Решение № 1426 от 15.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1426 гр. Варна, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20223100501470 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 36322/31.05.2022г., депозирана от К. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня, ул. „Кап. Петко войвода“, бл.17, вх. Б, ет. 2, ап. 21, действащ чрез пълномощника си адв. Т.

П., срещу Решение № 1164/26.04.2022г., постановено по гр. дело № 11929/2021г. по описа на ВРС, 49 състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Игнатиево, общ.

Аксаково, ул. „Рила“ № 21, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът В. Г. Д. дължи на ищеца К. Й. С. сумата от 1000 лева, получена от ответника с разписка от 02.05.2019г. и сумата от 300 лева, платена допълнително на ответника през м. август 2019г., като недължимо получени, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2021г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 203,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1000 лева, начислено за периода от 02.05.2019г. до 04.05.2021г., за които суми е издадена Заповед № 1512/07.05.2021г. по ч. гр. дело № 6461/2021г. по описа на ВРС, 49 състав.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Правят се възражения във връзка с 1 разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест. Оспорва се и изводът на съда за недоказаност на твърдението на ищеца за получаване от страна на ответника на допълнителната сума от 300 лева. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се и разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият В. Г. Д., чрез пълномощника си адв. И. В., е депозирал отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност и се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се, че между страните са съществували преддоговорни отношения по повод закупуване от страна на ищеца на недвижим имот, собственост на трето лице, за сключването на която сделка ответникът се е задължил да съдейства, като получената от последния сума в размер на 1000 лева изпълнява функцията на задатък. Излага се, че доколкото е имал реална възможност да съдейства за продажбата, то ответникът е бил добросъвествен, а липсата на окончателен договор за покупко-продажба се дължи на недобросъвестното поведение на ищеца, който се отказал от сделката.

Споделя се изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на твърдението на ищеца, че е предал на ответника допълнително сумата от 300 лева. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

С доклада по настоящото въззивно дело, обективиран в постановеното по него Определение № 2980/09.08.2022г., като е съобразил, че разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест не съответства на правната квалификация на предявените искове, а именно – чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК и в съответствие с т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е разпределил наново доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по делото. Нови доказателствени искания във връзка със същата не са направени от страните във въззивното производство.

В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В предварително депозирана молба вх. № 23995/17.10.2022г., чрез пълномощника си, моли делото да се разгледа в негово и на процесуалния му представител отсъствие, като излага, че поддържа подадената въззивна жалба, съотв. оспорва писмения отговор по нея. По същество моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Прави се възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и поддържа депозирания от него писмен отговор на същата.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

2

Производството по гр. дело № 11929/2021г. по описа на ВРС, 49 състав, е образувано по предявени от К. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня, ул. „Кап. Петко войвода“, бл.17, вх. Б, ет. 2, ап. 21, срещу В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Игнатиево, общ. Аксаково, ул. „Рила“ № 21, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1000 лева, получена от ответника при начална липса на основание на 02.05.2019г.; сумата от 300 лева, получена от ответника при начална липса на основание през м. август 2019г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2021г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 203,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1000 лева, начислено за периода от 02.05.2019г. до 04.05.2021г., за които суми е издадена Заповед № 1512/07.05.2021г. по ч. гр. дело № 6461/2021г. по описа на ВРС, 49 състав.

Ищецът излага, че на 02.05.2019г. заплатил на ответника В. Г. Д. сумата 1000 лева като капаро за закупуване на недвижим имот, находящ се в гр.

