Решение № 224 от 20.03.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 6142/2024
- Вид
- Решение № 224
- Подписан
- 20.03.2026
- Състав
- ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА
Други актове по делото
- Решение № 415 от 02.06.2026 · ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 224 гр. Перник, 20.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20241720106142 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 49, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ГПК.
Образувано е по искова молба от Н. И. Т., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. **** ******,бл.**,вх.*,ап.** срещу „Профи кредит“ ЕООД, ЕИК 1750747552, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Наталия Миткова Лозанова - управители.
Ищецът твърди, че на 22.11.2022 г. между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ***********/22.11.2022 г., по силата, на който ответникът му е предоставил заем в размер на 600 лв.
Излага, че уговореният в договора ГПР е 48.36%, а ГЛП е 40.90%. Поддържа, че така уговореният ГЛП надхвърля максимално допустимия от 30%, поради което договорната клауза е неравноправна.
Ищецът поддържа, че посоченият в договора ГПР не съответства на реалния такъв.
Твърди, че в него не са включени сумите от 360 лв. - възнаграждение за услуга „Флекси“ и от 240 лв. - възнаграждение за услуга „Фаст“. Твърди, че същите отговарят на изискванията за разходи, които следва да бъдат включени при изчислението на ГПР и с тях същият е в размер на 221.32%, който значително надвишава максимално допустимия съгласно чл. 19, ал.
4 от ЗПК, който е 50%.
Ищецът поддържа, че поради неравноправните клаузи и нарушението на императивната 1 разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Твърди, че в изпълнение уговорените задължения по него, той е заплатил сумата от общо 601.20 лв., от които 600 лв. - главница, равняваща се на заетата сума и 1.20 лв. - платена без правно основание.
Счита, че недействителният договор за кредит е сключен в резултат на предизвикано у него заблуждение от служител на ответното дружество относно действителния размер на годишния процент на разходите по него, което представлява неправомерно поведение.
Сочи, че в причинна връзка с това е претърпял имуществени вреди през периода от 22.11.2022 г. до 29.11.2024 г. в общ размер на 1092.98 лв., представляващи пропуснати ползи от предвидените в договора възнаграждения за услуги „Фаст“ и „Флекси“, които не са били включени в ГПР, както и неимуществени вреди през периода от 22.11.2022 г. до 29.11.2024 г., изразяващи се в стрес, високо кръвно налягане, влошаване на здравословното състояние, които според него могат да бъдат обезщетени със сумата от 6905.95 лв.
Искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумите от 1092.98 лв./558.83 еври/ и 6905.95 лв./3116.81 евро/, представляващи обезщетения за претърпени от него съответно имуществени и неимуществени вреди в периода от 22.11.2022 г. до 29.11.2024 г., в резултат на неправомерно действие на служител на ответното дружество, който го е въвел в заблуждение относно размера на годишния процент на разходите по недействителен договор за потребителски кредит № ***********/22.11.2022 г., което е станало причина за сключването му.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 22.12.2025 г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва иска. Сочи, че сключеният договор за потребителски кредит отговаря на всички законови изисквания и клаузите му не противоречат на императивни правни норми.
Излага, че възнагражденията за услуги „Фаст“ и „Флекси“ не подлежат на включване в ГПР. Поддържа, че ГПР и ГЛП в спорния договор са фиксирани, поради което не следва да се посочват взетите предвид допускания. Сочи, че неправилно посочения ГПР не води до недействителност на целия договор, както и че не може да въведе в заблуждение кредитополучателя, тъй като всички условия на договора са подробно отразени в него.
Твърди, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ са доброволно избрани от потребителя и той е бил наясно, че за предоставянето им се дължи възнаграждение.
Ответникът оспорва договорът за потребителски кредит да е сключен от ищеца в резултат на измама. Оспорва служителите на ответното дружество да са имали неправомерно поведение, с което да са въвели ищеца в заблуждение относно клаузите на спорния договор за кредит. Излага, че твърдените от ищеца вреди не са доказани.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение. Заявява искане за присъждане на разноските по 2 компенсация.
В съдебно заседание, ищецът поддържа предявените искове по изложени в исковата молба, в съдебно заседание и в писмени бележки съображения. Искането към съда е да ги уважи и да присъди направените съдебни разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. С писмена молба, докладвана в открито съдебно заседание, е посочил, че оспорва предявените искове.
Моли съда да ги уважи. Претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:
Исковете са предявени от надлежно процесуално легитимирано лице и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:
Ищецът е представил договор за потребителски кредит № ***********, ведно с декларация, подписана от потребителя на 22.11.2022 г., общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договори за потребителски кредит, погасителен план към договор за потребителски кредит № *********** със закупена допълнителна услуга.
