Определение № 26693 от 29.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26693 гр. София, 29.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110166959 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 272580/07.12.2022 г. /с дата на пощенско клеймо 05.12.2022 г./, уточнена с молба вх. № 2735/05.01.2023 г. и молба вх. № 27562/01.02.2023 г., с която от името на „/..../“ ЕООД, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. „/..../“ 10, ет. 2, офис 6, против Държавата, представлявана от Министъра на туризма, е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 9466,50 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по Договор № Т-РД-3521/01.08.2022 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „/..../“, индивидуализиран като морски плаж „/..../“ – част 2 на морски плаж /..../ – част 2, находящ се в община /..../, област Д., както и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

3, ЗЗД за прогласяване нищожността на уговорена между страните клауза за дължимост на неустойка в Договор № Т-РД-35-21/01.08.2022 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „/..../“, индивидуализиран като морски плаж „/..../“ – част 2 на морски плаж /..../ – част 2, находящ се в община /..../, област Д., поради противоречие с добрите нрави.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството.

Страните са направили искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с окончателен съдебен акт на адм. д.

№ 5641/2022 г. по описа на Административен съд София – град. В тази връзка се посочва, че процесният договор за наем бил сключен въз основа на Заповед № РД-16223/02.06.2022 г., която била отменена с решение по посоченото административно дело, но решението било обжалвано и все още не било влязло в сила. Твърди се, че висящото административно дело е преюдициално за настоящото производство, тъй като евентуалната отмяна на заповедта ще лиши от основание сключения между страните договор за наем. По това искане за спиране на производството съдът намира, 1 че следва да се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание.

Съдът намира, че исковата молба е нередовна и следва да бъдат дадени указания на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да посочи кои са клаузите за неустойка от процесния договор за наем № Т-РД-35-21/01.08.2022 г., които твърди да противоречат на добрите нрави и въз основа на които ответникът му е начислил сумата от 9466,50 лв., както и в какво счита, че се изразява това противоречие.

Същевременно, с оглед наведените в отговора на исковата молба твърдения, че процесната сума от 9466,50 лева, предмет на предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, е усвоена от банковата гаранция по Договор № Т-РД-3521/01.08.2022 г., служеща като гаранция по договора за наем, настоящият съдебен състав намира, че следва да даде указания на ищеца да изложи твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи правния му интерес от предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предвид обстоятелството, че сумата вече е удържана/усвоена от ответника, видно от изложеното в отговора на исковата молба.

Независимо от горното и за процесуална икономия, настоящият съдебен състав намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо. Същевременно, съдът констатира, че представените към отговора на исковата молба документи не са заверени по реда на чл.

183 ГПК, поради което на ответника следва да се дадат указания да завери същите саморъчно, или да ги представи заверени с квалифициран електронен подпис.

Искането на ищеца да бъде допуснато събиране на гласни доказателства в настоящото производство, чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, следва да бъде уважено, доколкото е допустимо, относимо е към предмет на спора и посредством него се цели установяване на факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на правния спор, с чието разглеждане съдът е сезиран в настоящото производство.

Искането на ищеца за задължаване на ответника, по реда на чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение, тъй като, на първо място, не е необходима за изясняване на факти и обстоятелства по настоящото дело цялата административна преписка във връзка с тръжната процедура по отдаване под наем на процесния обект, както и графиците на проверките, а, на второ място, ответникът е представил заповедта за назначаване на проверка и констативните протоколи от проверките.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТЛАГА произнасянето по искането на страните за спиране на настоящото производство, за първото по делото открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 272580/07.12.2022 г. /с дата на пощенско клеймо 05.12.2022 г./.

2

УКАЗВА на ищеца „/..../“ ЕООД, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с писмена молба, с препис за ответника, да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като:

1/ посочи кои са клаузите за неустойка от процесния договор за наем № Т-РД35-21/01.08.2022 г., които твърди да противоречат на добрите нрави и въз основа на които ответникът му е начислил сумата от 9466,50 лв., както и в какво счита, че се изразява това противоречие;

2/ изложи твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи правния му интерес от предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предвид обстоятелството, че процесната сума от 9466,50 лева, предмет на предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, е усвоена от банковата гаранция по Договор № Т-РД-35-21/01.08.2022 г., служеща като гаранция по договора за наем, т.е. предвид обстоятелството, че сумата вече е удържана/усвоена от ответника.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца „/..../“ ЕООД , че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, исковата молба ще бъде върната.

