страните клауза за дължимост на неустойка в *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****, поради противоречие с добрите нрави, както и е направено искане с правно основание чл. 214 ГПК за допускане изменение на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 9466,50 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област **** и преминаване от отрицателен установителен иск към осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като е взел предвид изявлението на процесуалния представител на ищеца, обективирано в молбата от 10.10.2023 г. и поддържано в открито съдебно заседание на 23.10.2023 г., с което се заявява, че се оттеглят предявените с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3, ЗЗД за прогласяване нищожността на уговорена между страните клауза за дължимост на неустойка в *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****, поради противоречие с добрите нрави, и като е отчетл, че оттеглянето е направено преди приключване на първото открито съдебно заседание по делото /доколкото в насроченото открито съдебно заседание на 02.10.2023 г. ход на делото не е даден/, е постановил определение, с което е прекратил производството по гр.д № 66959/2022 г., по описа на СРС, 160 състав, в частта по предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, предложение 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на уговорена между страните клауза за дължимост на неустойка в *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, 3 област ****, поради противоречие с добрите нрави.
По отношение на искането по реда на чл. 214 ГПК, съдът е приел, че доколкото същото е направено в законоустановения за това срок, то същото се явява допустимо.
Приел е, че доколкото в случая са изложени твърдения, че ищецът е изправна страна по процесния договор за наем и е изпълнил задълженията си, съгласно уговореното между страните по същия, както и наведените твърдения за нищожност на уговорените в раздел 8 от процесния договор неустойки, то същите твърдения обосновават интерес от предявяване на иск за връщане на процесната сума, поради липса на основание за начисляване, респ. за удържане на претендираната неустойка. С исканото изменение се иска да бъде допуснато преминаване от отрицателен установителен към осъдителен иск, а именно от иск за признаване за установено, че ищецът не дължи претендираната сума за неустойка към иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 466.50 лева., представляваща удържана от банкова гаранция от ответника сума, във връзка с процесния договор. Доколкото в исковата молба са изложени твърдения за липса на основание за удържане на горепосочената сума, то съдът е преил, че изменение чрез преминаване към осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пред. 1 ЗЗД за връщането на така заплатената процесна сума поради липса на основание за задържане от страна на ответника е допустимо. С молбата от 10.10.2023 г. се прави искане в условията на евентуалност, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9 466,50лв. на отпаднало, респ. неосъществено основание. В исковата молба са изложени твърдения, че във връзка с подадена жалба е образувано административно производство, в което се оспорва Заповед № РД- 16-223 от 02.06.2022 г., въз основа на която именно е сключен процесния договор, както и че същата заповед е отменена от съда. Така релевираните твърдения, обуславят интерес за ищеца от предявяване в условията на евентуалност на иск по чл. 55, ал.1 предложение 3 ЗЗД, но не и на такъв по чл. 55, ал.1 предложение 2 ЗЗД.
Предвид горното, съдът е формирал воля, че направеното искане по чл. 214 ГПК, следва да се допусне изменение на предявения за разглеждане в производството иска, като от отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума от 9 466,50лв., представляваща неустойка по договора, се премине към осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.1 предложение 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца процесната сума, получена и удържана от същия без основание, а в условията на евентуалност и като получена на отпаднало основание, както и че искането следва да бъде оставено без уважение, в частта с която се иска при условие на евентуалност ответника да бъде осъден да заплати на ищеца процесната сума от 9 466,50лв., като получена на неосъществено основание, доколкото в исковата молба не са изложени твърдения, обуславящи интерес за ищеца от преминаването от отрицателен установителен иск към осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.1 предложение 2 ЗЗД.
4
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди направените от страните доводи, съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Д** да заплати на ищеца „**“ ЕООД, ЕИК: ** сумата от 9 466,50 лв., получена и удържана от последния без основание сума, представляваща неустойка за неизпълнение по *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.
В тежест на ответника е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Между страните не е спорно и се установява от събрания в производството доказателствен материал, че между ищеца, в качеството му на наемател, и ответника, в качеството му на наемодател, бил сключен *** г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „****“, индивидуализиран като морски плаж „****“ – част 2 на морски плаж **** – част 2, находящ се в община Шабла, област ****.
Разпечатката съдържа 24 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e711a462-41cf-41a7-8bce-49b7711071f9