Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15867 от 27.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22058/2025
Вид
Определение № 15867
Подписан
27.04.2026
В сила
27.04.2026
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.36, ал.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15867 гр. София, 27.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110122058 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба на адв. Д. М., като пълномощник на А. Г. А., за изменение на Решение № 5108/17.03.2026 г. в частта за разноските. Ищецът претендира допълнително присъждане на внесена държавна такса от 50.00 лв. и увеличение на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв до пълния размер по Наредба № 1.

Ответникът „......“ АД оспорва молбата, като излага доводи за липса на фактическа сложност и злоупотреба с право чрез разделяне на исковете.

Молбата е допустима , а по същество - частично основателна.

Искането за допълване на решението по отношение на присъждане на сумата в размер на 50 лв. - държавна такса, е основателно. От приложените по делото платежни документи се установява, че ищецът е внесъл държавна такса в размер на 50.00 лв., която сума не е била включена в изчислението на общия размер на разноските при постановяване на решението.

Предвид крайния изход на спора, решението следва да бъде допълнено в тази част.

Искането относно адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв е неоснователно. При преценка на основателността на молбата в тази част, съдът извърши сравнителен анализ между настоящото производство и гр.д. № 25794/2023 г. по описа на СРС, позоваване на което се съдържа в самото решение.

От представените доказателства (искови молби и договори за правна помощ) се установява по безспорен начин, че двете дела произтичат от едно и също правоотношение — договор за паричен заем № 4593239 от 19.09.2022 г. Исковите молби са идентични като фактическо изложение и правна аргументация, като в настоящото дело просто са изнесени част от претенциите, които обективно са могли и е следвало да бъдат предявени заедно с първоначалните. Дори представените договори за правна помощ са с напълно идентично съдържание в графите „Основание и предмет“.

Съдът намира, че е налице злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК.

1

Съгласно установената практика на СГС и ВКС, изкуственото раздробяване на искове, произтичащи от едно и също правоотношение, в отделни производства няма за цел поефективна правна защита, а цели единствено многократно генериране на разноски за сметка на насрещната страна. Процесуалната икономия и добросъвестното упражняване на правата са основни принципи, които не позволяват адвокатският труд по „еднотипни“ и фактически свързани дела да бъде възмездяван многократно в пълен размер.

Присъденото възнаграждение от 143.16 евро (280 лв.) е напълно адекватно на реално положените усилия в това „второ“ производство, доколкото правната работа по анализа на договора вече е била извършена и възмездена по предходното дело. По-висок размер би довел до неоснователно обогатяване и би легитимирал недобросъвестно процесуално поведение, което съдът не може да допусне.

Регламентираният в чл.36, ал.1 ЗАдв принцип е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗАдв при предоставянето на безплатна правна помощ адвокатското възнаграждение се определя от съда съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗАдв при съобразяване на предвидените в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери. Предвид възприетите в практиката на СЕС /Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, постановено по преюдициално запитване, задължително за всички съдилища/ и в практиката на ВКС разрешения, следва да бъде извършена преценка и за фактическата и правна сложност на спора, както и за извършената от процесуалния представител процесуална работа. Независимо от изложеното по- горе, в случая адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв на

Следва да се вземе предвид и представения небланков договор за правна защита и съдействие с дата 31.05.2025 г.- в заверено копие /не в оригинал/, връзката му с предявените по настоящото дело от името на ищеца искове, като в същото нито е посочен предмета на делото, например по договор номер, нито е посочен ответника, нито номера на производството, при все че и двата договора, са приложени по излседваните дела след тяхното образуване.

Недоумение буди тезата на ищцовата страна, изложена в молбата по чл. 248 ГПК, че обвързаността на двете производства нямала значение за определяне на разноските. Този довод влиза в остро логическо и правно противоречие с поддържаната от самия ищец теза в исковите му молби. В тях ищецът обосновава основателността на претенциите си именно чрез органичната и функционална свързаност между договора за кредит и договора за поръчителство/гаранция. Твърди се, че акцесорният договор е нищожен и служи за заобикаляне на закона (скрито оскъпяване) именно поради връзката му с главния дълг.

Недопустимо е в исковата фаза страната да гради успеха си върху единството и свързаността на договорите, а във фазата по определяне на разноските да претендира пълна автономност и „новост“ на правната работа. След като ищецът сам определя предмета на двете дела като неразривно свързан, то и защитата по тях обективно представлява една и съща интелектуална дейност, която не следва да бъде възмездявана многократно.

2

Налице е злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК. Изкуственото раздробяване на искове цели единствено генериране на необосновано висок размер разноски. Принципите на процесуална икономия и справедливост (СЕС, C-438/22) изискват възнаграждението да съответства на реално положените усилия. В случая правната работа по анализа на договора вече е била извършена и платена в предходното дело.

Допълнителен аргумент за неоснователност на искането е и представеният договор за правна защита и съдействие от 31.05.2025 г. Същият е представен в заверено копие, но притежава белезите на бланкетен документ. В него липсва индивидуализация на спора – не е посочен номер на договор за кредит, не е посочен ответник, нито номер на производството, въпреки че и по двете изследвани дела договорите са приложени след тяхното образуване. Този формален подход към документирането на правната помощ, съчетан с идентичността на „бланковото“ съдържание с договора по предходното дело, изключва извода за специфична сложност, която да оправдае по-високо възнаграждение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 5108/17.03.2026 г., постановено по гр.д. № 22058/2025 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „......“ АД, ЕИК 131576434, да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, допълнителна сума в размер на 25.57 евро (50.00 лв.), представляваща внесена държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в частта за изменение на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. , с която се иска изменение на решението в частта за разноските за сумата над присъдените 143.16 евро (280 лв.) до изцяло претендираните от адвоката, определени от него на стойност 245.42 евро, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването му Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3