Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2980 от 14.08.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1470/2022
Вид
Определение № 2980
Подписан
14.08.2022
В сила
14.08.2022
Състав
Константин Димитров Иванов, мл. с. Ивелина Чавдарова, Мая Недкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2980 гр. Варна, 09.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20223100501470 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 36322/31.05.2022г., депозирана от КР.

Й. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня, ул. ******, действащ чрез пълномощника си адв. Т.П., срещу Решение № 1164/26.04.2022г., постановено по гр. дело № 11929/2021г. по описа на ВРС, 49 състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Игнатиево, общ. Аксаково, ул. *******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът В. Г. Д. дължи на ищеца КР. Й. СТ. сумата от 1000 лева, получена от ответника с разписка от 02.05.2019г. и сумата от 300 лева, платена допълнително на ответника през м. август 2019г., като недължимо получени, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2021г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 203,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1000 лева, начислено за периода от 02.05.2019г. до 04.05.2021г., за които суми е издадена Заповед № 1512/07.05.2021г. по ч. гр. дело № 6461/2021г. по описа на ВРС, 49 състав.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Правят се възражения във връзка с разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест. Оспорва се и изводът на съда за недоказаност на твърдението на ищеца за получаване от страна на ответника на допълнителната сума от 300 лева.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се и разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият В. Г. Д., чрез пълномощника си адв. Иванина Влахова, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност и се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се, че между страните са съществували преддоговорни отношения по повод закупуване от страна на ищеца на недвижим имот, собственост на трето лице, за сключването на която сделка 1 ответникът се е задължил да съдейства, като получената от последния сума в размер на 1000 лева изпълнява функцията на задатък. Излага се, че доколкото е имал реална възможност да съдейства за продажбата, то ответникът е бил добросъвествен, а липсата на окончателен договор за покупко-продажба се дължи на недобросъвестното поведение на ищеца, който се отказал от сделката. Споделя се изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на твърдението на ищеца, че е предал на ответника допълнително сумата от 300 лева. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

По допустимостта на обжалването:

Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна.

Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.

Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

С въззивната жалба и отговора доказателствени искания не са направени.

По предварителните въпроси:

Съобразявайки твърденията на ищеца въззивният съд счита, че предявените искове намират материалноправното си основание в разпоредбите на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, която правна квалификация е и посочена от ВРС в атакуването решение.

Предвид изложеното, но и като взе предвид, че разпределената с изготвения от първоинстанционния съд доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК доказателствена тежест не съответства на тази правна квалификация, а кореспондира с претенция на договорно основание, както и като съобрази задължителните разяснения по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд намира че доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти в производството следва да бъде разпределена от него с настоящия доклад, в следния смисъл: по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване плащането на процесните суми в общ размер на 1300 лева в полза на ответника /преминаването на сумите в патримониума на ответника/. В тежест на ответника по тези искове е да проведе насрещно доказване по горното твърдение на ищеца, както и да установи наличието на правно основание за получаване на сумите – в настоящия случай наличието на преддоговорни отношения с твърдяните страни и предмет. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е изпаднал в забава да заплати дължимите суми, както и размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответника по този иск, при установяване на горното от страна на ищеца, е да докаже, че е заплатил дължимото обезщетение за забава.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 36322/31.05.2022г., депозирана от КР. Й. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня, ул. ******, действащ чрез пълномощника си адв. Т.П., срещу Решение № 1164/26.04.2022г., постановено по гр. дело № 2

11929/2021г. по описа на ВРС, 49 състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Игнатиево, общ. Аксаково, ул. *******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът В. Г. Д. дължи на ищеца КР. Й. СТ. сумата от 1000 лева, получена от ответника с разписка от 02.05.2019г. и сумата от 300 лева, платена допълнително на ответника през м. август 2019г., като недължимо получени, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2021г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 203,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1000 лева, начислено за периода от 02.05.2019г. до 04.05.2021г., за които суми е издадена Заповед № 1512/07.05.2021г. по ч. гр. дело № 6461/2021г. по описа на ВРС, 49 състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1470/2022г. по описа на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2022г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.

РАЗПРЕДЕЛЯ

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА

ТЕЖЕСТ за подлежащите на доказване факти, съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, по следния начин:

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК:

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи при условията на пълно и главно доказване плащането на процесните суми в общ размер на 1300 лева в полза на ответника /преминаването на сумите в патримониума на ответника/.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да проведе насрещно доказване по горното твърдение на ищеца, както и да установи наличието на правно основание за получаване на сумите – в настоящия случай наличието на преддоговорни отношения с твърдяните страни и предмет.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК:

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи, че ответникът е изпаднал в забава да заплати дължимите суми, както и размера на претендираното обезщетение.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА, при установяване на горното от страна на ищеца, е да докаже, че е заплатил дължимото обезщетение за забава.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3