Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14259 от 22.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51367/2024
Вид
Решение № 14259
Подписан
22.07.2025
Състав
ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14259 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110151367 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 276556/29.08.2024г. на ищеца В.

С. А. срещу ******* с която е предявен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4265,13 лева (след допуснато увеличение на първоначалния размер на иска от 3559,13 лева по реда на чл.214 ГПК с протоколно определение от 15.05.2025г.), представляваща недължимо платена при липса на основание сума по договор за паричен заем № ****/05.12.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 29.08.2024г. до изплащането.

Ищецът твърди, че на 05.12.2022г. е сключил със ***** договор за паричен заем № ****, по който в полза на ищеца бил отпуснат заем в размер 1800 лева, който ищецът следвало да върне на 18 месечни вноски. Поддържа, че в договора е уговорено, че в срок от три дни задълженията по договора следвало да бъдат обезпечени с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това, конкретно посочени в клаузата на чл. 33, ал. 3 от общите условия към договора, като в чл. 6.6 от договора е предвидено при неизпълнение на условията по чл. 33, ал. 3 от общите условия да се дължи фиксирана неустойка в размер па 3462.08 лева. В периода от 05.12.2022 до 25.06.2024г. кредитополучателят заплатил на кредитора сума в общ размер на 5359.13 лв., като сумата е заплатена на 16 вноски, съобразно погасителния план към договора. Поддържа, че процесният договор за кредит е недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.20 ЗПК, както и на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД - поради противоречие на уговорената възнаградителна лихва с добрите нрави. Счита, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер па ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита, че с начисляването на неустойка за неизпълнение на задължение излиза извън пределите на предвидената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода и се накърняват добрите нрави, което излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено неоснователно обогатяване за другата страна по договора. В тази връзка посочва, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и 1 незаконосъобразно не е включил таксата за експресно разглеждане и неустойката в размера на ГПР. При условие, че същите бяха включени, действителният ГПР би възлизал на повече от 190%. Клаузата за неустойка заобикаляла забраната на чл.33, ал.1 ЗПК, като се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди, като неустойката обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок и на това основание било налице недопустимо кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. Неустойката съставлявала допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди за кредитора, дължимо под условие, че обезпечението не бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, така и клауза относно дължимостта на неустойка при непредоставяне на обезпечение била уговорена в нарушение на чл. 146 от ЗЗП.

Поддържа, че било налице заобикаляне на изискването на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, вр.

11, ал. 1, т. 10, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, доколкото не се посочвал процентът на ГПР по кредита, както и липсвали компонентите, които са включени в него. Клаузата за неустойка била нищожна и поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия договор за кредит. Твърди, че от сключване на договора до датата на депозиране на исковата молба ищецът е заплатил задължения по договора, които надхвърлят чистата стойност на кредита със сумата от 4265,13 лева (след изменението на иска), като тази сума била получена от ответника без правно основание, предвид нищожността на договора и на клаузата за неустойка, поради което предявява осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да възстанови посочената парична сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция, до изплащането.

Претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ******* в който оспорва исковете. Ответникът твърди, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички законови изисквания, с което оспорва доводите на ищеца, като твърди, че оспорената клауза за заплащане на неустойка от договора е валидна, като същото се отнася и за самия договор за кредит. Поддържа, че вземането за неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на размера на годишния процент на разходите. Излага, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Посочва, че неустойката е индивидуално договорена между страните като клаузата е напълно ясна и разбираема такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си, от което следвало, че към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, с оглед на което ищецът предварително е бил наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан по никакъв начин от посочената неустойка, както и че е имал възможност за удължаването на тридневния срок за предоставяне на обезпечение, чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед. Излага, че кредитополучателят по своя инициатива е сключил още два договора с уговорка за плащане на неустойка, респективно при идентични условия, с оглед на което ищецът е целял начисляването на неустойката, за да обоснове формалното си право на иск от водене на настоящото производство, както и същото е в пряко противоречие с принципа на добросъвестността в преддоговорните отношения между страните. Поддържа, 2 че не е налице противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изложените аргументи, свързани с индивидуалното договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването на неустойка и върху отпадането на това вземане. Ищецът не бил предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение и е дал на кредитополучателя възможност и допълнителен срок да предостави обезпечение и да не заплаща неустойка. Поддържа, че всички клаузи от договора са валидно и индивидуално уговорени между страните, като впоследствие потребителят отново е избрал същите условия и повторно се е задължил с тях, като това поведение е повтаряно до сключването на 3 идентични договора, поради което и било налице индивидуално договаряне, което изключвало неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. По изложените доводи поддържа, че всички платени от ищеца суми са получени на валидно правно основание. Заявява, че не оспорва получаването на процесните суми. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено следното:

По предявения осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че на 05.12.2022г. е сключил с ответника договор за потребителски заем № ****; че е заплатил твърдяната сума по договора и същата е постъпила в патримониума на ответника, като в тежест на ответника е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в договор за паричен заем № ****, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора, както и валидността на клаузата, предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, съответно, че: клаузата е индивидуално договорена, че не представлява скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, съответно, че клаузата не е неравноправна и не излиза извън присъщите на неустойката функции, както и че не противоречи на закона, не е налице заобикаляне на закона и не противоречи на добрите нрави.

С окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно, че между страните има сключен договор за паричен заем № **** от 05.12.2022г. с твърдените клаузи, по който е отпусната сума в общ размер на 1800 лева главница, при възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно, ГПР в размер на 48,24%, като съобразно чл. 3 от договора заемът следва да бъде върнат на 18 седмични вноски; че ищецът е заплатил по договора сумата преди увеличението на размера на иска в размер от 3559.13 лева, както и че същата е получена от ответника.

С определението си по чл.140 ГПК от 05.12.2024г. съдът е задължил ответника на основание чл.190, ал.1 ГПК да представи заверен препис от общите условия към процесния договор за паричен заем № **** от 05.12.2022г., като същият е предупреден за последиците по чл.161 ГПК, в случай на неизпълнение. С молба от 05.03.2025г. ответникът е представил по делото Общите условия, приложими към договора за кредит, като в чл. 33, ал. 1, т. 1 от същите е посочено, че при сключване на индивидуален договор страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения: 1) поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия - имат осигурителният доход общо в размер на най - малко 7 пъти размера на минималната работна заплата; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата; не са поръчители по други 3 договори за заем, сключени с кредитора; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“ както по активни, така и по погасени задължения; да представят служебна бележка от работодателя си или друг документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход; 2) безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорената главница и лихва. В чл.33, ал.2 от ОУ е посочено, че заемодателят си запазва правото еднолично и без да мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договор за заем, докато не бъде предоставено искано обезпечение, или да откаже сключване на договор за заем при непредставяне на обезпечение.