Определение № 2835 от 05.11.2018, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2274/2017
- Вид
- Определение № 2835
- Подписан
- 05.11.2018
- Състав
- ЕЛЕНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА СТОЙЧЕВА
Други актове по делото
- Решение № 1487 от 14.08.2018 · ЕЛЕНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА СТОЙЧЕВА
- Разпореждане № 1620 от 07.03.2019 · ИВЕЛИНА ЗЛАТКОВА ВЛАДОВА
- Решение № 510 от 19.04.2019 · ИВЕЛИНА ЗЛАТКОВА ВЛАДОВА
- Определение № 260063 от 23.02.2021 · ИВЕЛИНА ЗЛАТКОВА ВЛАДОВА
- Решение № 260039 от 09.04.2021 · ИВЕЛИНА ЗЛАТКОВА ВЛАДОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.2, пр.2 и пр.3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2018 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2274 по описа за
2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 26876/19.09.2018 г. от Д.Р.Д., чрез адв. Г. Г., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на Решение № 1487/14.08.2018 г. по настоящото дело. В молбата се сочи, че съдът не се е произнесъл по искането на страната за присъждане в нейна полза на разноски в производството.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез юриск. Марина Белева, изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
В настоящият случай, производството е образувано по искова молба от Д.Р.Д. срещу Р.Д.Д., Е.Д.Д. и „Банка ДСК” ЕАД, с която са предявени иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и искове с правно основание чл.26 ал.2, пр.2 и пр.3 от ЗЗД.
Варненският окръжен съд е постановил Решение № 1482/13.08.2018 г., с което е приел за установено по отношение на Р.Д.Д., Е.Д.Д. и „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 1218306161451, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Московска” 19, по предявения от Д.Р.Д., иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, че Д.Р.Д. е собственик на 1/3 ид.ч. от вилно място, с идентификатор ***, находящо се в гр. Варна, район „Приморски“, м. „Траката“, ул.
„8-ма“ № 106, цялото с площ по скица 590 кв.м., при граници на мястото по нотариален акт: имоти пл.
№№ 1947, 1948, 1951, 5045 и път, а по скица: имоти с идентификатори №№ 10135.
2524. 27, 10135. 2520. 1948, 10135. 2564. 1177, 10135. 2520. 5045, ведно с изградената в имота жилищна сграда, съставляваща две жилища на две нива със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв. м., с идентификатор 10135. 2520. 1949.1, въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 26, том IV, рег. № 6267, дело № 284/2002 г. на нотариус Диана Стоянова, рег. № 192 от НК и са отхвърлени исковете с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 и пр.3 от ЗЗД, предявени от Д.Р.Д., срещу Р.Д.Д., Е.Д.Д. и „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 1218306161451, за прогласяване на нищожността на сключения договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 194, том I, рег. № 4143, дело № 170/2008г. на нотариус Орлин Стефанов, рег. № 196 от НК, както и предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на същия договор за притежаваната от Д.Р.Д. 1/3 ид.ч. от имота, поради липса на съгласие и липса на форма.
При постановяване на решението си, ВОС не се е произнесъл относно сторените в производството разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от Дерислав Р.Д. с подаването на исковата молба. Към същата е приложена разписка, съобразно която клиентът Д. Р. Д. е заплатил на адвокат Г. Г. в брой възнаграждение в размер на 6 200,00 лв. Доколкото не е посочено разграничение какъв размер от възнаграждението за защита по кой от исковете е уговорено и е уважен един от общо три предявени иска от Д.Д., съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1/3 от 6200.00 лв за заплатено адвокатско възнаграждение.
По делото са представени платежни документи, установяващи внасяне на държавна такса за искова молба по сметка на ВОС в размер на 1232.00 лв и довнесена сума в размер на 410,47 лв. Съдът приема, че по уважения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК държавната такса възлиза в размер на 410,62 лв, поради което на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъди в полза на ищцовата страна.
Молбата по чл. 248 от ГПК е частично основателна и решението следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на ищеца в размер на 2477.17 лв.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1487/14.08.2018 г., постановено по гр. дело № 2274/2017 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН **********, Е.Д.Д., ЕГН **********,*** и „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 1218306161451, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Московска” 19, да заплатят на Д.Р.Д., ЕГН **********,***, сума в размер на 2477,17 лв. (две хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и седемнадесет стотинки), представляваща направените разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на молба с вх. № 26876/19.09.2018 г. от Д.Р.Д. за допълване в частта за разноските на Решение № 1487/14.08.2018 г., постановено по гр. дело № 2274/2017 г. по описа на ВОС, за горницата над 2477,17 лв. до претендираните 6200,00 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: