Решение № 68 от 14.08.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 37/2026
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 14.08.2026
- Състав
- Пламен Ангелов Синков, Яни Георгиев Гайдурлиев, Петя Иванова Петрова Дакова
Други актове по делото
- Протокол № 51 от 07.04.2026 · Пламен Ангелов Синков, Яни Георгиев Гайдурлиев, Петя Иванова Петрова Дакова
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 57, ал. 1, т. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 5, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Бургас, 14.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Анг. Синков
Членове:
Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Г.ева в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262000600037 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия В. Н. С., подадена чрез неговия служебен защитник адв. В. М. от АК – Сливен, срещу присъда № 28/20.11.2025 г., постановена по НОХД № 577/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
С посочената присъда подсъдимият В. Н. С. е признат за виновен в това, че на 06.06.2025 г. в с. Съдиево, общ. Нова Загора, и в гр. Нова Загора, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил чрез сила и заплашване П. Т.
М. от с. Съдиево, общ. Нова Загора, да извърши нещо противно на волята му – да изтегли от банкомат (АТМ устройство) сумата от 1200 лева и да му я предаде, като с това му причинил имотна вреда в размер на 1200 лева, като деянието е било придружено със заплаха за убийство с нож и с причиняване на леки телесни повреди с нож, поради което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 2, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири години, както и на глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева, като е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от 1 свобода.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият В. Н. С. е бил задържан с постановление на прокурора и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 07.06.2025 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
С присъдата, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия В. Н. С. по НОХД № 52/2025 г. по описа на Районен съд – Нова Загора наказание лишаване от свобода за срок от две години, като е постановено същото да бъде изтърпяно отделно от наложеното му наказание по настоящото производство при първоначален строг режим.
С присъдата подсъдимият В. Н. С. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от 1943,48 лева, представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски.
Във въззивната жалба се поддържа, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна, постановена при нарушение на закона, при съществено нарушение на процесуалните правила и при необоснованост на фактическите изводи на съда. Навеждат се и оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска от въззивния съд да отмени присъдата и да намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“. В подадено писмено допълнение към въззивната жалба се излагат доводи, насочени основно срещу индивидуализацията на наказанието. Твърди се, че първоинстанционният съд е дал неоправдан превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и не е отчел в достатъчна степен наличните смекчаващи такива. Оспорва се изводът на съда за по-висока степен на обществена опасност на подсъдимия, като се поддържа, че неправилно е прието, че деянието е извършено публично и по безцеремонен начин. Според защитата от доказателствата по делото не се установява подобна публичност, доколкото действията на подсъдимия са се развили в присъствието единствено на пострадалия, а останалите лица са узнали за случилото се впоследствие.
Поддържа се още, че съдът не е отчел в достатъчна степен сравнително ниския размер на причинената имуществена вреда – сумата от 1200 лева, както и обстоятелството, че сумата е била изцяло открита у подсъдимия и фактически не е била изразходвана. Защитата изразява съмнение и относно извода за 2 трайни престъпни навици и висока обществена опасност на подсъдимия, като сочи, че същият до момента не е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода. В тази връзка се поддържа становище, че определеният от първоинстанционния съд размер на наказанието е несъразмерно тежък и не съответства на целите на наказанието. С оглед на изложеното се отправя искане въззивният съд да измени атакуваната присъда, като намали размера на наложените на подсъдимия наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“, определяйки по-леко по размер наказание, съобразено с обществената опасност на деянието и дееца.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. В. М., поддържа въззивната жалба и изложените в писменото допълнение към нея съображения. Не оспорва авторството на деянието и по същество съсредоточава възраженията си върху размера на наложеното наказание. Поддържа, че макар първоинстанционният съд формално да е изброил релевантните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, не е оценил правилно тяхната относителна тежест. Позовава се на обстоятелството, че отнетата сума от 1200 лева е била намерена изцяло у подсъдимия и не е била изразходвана, както и че до момента С. не е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“. Оспорва извода за трайно формирани престъпни навици, като изразява становище, че продължителният престой в място за лишаване от свобода не би допринесъл в по-голяма степен за поправянето и превъзпитанието му. Моли за снизхождение и за намаляване на наложеното наказание.
В личната си защита подсъдимият В. С. се присъединява към казаното от защитника си. Изразява съжаление за извършеното, сочи, че има деца и семейство, и моли наложеното му наказание да бъде намалено. В последната си дума отново отправя искане за намаляване на присъдата.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас намира жалбата за неоснователна и предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло. Според прокурора Окръжен съд – Сливен е индивидуализирал правилно наказателната отговорност на подсъдимия, като е съобразил както обстоятелствата, действащи в негова полза, така и тези, които обуславят завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Акцентира върху начина на осъществяване на принудата, употребата на нож, 3 причинените на пострадалия телесни увреждания и психически последици, както и върху обстоятелството, че подсъдимият е извършил настоящото престъпление в изпитателния срок на предходно осъждане за престъпление, също свързано с отнемане на чуждо имущество чрез употреба на сила. Счита, че първоинстанционният съд правилно е определил наказанието „лишаване от свобода“ за срок от шест години, което след задължителното приложение на чл. 58а, ал. 1 НК е намалено с една трета до четири години, като така определеният окончателен размер съответства на тежестта на извършеното и на целите по чл. 36 НК. Поради това моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а присъдата – потвърдена.
