Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 27.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 256/2025
Вид
Решение № 25
Подписан
27.01.2026
В сила
27.01.2026
Състав
Румяна Бончева Пенева, Трифон Иванов Минчев, Иванела Атанасова Караджова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.299, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. С., 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20255501000256 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №496/27.05.2025г., постановено по гр.д.№5266/2024 г. по описа на Районен съд – С., с което “С.И.М.” ЕООД е осъдено да заплати на “С. П.” ЕООД сумата от общо 19 162,69лв. (деветнадесет хиляди сто шестдесет и два лева и 69 стотинки) – неустойка за забавено плащане на 28 броя фактури, съгласно Договор за продажба от 10.03.2021г., като сумите по отделните фактури са описани подробно в диспозитива на първоинстанционното решение, както и е осъдено да заплати сумата 4126.60лв. разноски по делото.

Въззивникът “С.И.М.” ЕООД излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Изложени са подробни съображения и подробни доводи в тази връзка. Направено е искане да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение на Районен съд - С. и се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия “С. П.” ЕООД, в което е взето становище, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение - правилно и законосъобразно. Изложени са подробни съображения. Направено е искане да се остави без уважение подадената жалба и се потвърди първоистанционното решение.

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните 1 намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.92 от ЗЗД във връзка с чл.327 от ТЗ за дължима неустойка за забавено плащане по фактури на обща стойност 19162, 69лв.

Ищецът “С. П.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което да осъди “С.И.М.” ЕООД да му заплати сумата от общо 19 162,69лв. – неустойка за забавено плащане по фактури, съгласно Договор за продажба от 10.03.2021г., като претендираните суми по отделните фактури са описани подробно от ищеца. Претендира и разноските по делото.

Ответникът в срока за писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове, като неоснователни и излага подробни съображения. Също претендира разноските по делото.

От представения и приет като писмено доказателство Договор за продажба от 10.03.2021г. се установява, че страните са в договорни отношения, като са договорили периодично и поетапно продажба на бетон и строителни материали от страна на ищеца, в качеството на продавач, на ответника, в качеството на купувач. Цените на продаваните стоки са били определени в приложения към договора – оферти, като в договора е определен начина и сроковете за плащане и доставка, както и санкции при неизпълнение на задълженията на страните. Договорът е сключен за една година, като съгласно чл.2 от същия, след изтичане на срока на договора, същият преминава в безсрочен и може да бъде прекратен от всяка от страните с едномесечно писмено предизвестие.

Във връзка с възраженията на ответника относно действието на процесния договор, РС е разпитал в качеството на свидетел Т.М.Я., работещ в ищцовото дружество. Свидетелят е посочил, че му е известен сключения между страните договор, както и че въз основа на договора двете дружества продължават да са в търговски отношения. Свидетелят подробно е описал в показанията си начина на комуникация между страните във връзка със заявките от страна на ответника и доставките от страна на ищеца.

Според свидетеля, не е имало възражения относно цената на бетона от ответника, не е имало оплаквания или рекламации. Посочва, че тъй като е имало забавяне в плащането, към настоящия момент доставките се извършвали при авансово заплащане. Според свидетеля, не е имало уведомление от ответника за прекратяване на договора. Бизнесът на ответника се движел от двама братя – М. и Я., като и двамата са правили поръчки.

Свидетелят не знае, дали Я. е назначен на трудов договор в ответното дружество, но той бил посочен като лице за контакти в договора. Те работели заедно.

Видно от представените писмени доказателства в първоинстанционното производство - решение №353/18.04.2024г. по гр.дело №4046/2023г. по описа на РС-С., решение №407/25.11.2024г. по в.т.дело №469/2024г. по описа на ОС2 С., процесният договор между страните е бил предмет на разглеждане по посоченото гражданско дело, по което са били разгледани искове за заплащане на стойността на продаден от ищеца на ответника бетон по фактури, ведно с неустойка и лихва. С влязлото в сила решение на първоинстанционния съд, потвърдено от въззивната инстанция, е установено между страните, че Договор за продажба от 10.03.2021г. не е прекратен, а е действащ, безсрочен, и въз основа на този договор ищецът продава на ответника бетон и строителни материали, а ответникът дължи съответната цена по издадените фактури и съответно дължи неустойка при забавено плащане. С Решение №407/25.11.2024г. по в.т.дело №469/2024г. по описа на ОС-С. съдът е приел и е установил, че договорената неустойка в договора не е нищожна поради накърняване на добрите нрави, не е прекомерна и при наличие на забава в плащането, същата се дължи от ответника.

Окръжен съд счита за правилни изводите на РС относно наличието на валидно договорно правоотношение между страните по делото въз основа на сключения Договор за продажба от 10.03.2021г., който е действащ между страните и същите са изпълнявали задълженията си по него. Не се оспорват обстоятелствата, че ищецът, в качеството си на продавач, е доставял договорените количества бетон и строителни материали, а ответникът е заплащал доставените стоки.

