Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 31.08.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 139/2026
Вид
Решение № 47
Подписан
31.08.2026
В сила
31.08.2026
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, ВЕЛИСЛАВ ИВАНОВ ИВАНОВ, ПЕТЯ ЙОРДАНОВА КОТЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 12 · Наказателен кодекс
  • чл. 128 - 130 · Наказателен кодекс
  • чл. 128 - 130 · Наказателен кодекс
  • чл. 128 - 130 · Наказателен кодекс
  • чл.130 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 132 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.78а ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 105, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 105, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 306 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 43, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 81, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 88, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Перник, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ПЕТЯ Й. КОТЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261700600139 по описа за 2026 година

С присъда № 43/26.11.2024, постановена по н.ч.х.д. № 1566/2023г., РСПерник е признал подсъдимия П. Л. Н., ЕГН: ********** за виновен в това, че на 30.03.2023г. около 20,30ч. в *** /в Болница МБАЛ*** при вратата на кабинета на скенера на Втория етаж/, напръскал в очите с аерозолен спрей тъжителя С. Й. С., ЕГН **********, като му причинил лека телесна повреда извън случаите на чл.128 и чл.129, изразяваща се в химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак, вдясно хиперемия, роговица еродиранзачервяване на лигавицата на дясната очна ябълка, довело до състояние на временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000/хиляда/лева.

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия П. Л. Н. да заплати на частния тъжител и граждански ищец С. Й. С. сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него в резултат на деянието, описано по-горе, неимуществени вреди /болка и страдания/, ведно със законната лихва, върху посочената главница, считано от момента на увреждането 30.03.2023г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер на иска от 5000/пет хиляда/лева е отхвърлил същия.

Подсъдимият е осъден и да заплати на частния тъжител и граждански 1 ищец С. Й. С. сумата от 3 712/три хиляди седемстотин и дванадесет/ лева, представляваща направени от него разноски, а по сметка на Районен съдгр.Перник в полза на Републиканския бюджет, да заплати сума от 80/осемдесет/лева, представляваща 4%-Държавна такса, върху уважения размер на иска.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Ц. Л. Н., ЕГН:

********** за невиновен в това, че на 30.03.2023г. около 20,30ч. в ***/в Болница МБАЛ *** при вратата на кабинета на скенера на втория етаж/, нападнал в гръб С. Й. С. и му нанесъл с ръце „множество удари по торсагърба“, като му причинил лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и чл.129/, изразяваща се в причиняване на временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл.304 от НПК, го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Отхвърлил е съответно и предявения от гражданския ищец иск за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди/болки и страдания/ в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК, заедно със законовата лихва, считано от 30.03.2023год. до окончателното й изплащане.

Осъдил е и частния тъжител да заплати на подсъдимия Царимир Л. Н. сумата от 1 000/хиляда/лева, представляваща направени от последния разноски по делото.

По жалба на подсъдимия П. Л. Н. ОС-Перник с решение 33/30.05.2025, постановено по в.н.ч.х.д. № 106/2025г., е отменил присъда № 43/26.11.2024, постановена по н.ч.х.д. № 1566/2023г. на РС Перник, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С обжалваната присъда № 7/04.02.2026, постановена по н.ч.х.д. № 827/2025г. РС-Перник е признал подсъдимия П. Л. Н., ЕГН: ********** за виновен в това, че на 30.03.2023г. около 20,30ч. в ***/в Болница МБАЛ*** при вратата на кабинета на скенера на Втория етаж, напръскал в очите с аерозолен спрей тъжителя С. Й. С. ЕГН **********, като му причинил лека телесна повреда извън случаите на чл.128 и чл.129/, изразяваща се в „химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак, вдясно хиперемия, роговица еродиран- зачервяване на лигавицата на дясната очна ябълка“, довело до състояние на „временно разстройство на здравето, неопасно за живота"– престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и на осн. чл.78а ал.1 НК му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 511, 29 евро.

Осъдил е на основание чл. 45, вр. чл. 86 от ЗЗД подсъдимия П. Л. Н. да заплати на частния тъжител и граждански ищец С. Й. С. сумата от 766.94 евро, представляваща обезщетение за претърпените от него в резултат на деянието, извършено на 30.03.2023г. и описано по-горе, неимуществени вреди/болка и страдания/, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от момента на увреждането - 30.03.2023г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер на иска от 2556.46 евро е отхвърлил същия като неоснователен и недоказан.

2

С обжалваното определение № 139/10.02.2026 в производство по чл. 306 НПК съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия П. Л. Н. да заплати на частния тъжител и граждански ищец С. Й. С. сумата от 1898,90 евро, представляваща направени от него разноски в хода на н.ч.х.д. № 1566 по описа за 2023 г. на РС – Перник, сумата от 1278,23 евро представляваща направени от С. Й. С. разноски в хода на внчхд № 106 по описа за 2025 на ОС – Перник, както и сумата от 1022,58 евро, представляваща направени от С. Й.

С. разноски в хода на нчхд № 827 по описа на РС – Перник за 2025 г. Освен това е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия П. Л. Н. да заплати по сметка на Районен съд-гр.Перник в полза на Републиканския бюджет, сумата от 30,68 евро, представляваща държавна такса в размер на 4 % върху уважения размер на иска, както и сумата от 50 евро, представляваща възнаграждение за явяване и изслушване на вещо лице в съдебно заседание по делото.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия, П. Н.. В жалбата и допълнението към нея се излагат аргументи, че приетите от съда за установени фактически положения не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Сочи се, че мотивите са вътрешнопротиворечиви, едностранчиви и несъвместими с правната и житейската логика, а някои факти съдът е приел за установени, макар да липсват доказателства, които да ги подкрепят. Твърди се, че осъдителният извод почива на една СМЕ, която е изготвена от в.л. със съвсем друга специалност, без необходимата компетентност по темата и показанията на св. В. И., които не само са изолирани, но и са вътрешнопротиворечиви. Възразява се, че не са изпълнени указанията на предходния въззивен състав да се обясни защо се цени с доверие едната група свидетелски показания, а не другата – защо се предпочитат показанията на св. В. И. пред тези на К. С.. Изтъкват се аргументи, защо показанията на св. В. И. не следва да бъдат кредитирани.

Твърди се, че липсва анализ на пространствената механика на деянието.

Акцентира се, че не е установено по делото средството на престъплението, което поставя под съмнение доказаността на изпълнителното деяние и прави присъдата необоснована. Сочи се, че макар подсъдимият да е бил предаден на съд за това, че е напръскал частния тъжител с лютив спрей, съдът е приел, че престъплението е извършено с аерозолен спрей, като това средство нито е твърдяно от частния тъжител, нито подсъдимият се е защитавал против него.

По този начин съдът е излязъл извън рамките на обвинението, като е осъдил подсъдимия за нетвърдян факт и не е изпълнил указанията на въззивния съд да изложи мотиви относно това обстоятелство. Според защитата обвинителната теза относно вида на използваното средство се гради на предположения, като се оспорва приетият от съда механизъм на извършване на деянието. Възразява се, че не е доказана причинната връзка между твърдяното действие и настъпилото увреждане, като се сочи, че в.л., изготвило СМЕ, не е офталмолог и лично е установило единствено зачервяване на дясната лигавица на очната ябълка и сълзене, които са неспецифични очни признаци. Същевременно в.о. изрично е посочило, че зачервяването може да бъде причинено от алергия, инфекция, механично дразнене, умора, прах, сапун, шампоан и други 3 фактори. Жалбоподателят намира, че единствено въз основа на установеното зачервяване и сълзене, не може да се направи извод за химическо изгаряне на роговицата, а за да се стигне до такъв извод, трябва да е налице надеждна медицинска основа за конкретен причинител и конкретен механизъм на увреждане, а в случая липсват установено вещество, изследван спрей, токсикологичен анализ, самостоятелно офталмологично заключение на вещото лице и метод за разграничаване между алтернативните причини, които самият експерт изброява. Според защитата, когато според самото вещо лице „всички причини са еднакво вероятни“, това не означава доказаност, а наличие на неидентифицирани конкуриращи си хипотези. Допълва се, че съдът неправилно и немотивирано е отказал да изпълни указанията на предходния въззивен състав да изследва приложението на чл. 12 НК в случая, доколкото е следвало да се отчетат предходното насилие спрямо майката на подсъдимия, агресивното поведение на тъжителя спрямо Н. по телефона, алкохолното повлияване на С. и последващата конфронтация в болницата.