Апелативен съд – Бургас, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на оспорения съдебен акт на основание чл. 314 НПК, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдебното производство пред Окръжен съд – Сливен е проведено по реда на глава двадесет и седма НПК – съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК. В проведеното разпоредително заседание подсъдимият не е заявил желание делото да бъде разгледано по реда на особените правила, а е направил доказателствени искания. В последващото съдебно заседание, преди да е даден ход на съдебното следствие по общия ред и преди да е започнало събиране на доказателства, С. е заявил, че не е разбрал правилно разясненията на защитника си в разпоредителното заседание, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и желае делото да бъде разгледано по реда на чл. 371, т. 2 НПК.
Защитникът му е поддържал това искане, а представителят на прокуратурата не е възразил срещу провеждането на диференцираната процедура.
Първоинстанционният съд е разяснил на подсъдимия правата му и последиците от направеното самопризнание, след което е извършил необходимата проверка по чл. 372, ал. 4 НПК и е приел, че признатите от С. факти се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Едва след тази преценка съдът е обявил, че при постановяване 4 на присъдата ще ползва направеното самопризнание, без да събира доказателства за признатите факти.
Настоящият въззивен състав не констатира нарушение на процесуалните правила при преминаването към диференцираната процедура.
От съществено значение е, че към момента на заявеното искане съдебното следствие по общия ред не е било започнало и не е осъществявана доказателствена дейност, която впоследствие да бъде обезсмислена чрез преминаване към съкратено съдебно следствие. Правата на подсъдимия са били надлежно разяснени, изявлението му е направено лично, при участието на защитник, и не съществува съмнение относно неговия информиран и доброволен характер.
При спазване на предпоставките на чл. 372, ал. 4 НПК първоинстанционният съд правилно е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Поради това и съобразно задължителните указания, дадени в т.
8 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, въззивната проверка следва да бъде осъществена в рамките на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от подсъдимия и възприети от първоинстанционния съд.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Пострадалият П. Т. М. живеел в с. Съдиево, община Нова Загора, като от около шест години трайно пребивавал и работел във Федерална република Германия, но периодично се прибирал в България и се грижел за своя възрастен и болен баща. Към 06.06.2025 г. баща му бил настанен за лечение в болница в гр. Стара Загора и М. се намирал сам в семейния дом.
На 06.06.2025 г., около 13:00 часа, подсъдимият В. С., след като употребил алкохол и знаейки, че М. се е прибрал от чужбина, решил да го посети с намерение да се сдобие с парични средства от него. За целта взел със себе си нож и отишъл до дома на пострадалия. Влязъл през незаключената врата на двора, обикалял около къщата и чукал по прозорците. След като М. излязъл, С. веднага го ударил с юмрук в областта на лицето, размахал носения от него нож и го избутал навътре в къщата. В продължение на около петнадесет минути подсъдимият упражнявал физическо и психическо насилие спрямо пострадалия. Размахвал ножа, опирал острието му до различни части 5 на тялото на М., нанасял му удари с дръжката и острието и многократно го заплашвал, че ще го заколи. Причинил му множество повърхностни порезни и прободни наранявания по ръцете, гърба и тялото, както и порезно нараняване в областта на шията. Едновременно с това настоявал М. да му даде сумата от 1500 лева, като отправял закани не само спрямо него, но и спрямо болния му баща.
Тъй като не разполагал с исканата сума в дома си и желаел да преустанови нападението, пострадалият заявил, че може да изтегли пари от банкомат в гр. Нова Загора. Подсъдимият се съгласил, но при условие двамата да се придвижат заедно. По време на пътуването С. продължавал да държи ножа и да поддържа у М. страха, че заканите могат да бъдат осъществени. По пътя към гр. Нова Загора подсъдимият накарал пострадалия да спре автомобила в центъра на с. Съдиево, където се намирали няколко жители на селото. С. слязъл от автомобила и влязъл в словесна разпра с част от тях, като се държал агресивно и демонстративно носел ножа на кръста си.
Пострадалият, който останал под въздействието на отправените към него заплахи, не потърсил помощ от присъстващите. След това двамата продължили до бензиностанция „ОМВ“ в гр. Нова Загора. И там подсъдимият продължил агресивното си поведение, извадил ножа и го забил в предното табло на автомобила. Под въздействието на продължаващата принуда М. слязъл и се отправил към намиращото се на бензиностанцията АТМ устройство, като С. го придружил и останал в непосредствена близост до него.
Разпечатката съдържа 35 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e322734c-5915-44eb-b5fa-940b3435006e