За изясняване на делото от фактическа страна, пред първоинстанционния съд е назначена съдебно – икономическа експертиза, от чието заключение се установява, че описаните в исковата молба фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца. От експертизата се установява, че ответникът е заплатил задълженията си по процесните фактури, но това е ставало след договорения срок, със закъснение от няколко месеца, като конкретно по всяка фактура е посочена датата на заплащане на съответното задължение и е отразено закъснението в съответното плащане.

Съгласно чл.5 (1) от договора, купувачът е длъжен да заплаща цената на доставените стоки и услуги в срок до 10 /десет/ календарни дни от датата на издаване на фактурата. От експертното заключение се установява забавата в плащането по всяка една от процесните фактури. Ответникът е заплатил общо сумата 66 771.04 лв., като с тази сума са разплатени всички задължения по процесните фактури.

Претенциите на ищеца са свързани с дължима неустойка, в случай на забава в плащанията на доставените на ответника стоки и услуги, съгл. чл.17, ал.1 от договора.

Експертът в заключението си е изчислил размера на неустойката по всяка една от издадените фактури, като общата стойност на неустойката е 19162.69лв. Изрично експертът е посочил в заключението си, че същото е изготвено на базата на данните по делото и документалната справка, направена при ищеца. Въпреки опитите да се свърже с ответника във връзка с изготвяне на заключението, експертът не е могъл да осъществи контакт с 3 ответното дружество. Вещото лице е изчислило размера на неустойката за всяка от фактурите за периода на забавата, съобразно договореното от страните в чл.17, ал.1 от Договор за продажба от 10.03.2021г., а именно 0,5% върху дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 30% от стойността на съответната фактура. Така за всяка фактура вещото лице е изчислило съответната неустойка.

Експертизата не е била оспорена от страните по делото и първоинстанционният съд е възприел заключението и констатациите в него.

Заключението се възприема и от настоящата инстанция.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за продажба от 10.03.2021г., като в чл. 1 е посочено, че “С. П.” ЕООД се задължава да продава периодично и поетапно бетон и строителни материали на “С.И.М.” ЕООД, като купувач. Видно от клаузата на чл. 2, договорът е сключен за една година, като след изтичане на срока на договора, същият преминава в безсрочен и може да бъде прекратен от всяка от страните с едномесечно писмено предизвестие.

С влязло в сила Решение №353/18.04.2024г. по гр.дело №4046/2023г. по описа на РС-С., потвърдено с Решение №407/25.11.2024г. по в.т.дело №469/2024г. по описа на ОС-С. е установено между страните, че Договор за продажба от 10.03.2021г. не е прекратен, а е действащ, безсрочен, и въз основа на този договор ищецът продава на ответника бетон и строителни материали, а ответникът дължи съответната цена по издадените фактури и съответно дължи неустойка при забавено плащане. Със същото решение е установено, че договорената в договора неустойка не е нищожна поради накърняване на добрите нрави, не е прекомерна и при наличие на забава в плащането, същата се дължи от ответника. Поради това въззивният съд намира, че горепосочените решения се ползват със сила на пресъдено нещо между страните и на основание чл.299, ал.1 ГПК спорът, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван.

Фактическият състав на претенцията за неустойка по чл.92 ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи: облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение и договорена неустойка за неизпълнението на това задължение. Доказателствената тежест се носи от ищеца, който следва да докаже освен наличието на облигационно отношение и договорена неустойка за неизпълнение, още и че е налице неизпълнение на договора от страна на ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай от заключението на съдебно – икономическата експертиза безспорно се установява, че по сключения между страни по делото договор, “С.И.М.” ЕООД е неизправна страна, тъй като не е изпълнило задължението си да заплати дължимата цена на бетон и строителни 4 материали в срока, посочен в чл. 5, ал. 1 от договора. Поради това, приложение следва да намери клаузата на чл.17, ал.1 от Договора, където е посочено, че ако купувачът не изпълнява в срок задълженията си да заплаща цената на доставените стоки – в срок до 10 дни от издаването на фактурата, той дължи неустойка в размер на 0,5% на ден върху дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 30% от стойността на съответната фактура.

Според Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д.

№1/2009 г., ОСTK, добрите нрави са морални норми, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или следват от тях. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се отчита естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнението на задължението (съществено или за незначителна негова част); съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.

С оглед на горното, съдът намира, че при съпоставка на процесната неустоечна клауза в чл.17 от Договор от 10.03.2021 г. по примерно посочените критерии в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, не може да се приеме, че уговорената между страните неустойка, накърнява моралните норми. Противното означава индиректно да се стимулира длъжника към виновното неизпълнение на договорните задължения, основавайки се на възможността при евентуален съдебен процес да иска клаузата за неустойка да бъде прогласена за нищожна. Такава клауза за неустойка е в синхрон с общоприетото начало за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения поради обстоятелството, че продължителността на времето и размера на неустойката са поставени изцяло в зависимост от неизпълнението на неизправната по договора страна. В настоящия случай размерът на претендираните неустойки се дължи на продължителното виновно неизпълнение от страна на ответното дружество при заплащане на дължимите суми по процесните фактури. Поради това липсва основание да се приеме, че процесните неустойки са уговорени извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Поради това въззивният съд намира, предявените искове за заплащане на договорна неустойка за забава в общ размер на 19 162, 69 лв. по процесните фактури са основателни и следва да бъдат уважени.