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2023г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

В исковата молба, уточнена с молба вх. № 2735/05.01.2023 г. и молба вх. № 27562/01.02.2023 г., се твърди, че между ищеца, в качеството му на наемател, и ответника, в качеството му на наемодател, бил сключен Договор № Т-РД-3521/01.08.2022 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „/..../“, индивидуализиран като морски плаж „/..../“ – част 2 на морски плаж /..../ – част 2, находящ се в община /..../, област Д.. Ищецът посочва, че с писмо изх. № Т-26-00306/15.09.2022 г. бил уведомен от ответника, че не е изпълнил задълженията си по договора за осигуряване на водно спасяване, на здравно и медицинско обслужване, както и за поставяне на указателни табели. Твърди, че с писмо изх. № Т-2600321/12.10.2022 г. бил уведомен от ответника, че за констатираното неизпълнение дължи договорна неустойка в размер на 9466,50 лв. Ищецът счита, че не дължи на ответника претендираната неустойка, тъй като не било налице неизпълнение, а съставените от служители на ответната страна констативни протоколи не отговаряли на действителността, защото се базирали само на документи, а не и на проверка на място. При условията на евентуалност поддържа, че уговорената между страните неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Предвид гореизложеното, се моли за постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на уговорена между страните клауза за дължимост на неустойка в Договор № Т-РД-35-21/01.08.2022 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „/..../“, индивидуализиран като морски плаж „/..../“ – част 2 на морски плаж /..../ – част 2, находящ се в община /..../, област Д., 3 поради противоречие с добрите нрави и да бъде признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 9466,50 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по Договор № Т-РД-35-21/01.08.2022 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „/..../“, индивидуализиран като морски плаж „/..../“ – част 2 на морски плаж /..../ – част 2, находящ се в община /..../, област Д..

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, който признава, че между страните е сключен посочения от ищеца договор за наем, но твърди, че било констатирано неизпълнение, удостоверено в съответните констативни протоколи. В тази връзка посочва, че на 13.09.2022 г. било установено, че ищецът не е изпълнил следните си договорни задължения: не бил разположил спасители, макар да трябвало да има един спасителен пост с двама спасители и спасителните постове били оборудвани частично; не бил поставил указателни табели за етапно обособяване на участъци с максимално обезопасяване, както и табели с цени; не е обособил зони с поставени плажни принадлежности, не е осигурил достъп за лица с увреждания и не е създал условия за опазване на природни забележителности; не бил разположил тоалетни, съблекални, душове с течаща вода и съдове за отпадъци; не бил ангажирал медицински лица, медицински пункт и оборудвано медицинско звено. Сочи, че на 21.09.2022 г. отново било установено, че ищецът не е изпълнил горепосочените договорни задължения.

Оспорва проверките да са извършвани само по документи и поддържа, че същите са били провеждани на място от надлежно оправомощени длъжностни лица. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендират се разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени за разглеждане в настоящото производство са обективно кумулативно съединени: 1/ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3, ЗЗД за прогласяване нищожността на уговорена между страните клауза за дължимост на неустойка в Договор № Т-РД-35-21/01.08.2022 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „/..../“, индивидуализиран като морски плаж „/..../“ – част 2 на морски плаж /..../ – част 2, находящ се в община /..../, област Д., поради противоречие с добрите нрави и 2/ отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 9466,50 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по Договор № Т-РД-35-21/01.08.2022 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща част от морски плаж „/..../“, индивидуализиран като морски плаж „/..../“ – част 2 на морски плаж /..../ – част 2, находящ се в община /..../, област Д..

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

4

Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

Разпечатката съдържа 42 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9a7b065-ae5c-4969-8243-73d61b7df8e6