Протокол № 51 от 07.04.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 51 гр. Бургас, 07.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Г. Хр. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262000600037 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдими В. Н. С., редовно призован, се явява лично, конвоиран от органите на РД „Охрана“ – Бургас.

Явява се служебно назначеният защитник адв. В. М. от Адвокатска колегия – Сливен.

За Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се явява прокурор Х..

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма законова пречка за това.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ В. С.: Да се гледа днес делото.

Съдът като изслуша становищата на страните, намери, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

ХОД на съдебно следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам да соча други доказателства, ще се ползвам от събраните до момента.

АДВ. М.: Няма да сочим нови доказателства от наша страна.

ПОДСЪДИМИЯТ В. С.: Нямам искания за събиране на доказателства.

Съдът като изслуша становищата на страните и като не намери основание за служебно събиране на допълнителни доказателства, О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото писмени доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРЕДОСТАВЯ думата за пледоария на прокурора.

ПРОКУРОРЪТ:

Уважаеми апелативни съдии, настоящото производство е образувано по въззивна жалба на подсъдимия В. С. срещу присъда на Сливенския окръжен съд, с която той е признат за виновен за извършено престъпно деяние по чл. 214, ал. 2, т. 1 НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години, както и глоба в размер на 5000 лв. Подсъдимият изразява несъгласие с така определеното му наказание „лишаване от свобода“, като счита, че съдът не е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства, а именно неговото самопризнание, факта, че отнетите от него парични средства той не е похарчил и е възстановил, като счита, че по този начин съдът неправилно е приложил закона, като не е отчел 2 обществената опасност на деянието и настъпилите от него общественоопасни последици, както и факта, че той е съдействал за разкриване на обективната истина, поради което счита, че е следвало да бъде приложен чл. 55 от НК, а именно да му се определи при тази норма наказанието „лишаване от свобода“.

Считам тези негови аргументи за неоснователни, тъй като, видно от мотивите на присъдата, съдът е отчел както обществената опасност на деянието, настъпилите вредни последици както за психиката, така и за материалното положение на пострадалия, а също и факта, че принудата е осъществена на оживено място и без притеснение, с демонстрация на явно неуважение към човешките права.

На следващо място, при определянето на наказанието съдът е взел предвид и предишното осъждане на подсъдимия, и факта, че макар и в изпитателния срок на така наложеното наказание той не се е превъзпитал да се въздържа от престъпни посегателства, а напротив, отново е извършил едно престъпление, с което е демонстрирал една агресия, с която агресия е сломил волята на пострадалия именно поради страх, че ще бъде лишен от живот.

Поради това считам, че съдът правилно е определил размера на наложеното наказание в размер на 6 години и след това, поради факта, че подсъдимият е съдействал и за разкриване на обективната истина и производството е протекло при условията на глава 27 от НПК, съдът е приложил разпоредбата на чл. 58а НК, като е намалил наказанието с 1/3, поради което считам, че съдът е изпълнил изцяло задълженията си и е наложил, след анализ на всички доказателства в тяхната взаимна свързаност и логическа обвързаност, едно наказание, съответстващо както на тежестта на извършеното от него престъпление, така и на обществената опасност на дееца, имайки предвид, че е осъждан преди това и е извършил деянието в изпитателния срок, като по този начин е отнел на осъдения възможността в един период при търпенето на наказанието да извършва друго престъпление, като и с този срок на наказанието „лишаване от свобода“, и с провежданите спрямо него възпитателни и поправителни действия в местата за лишаване от свобода, той ще бъде превъзпитан и ще се постигнат целите на наказанието, а именно превъзпитание на подсъдимия да се въздържа за в бъдеще от извършването на други престъпни деяния, поради което считам, че са изпълнени и целите на чл. 36 от НК, както и генералната превенция към обществото ни.

Поради което предлагам да не уважавате въззивната жалба като неоснователна и да потвърдите присъдата като мотивирана, обоснована и законосъобразна.

АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще моля да уважите жалбата по присъдата на Сливенския окръжен съд. В жалбата са изложени подробни мотиви, поради което няма да Ви губя времето и да ги повтарям наново, тъй като реално всичко е съсредоточено върху размера на наказанието. Само бих 3 искал да добавя няколко думи към написаното.

Не оспорвам казаното от прокурора. Наистина поне формално всичко е изброено, всичко е отчетено и от тази гледна точка нямам какво да възразя, но смятам, че реално не е обсъдено като тежест на обстоятелствата, поради което присъдата все пак е формална. Реално освен изброяването няма друго, с което да се разбере защо окръжният съд е определил точно такова наказание.

Смятам, че все пак е следвало да се вземе предвид, първо, че цялата сума е налична въпреки наличното изкушение да бъде харчена. Честно казано, направо на мен не ми е разбираемо как може да влезе там и да не похарчи нито лев от това, което е взел, но не това е въпросът.

Смятам, че окръжният съд не е отчел в достатъчна степен, че все още нямаме изградени трайни престъпни навици въпреки извършването на това престъпление. Имаме оформени престъпни навици, които са донякъде принос и на нашата система, която позволява неколкократно да се нарушават законите и подсъдимият да се измъква, което създава една фалшива увереност, че всеки път ще му се разминава. Това в моята практика го наблюдавам, за съжаление, непрекъснато. Не се съмнявам, че и Вие сте констатирали същото.

Моля да вземете предвид, че досега подзащитният ми не е изтърпявал ефективна присъда. Ние нямаме как да установим доколко евентуално престъпните му навици са се затвърдили въпреки ефективно търпяно наказание. Спор няма, че ефективно трябва да се търпи наказанието. Въпросът е по отношение на специалната превенция – дали ако търпи присъда в такъв размер, не рискуваме той вече да затвърди наистина престъпните навици, които е имал, и след като излезе, вече да е един завършен престъпник.

Неприятно е да го кажа, все пак ми е подзащитен, но това е рискът. Смятам, че дългият престой в затвора няма да допринесе с нещо повече за неговото поправяне и превъзпитание. Нека не се лъжем, в тези места поправянето и превъзпитанието са трудни. Такава е целта на закона, но за съжаление практиката не показва това.

С оглед на тези обстоятелства аз смятам, че би следвало да се даде относителен шанс на подзащитния ми да не изгражда трайни престъпни навици в мястото за лишаване от свобода, поради което моля за по-нисък размер на наказанието. Смятам, че той би бил достатъчен за неговото поправяне и превъзпитание, поне това е шансът, но изтърпяването на наказание от 4 години „лишаване от свобода“ според мен окончателно ще го отпише като нормален гражданин на Републиката и впоследствие ние ще си намерим работа с поредното негово престъпление. Така че, по-простичко казано, аз моля за милост към него, да му дадете възможност с по-кратък срок на изтърпяване на наказанието да осъзнае какво е извършил. Той сега за първи път вижда как са нещата.

Смятам, че и 2 години да са, ако той ще се поправи, ще се поправи. Ако няма да се поправи, и 20 години да са, пак ще е същото, но на практика ние имаме наказание, което много често се дава при опит за убийство. Така че 4 моля за снизхождение. Друго нямам какво да кажа.

Съдът предоставя възможност на жалбоподателя подсъдим В. Н. С. да упражни правото си на лична защита.

ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ПОДСЪДИМ В. Н. С.:

Поддържам казаното от адвоката ми. Искам да добавя нещо. Искам да кажа, че съжалявам за грешката, която направих. Имам деца, които ме чакат навън.

Имам млада жена. Тази голяма присъда, всичко се случва, тя е млада. Всички деца искат родителите им да са покрай тях. Моля съда ако може да ми намалите присъдата.

Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.

ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ В. Н.

С.: Искам намаляване на присъдата ако е възможно.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 10.10 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5