Игнатиево, като ответникът подписал разписка за получената сума, поемайки задължение за нотариално прехвърляне на собствеността върху имота след като бъдат уредени всички документи за същия. Твърди, че три месеца покъсно (през м. август 2019г.) заплатил на В. Г. Д. допълнително още 300 лева, които последният му поискал за уреждане на документи във връзка с узаконяване на имота, предмет на сделката. Сочи, че страните не са определяли срок за сключване на предварителен договор. Ищецът излага, че след като близо година документите за продажбата не били готови, съотв. не бил сключен окончателен или предварителен договор, той поискал от ответника да му върне заплатените суми в общ размер на 1300 лева, което последният отказал. Поради това ищецът подал жалба до РПУ – Аксаково, по която било образувано д.п. № 370/2020г. и пр.пр. 13262/2020г. на ВРП, прекратена с Постановление от 01.03.2021г. с мотиви, че спорът е с гражданско-правен характер. Излага, че с получените суми в общ размер на 1300 лева ответникът се е обогатил неоснователно, като уточнява, че същите са получени от последния при начална липса на основание. Заявява, че ответникът му дължи и законна лихва върху сумата от 1000 лева, считано от датата на плащането

– 02.05.2019г. до 04.05.2019г. Ищецът навежда, че предвид неизпълнението от страна на ответника на задължението му за връщане на процесните суми, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 6461/2021г. по описа на ВРС, 49 състав, а издадената заповед – връчена на ответника - длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ответникът не оспорва факта на водени между страните разговори, касаещи продажбата на недвижим имот, както и получаването на процесните суми. Сочи, че е предприел съответните действия в тази връзка, но ищецът е решил да се откаже от сделката. В този смисъл оспорва да е неизправна 3 страна по последната и твърди, че страните не са уточнявали клаузите по евентуален договор, задълженията на всяка от страните по него, както и срокове за изпълнението им. По изложените съображения счита, че процесните суми не са недължимо получени.

Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива. Исковото производство е образувано след успешно проведено заповедно производство. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, за когото е установено, че не живее на известния по делото негов адрес, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания му от РС – Варна едномесечен срок ищецът е предявил настоящата претенция за установяване на вземанията си по заповедта. Поради това решението е и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.

По отношение на изложените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 422 ГПК.

За успешното провеждане на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а именно, че процесните суми са излезли от неговото имущество и са преминали в това на ответника.

Наличието на правно основание за полученото от ищеца плащане (в настоящия случай – преддоговорни отношения с твърдяните страни и предмет), при оспорване на иска, е в тежест на ответника.

Фактът на получаване на сумата от 1000 лева не се оспорва от ответника по настоящото дело, а и се установява от приетото като писмено 4 доказателство надлежно заверено за вярност копие от разписка от 02.05.2019г., в която е отразено, че на посочената дата ответникът В. Г. Д. е получил от ищеца К. Й. С. сумата от 1000 лева като капаро за продажба на имот.

Анализирайки събрания по делото доказателствен материал обаче, поотделно и в неговата съвкупност, съдът намира, че ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не е установил наличието на правно основание за получаването на тази сума към момента на плащането от страна на ищеца.

По делото не е установено наличието на сключен между страните в изискуемата от закона писмена форма за действителност предварителен договор с минимално необходимото за такъв съдържание – индивидуализация на имота, предмет на сделката, продажна цена и страни.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 148 от 30.06.2014г. на ВКС по гр. д. № 5698/2013г., IV г.о., ГК, преддоговорните отношения между страните могат да преминат през различни етапи, предхождащи сключването на предварителен договор, като няма пречка в рамките на тези преддоговорни отношения страните да сключат и други съглашения – също с организационен и подготвителен характер, но не пряко спрямо окончателния договор, а спрямо следващ етап от преговорите между тях или спрямо сключването на предварителен договор – да си обещаят, че преговорите ще продължат или че ще сключат помежду си предварителен договор след определен срок от време и/или при определени условия, т.е. да поемат насрещни задължения за това. Тези съглашения също имат договорен характер, като не е необходимо те да имат съдържанието на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, тъй като не са предварителни договори – достатъчно е в тях ясно да е изразена взаимната насрещна воля на страните, респ. те да са поели насрещни задължения да продължат преговорите или да сключат предварителен договор в определен срок, при определени условия и пр. Няма законова пречка изпълнението и на такива договорни задължения, произтичащи от такива споразумения с организационен и подготвителен характер, включително с оглед сключването на предварителен договор, да бъдат обезпечени с уговорени от страните неустойка, задатък или отметнина.