Според защитата районният съд не е изпълнил и указанията на ОС-Перник да изложи съображения относно индивидуализацията на административното наказание и мотивировката по гражданския иск. Изразява се съмнение в безпристрастността на съдиите от РС-Перник. Моли се присъдата на районния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно се иска присъдата да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, като се иска въззивния съд да даде задължителни указания за служебно обсъждане на наличието на предпоставките на чл. 43, т.3 НПК. Моли се за присъждане на сторените разноски, както пред първата, така и пред въззивната инстанция.

Постъпила е и частна жалба против определение № 139/10.02.2026, постановено в производство по чл. 306 НПК, в която се посочва, че подсъдимият не следва да поема разноските на другата страна за участие в първото въззивно производство, тъй като разноските по тази фаза на производството не са възникнали в резултат на неоснователно упражняване на правото на жалба, а вследствие на констатирани пороци в дейността на районния съд. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на частния тъжител. Настоява се да бъдат съобразени и обстоятелствата, че тъжбата е била насочена против двама подсъдими, но единият е бил оправдан, че гражданският иск е бил отхвърлен в голямата си част, броят на проведените съдебни заседания в отделните производства, както и това, че при първото разглеждане на делото пред ПОС, подсъдимият бива задължен да заплаща разноските на другата страна, въпреки че е бил прав и делото пред тази инстанция се е развило в негова полза.

Постъпило е възражение по чл. 322 НПК от тъжителя С. С. чрез адв. А. против въззивната жалба на подсъдимия, в което се твърди, че обвинението е доказано, като се оспорват като неоснователни възраженията, описани в жалбата. Моли се за потвърждаване на първоинстанционната присъда и присъждане на разноски за настоящото производство. Постъпило е и възражение против частната жалба, като доводите в нея също са отхвърлени като неоснователни. Моли се за оставянето й без уважение.

4

Постъпило е становище от жалбоподателя П. Н. от 01.04.2026г., касаещо възражението срещу въззивната жалба, в което се преповтарят част от доводите във въззивната жалба. Към становището е приложен откъс от обзорна статия „Химическото нараняване на окото; патофизиология, оценка и лечение“.

В съдебно заседание адв. А., повереник на частния тъжител, намира въззивната жалба за неоснователна, анализът на доказателствената съвкупност, извършен от районния съд, за правилен и законосъобразен. Сочи се, че правото на защита на подсъдимия не е нарушено, доколкото от събраните по делото доказателства се доказа, че това, от което се е потъжил частният тъжител, съответства категорично на доказателствата, по време, място, авторство на деянието, механизъм за извършване на деянието и причинно-следствена връзка с възникналите от това увреждания. Oсновният довод на подсъдимия, касаещ средството на извършване на престъплението, повереникът намира за неоснователен, тъй като в тъжбата не е необходимо да бъдат описани всички конкретни детайли по престъпното поведение на подсъдимия, а разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК изисква частната тъжба да съдържа данни единствено за обстоятелствата на престъплението, тоест за фактите, които се включват в състава му, като в тази насока сочи практика на ВКС. Моли за потвърждаване на присъдата и за присъждане на разноски.