Решение № 16204 от 28.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16204 гр. София, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110151367 по описа за 2024 година

Постъпила е молба с вх. № 254749/24.07.2025г. от адвокат П. С. П. от САК, действащ като процесуален представител на ищеца В. С. А., с която се иска да бъде допусната по реда на чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното по делото съдебно решение № 14259 от 22.07.2025г. в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв в полза на адвоката в размер на 871,81 лева, а ако това искане не бъде уважено – да се допусне изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като отново бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 871,81 лева. Молителят счита, че размерът на определеното от съда адвокатско възнаграждение е занижен и не отговаря на фактическата и правната сложност на делото, както и на размера на защитавания интерес.

Насрещната страна ****** е подала отговор на посочената по – горе молба, в който излага съображения за неоснователност на исканията за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение на решението в частта за разноските, като моли същата да бъде оставена без уважение.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 27 с-в, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира следното:

Молбата е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. По същество съдът приема следното:

Искането за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил извод във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи. Или очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно проявление в писмения текст на решението; когато има противоречие между формираната в мотивите на решението воля и тази, която е отразена в диспозитива, а данни, относно наличието на очевидна фактическа грешка, следва да се 1 черпят само от мотивите на решението.

В случая такава грешка по отношение на размера на определеното адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита не е допусната. В мотивите на решението съдът е посочил критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на адвокатското възнаграждение и е формирал извод, че неговият размер възлиза на сумата от 300 лева. Така формираният извод на съда е надлежно отразен и в диспозитива на съдебното решение, като ****** е осъден да заплати на адвокат П. сумата в размер от 300 лева. Дали този извод на съда е правилен, или не, т.е. дали правилно са преценени критериите, служещи като ориентир за определяне на размера на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита, не може да бъде преценяван в производството по чл.247 ГПК, в което съдът проверява само дали има допусната очевидна фактическа грешка в решението /противоречие между мотиви и диспозитив/ и дали същата следва да бъде отстранена. В настоящия случай действителните изводи на съда са правилно отразени в диспозитива на съдебното решение, поради което не е налице допусната очевидна фактическа грешка, поради което искането по чл.247 ГПК следва да се остави без уважение.

Неоснователно е и искането за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, което е заявено в условията на евентуалност – ако искането по чл.247 ГПК бъде отхвърлено. От изложените в молбата с вх. № 254749/24.07.2025г. доводи съдът не намира основание да ревизира изложените съображения по отношение на това кому следва да се възложи отговорността за разноски, съответно размерът им. Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908 на ВКС/. Настоящият състав намира, че определеният размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева е справедлив, поради което не намира основание да измени постановеното решение в частта за разноските.

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 14259 от 22.07.2025г. по гр.дело № 51367/2024г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските, както и искането по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 14259 от 22.07.2025г. по гр.дело № 51367/2024г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските, които искания са обективирани в молба с вх. № 254749/24.07.2025г., подадена от адвокат П. С. П. от САК, действащ като процесуален представител на ищеца В.

С. А..

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2