От тях се установява, че с подписана от ищеца на 22.11.2022 г. декларация, той е удостоверил, че ответникът му е предоставил в ясна и разбираема форма информацията във формата на СЕФ, дал му е разяснения, които са му позволили да прецени доколко предлаганият ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние, разяснил му е преддоговорната информация, в това число последиците в случай на просрочени плащания, както и допълнителните услуги, които кредиторът може да му предостави, въздействието, което те могат да окажат върху него, както и правата и задълженията на двете страни във връзка с тях. С декларацията ищецът е удостоверил, че дава своето съгласие съществените условия по договора да се уговарят в общите условия, както и че е уведомен и разбира, че допълнителните услуги не са условие за сключване на договора или за получаването му при предлаганите условия, както и че ги закупува по собствена воля и разбира съдържанието на договора и изразява съгласие с всичките му разпоредби.
Подкрепя се и безспорния между страните факт, че между тях на 22.11.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит № ***********, който от името на ответника е подписан от негов служител – Гергана Йорданова Стоилова. По силата на договора за потребителски кредит ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 600 лв., която ищецът се е задължил да върне ведно с договорна лихва на 11 броя месечни вноски от по 66.18 лв. В договора за кредит е посочено, че ГЛП от 40.90%, дневният лихвен процент – 0.11% и ГПР 48.36%. Общата дължима сума по кредита е в размер на 727.93 лв.
В договора е посочено/т. V/, че ищецът е поискал и закупува допълнителни услуги – „Флекси“, която предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския 3 кредит на стойност 360 лв. и „Фаст“, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит на стойност 240 лв., като цената им е платима на 11 броя месечни вноски в размер на по 54.55 лв.
Посочено е, че общото задължение по кредита, ведно с цената на допълнително закупените услуги е 1327.93 лв. и е платимо на 11 бр. равни месечни вноски от по 120.73 лв.
В погасителния план към договора за потребителски кредит се съдържа информация за броя на погасителните вноски и размера им, падежите на всяка от тях, частта на главницата, договорната лихва и цената на допълнително закупените услуги по всяка от вноските.
Съдържанието и реда за ползване на допълнителните услуги са уредени в т. 15 от Общите условия. В т. 15.1 е предвидено, че допълнителната услуга „Фаст“ задължава кредитора да осигури приоритетно разглеждане на искането на потребителя за отпускане на потребителския кредит, преди клиенти, които не са закупили тази услуга и в рамките на един час от постъпване на искането. Според т. 15.2 допълнителната услуга „Флекси“ осигурява възможност за потребителя да променя погасителния план при изпълнение на подробно посочени специфични изисквания.
От представените от ищеца разписки – 19 бр. се установява, че по процесния договор за потребителски кредит той е заплатил общо сумата от 600.00 лв.
Ищецът е представил фискални бонове, от които е видно закупуване през периода 2023 г., 2024 г. и 2025 г. на хранителни добавки, както и фактури за такива, издадени на К.Д.Т..
По делото е приложено решение № 78/31.01.2025 г. по гр. д. № 2475/2024 г. по описа на ПРС. На настоящия състав е служебно известно, че същото е било обжалвано с въззивна жалба, по която е образувано ВГД № 220/2025 г. по описа на Окръжен съд – Перник и постановено Решение № 271/30.10.2025 г., което е влязло в сила на 30.10.2025 г. С решението са отхвърлени изцяло исковете, за признаване на установено по отношение на Н.
И. Т., че дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сумите както следва: 456.63 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит № ***********/22.11.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 29.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 72.76 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.03.2023 г. до 25.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 952/2024 г. по описа на ПРС, както и исковете за осъждане на Н. И. Т. да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД сума в размер на 171.49 лв., представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от 261.81 лв., представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“.
В мотивите на съдебните решения съдът е приел, че договор за потребителски кредит № ***********/22.11.2022 г. е недействителен на основание чл. 23 от ЗПК, поради неспазване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и съгласно чл. 22 от ЗПК потребителят дължи само чистата главница в размер на 600 лв., която е погасил с плащания.
Отразил е, че посоченият в договора ГПР в размер на 48.36 % не съответства на 4 действителния ГПР, тъй като в него не са включени сумите, дължими като възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“. Приел е, че действителният размер на ГПР е 511.14%, който надхвърля максимално допустимия размер, предвиден в императивната правна норма на чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Ищецът основава исковите си претенции на разпоредбите на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Чл. 49 от ЗЗД предвижда обективна отговорност за възложителя на работа за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнение на тази работа. За да възникне отговорността на възложителя е необходимо при или по повод изпълнението на възложената от него работа, изпълнителят да е осъществил състава на чл. 45 от ЗЗД – да е извършил деяние/действие или бездействие/, което да е противоправно, като в причинна връзка, с него да са настъпили вреди/имуществени или неимуществени/. По силата на презумпцията въведена с ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Разпечатката съдържа 48 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e483211a-a3ef-4005-93dd-a6635723041a