Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 279 от 11.04.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 215/2024
Вид
Определение № 279
Подписан
11.04.2024
В сила
30.04.2024
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. Перник, 11.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500215 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК, във вр. с чл. 130, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. Д. К. – С., ЕГН ********** от ***, П. Т.

П., ЕГН ********** от ***, Е. С. С., ЕГН ********** от ***, П. Н. Ц., ЕГН ********** от ***, Е. Г. М., ЕГН ********** от *** против Определение № 153/11.03.2024 г. по гражданско дело № 1085/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което върната предявената от тях искова молба вх. № 6031/29.12.2023 г. и е прекратено производството по делото.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение.

Поддържа се, че е налице неяснота относно делото, по което то е постановено, че съдът не е изложил съображенията, поради които приема, че предявеният иск е недопустим, че мотивите са неясни и че не са взети предвид представените с исковата молба доказателства.

Искането към въззивния съд е да отмени определението на Районен съд – Радомир и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действие.

По аргумент от чл. 130, изр. 2-ро от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответника.

Окръжен съд – Перник, в настоящия състав, като взе предвид наведените в частната жалба доводи и обсъди приложените материали по делото, намери следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежно легитимирано лице – страна в производството и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Частните жалбоподатели са предявили иск срещу община Радомир, като в исковата молба и уточняващата я молба от 05.03.2024 г. са изложили, че всеки от тях участва в 1 собствеността на отделен урегулиран поземлен имот, находящ се в село ***, общ. ***, както следва: В. К. – С. и П. Т. П. – на УПИ ***, кв. *** по плана на с. ***, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г.; Е. С. - на УПИ *** , кв. *** по плана на с. ***, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г.; П. Ц. – на УПИ ***, кв. *** по плана на с. ***, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г. и Е. М. - на УПИ ***, кв. *** по плана на с. ***, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г.

Твърдят, че със заповед РД-4-26/28.06.1984 г. на кмета на община Радомир е одобрено изменение на плана за регулация на с. ***, като регулационните граници на посочените урегулирани поземлени имоти са изместени, сравнение с одобрения ПУП преди изменението.

Искането към съда е да определи границите между процесните недвижими имот, като задължи община Радомир да ги коригира съобразно плана за регулация на с. *** действащ, преди изменението му със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г. на кмета на община Радомир.

Ищците са уточнили, че правната квалификация на предявения от тях иск е чл. 109, ал. 2 от ГПК.

При тези данни, районният е приел, че искането, с което е сезиран е недопустимо, тъй като предмет на иска за определяне на граници по чл. 109а от ЗС могат да бъдат само неурегулирани поземлени имоти, каквито не са описаните в исковата молба. Посочил е, че изменението на границите на урегулирани недвижими имоти се извършва по административен ред.

С оглед наведените в жалбата доводи, следва да се посочи, че не е налице твърдяната неяснота относно делото, по което е постановен обжалваният съдебен акт. Действително, на приложения хартиен носител, със саморъчен подпис на съдията, е отразено, че той е постановен по гр. д. № 85/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир. Видно от разпоредителната му част, обаче, с него съдът се произнесъл по допустимостта на иска, предявен с искова молба вх. 6034/29.12.2023 г., въз основа на която е образувано гр. д. № 1085/2023 г. по описа на РС – Радомир и същото дело е прекратено. Наред с горното, с оглед осъществявания между органите на съдебната власт на основание чл. 360л, ал. 1 от ЗСВ автоматизиран обмен по електронен път на електронни дела и електронни документи, настоящият състав е извършил справка в електронната папка на гр. д. № 1085/2023 г. по описа на Районен съд – Радомир, съхранявана в ЕИСС и е констатирал, че Определение № 153/11.03.2024 г. е постановено по това дело и е подписано на 11.03.2024 г. с квалифициран електронен подпис на съдията, който го е издал. Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на съвета от 23.07.2014 г. квалифицираният електронен подпис има силата на саморъчен подпис. Следователно създаденият на основание чл. 102а от ГПК съдебен акт в електронна форма има сила, идентична с тази на саморъчно подписаният такъв. От изложеното следва извода, че не е налице съмнение относно делото, по което е постановено обжалваното определение, като допусната в хартиения му вариант очевидна фактическа грешка при посочване на номера му не го опорочава и не е основание за отмяната му. Същата може да бъде поправена от съда, който го издал по реда на чл. 248 от ГПК.

Неоснователно и оплакването на частните жалбоподатели, че първостепенният съд не е изложил мотиви за решаващият си извод, както и че констатацията му за недопустимост на предявения иск е в противоречие с материалния закон.

В обхвата на служебното начало, регламентирано в чл. 7 от ГПК се включва правомощието на съда да квалифицира отправеното до него искане, като дадената от страните квалификация не го обвързва. Съдът квалифицира заявената претенция съобразно изложените от ищците обстоятелства и търсената от тях защита. Тази процесуална дейност на съда се основава само на твърденията в исковата молба и формулирания петитум. Без 2 значение за нея са приложените доказателства. По тази причина неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд не е взел предвид приложените доказателства.

В настоящият случай, се твърди, че ищците не са съгласни с вътрешните регулационни граници на собствените им регулирани поземлени имоти, съгласно действащия регулационен план на с. ***, общ. ***, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г. на кмета на община Радомир и искат те да бъдат приведени в съответствие с предходно действащия регулационен план.

Така изложеното представлява искане за изменение на одобрен при действието на ЗТСУ/отменен/ регулационен план. Основанията и реда за това са предвидени в глава седма, раздел IV на ЗУТ. Компетентен да разгледа искането е кмета на съответната община/чл. 135, ал. 1 от ЗУТ/. Отказът му да го удовлетвори представлява индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на чл. 215 от ЗУТ.

Съгласно чл. 2 от ГПК гражданският съд разполага с правомощие да разреши само гражданско-правен спор – искане за защита и съдействие на лични и имуществени прави. От изложеното в исковата молба не може да се направи извод за наличието на такъв спор.

Ищците не твърдят правото им на собственост върху описаните урегулирани поземлени имоти да е застрашено или нарушено. Между тях и ответника не е налице спор за имуществени прави. Претенцията им към него може да се удовлетвори с издаването на административен акт, а не чрез предоставяне на искова защита. Затова отправеното към съда искане е процесуално недопустимо и правилно районният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Следва да се посочи, че правната норма, на която ищците се позовават – чл. 109, ал. 2 от ЗС е отменена – ДВ, бр. 33 от 1996 г. Текстът и е възпроизведен в разпоредбата на чл. 109а от ЗС, според която собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти. Искът по чл. 109а от ЗС има за предмет разрешаване на спор за собственост между съседи относно точното местоположение на границата между притежаваните от тях имоти, което включва и твърдение за отнемане на владение на част от имота или създаване пречки за пълноценно упражняване на собствеността, т.е. негаторният иск съдържа в себе си и установителен иск за собственост върху спорната ивица между двата имота. Такъв иск е недопустим относно урегулираните поземлени имоти, защото границите им се определят по административен ред с приемането на плана и след влизането му в сила не може да има спор за точното местоположение на границата. В този смисъл е постоянната практика на ВКС - Решение № 328 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 286/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 1022 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 552/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 317 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5672/2007 г., III г. о., ГК.

Предвид всичко изложено обжалваното определение, като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 153/11.03.2024 г., постановено по гражданско дело № 1085/2023 година по описа на Районен съд – Радомир.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на частните жалбоподатели.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4