Определение № 630 от 17.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. ** 17.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ** II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20255501000256 по описа за 2025 година

Постъпила е частна въззивна жалба от ** – **, чрез адвокат Н. Я., срещу Определение №1890/26.06.2025г., постановено по гр.д. № 5266/2024г. по описа на Районен съд – **

Жалбоподателят посочва, че с обжалваното определение първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на предявените искове от „***, ЕИК ***, като счита, че същото е незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено.

Излага следните съображения:

С обжалваното определение съдът е наложил по молба на ищеца възбрана върху правото на строеж на следните недвижими имоти, находящи се в ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОСД, ГАРАЖ И ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ /изграждане на жилищна сграда, съдържаща 12 апартамента, 3 ОСД, 1 надземен гараж, 8 подземни гаража, 1 подземен гараж за велосипеди, 1 подземно паркомясто/, със застроена площ 1 188, 75 кв.м., както и подземно ниво със застроена площ 232, 75 кв.м., 6 паркоместа в границите на имота, която ще бъде изградена съгл. Разрешение за строеж 107 от 17.05.2023г., издадено от Гл. Архитект на **, която сграда е индивидуализирана, съобразно одобрения инвестиционен проект 86 от 17.05.2023 г. на ** и която ще бъде построена въз основа на отстъпено право на строеж в УПИ XIII - за ЖС и КОО в кв. 25 а по плана на гр. **, **, Област ***, утвърден със Заповед АБ- 164/1985 г., изменен със 1

Заповед 15/1993 год., заповед 56/1995 г., заповед ТС 525/2000 год., решение 499 от пр. 18/2005 год. на Общински съвет, Заповед ТС 292/2000 г., с площ на УПИ от 595 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ XV- 322- за Обш.

Обслужване, УПИ XIV за ЖС и КОО, а именно:

1. Апартамент № 6, на 3 етаж /втори жилищен етаж/ на сградата на кота +6, 34 метра, със застроена площ от 70,50 кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски тракт и тераса, две спални, тераса, баня-тоалетна, килер, при граници на апартамента по арх. проект: дворно място, стълбищна площадка, ап. 5, дворно място, УПИ XIV за ЖС и КОО, както и 10,28 кв.м. ид.ч., които представляват 6,80% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с обща площ на имота, ведно с общите части 80,78 кв.м.;

2. Апартамент №7, на 4 стаж /трети жилищен стаж/ на сградата на кота +9,21 метра, със застроена площ от 63,75 кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски тракт и тераса, спалня с тераса, баня-тоалетна, килер, при граници на апартамента по арх. проект: асансьорна шахта, стълбище, дворно място, УПИ XV - за Общ. обсл., улица, ап. 8, стълбищна площадка, както и 9,29 кв.м. ид.ч., които представляват 6,14 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с обща площ на имота, ведно с общите части 73,04 кв.м.

Изложени са съображения, че съгласно чл.389, ал.1 ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.

На първо място жалбоподателят счита, че решаващият съдебен състав е следвало да направи преценка за наличие на обезпечителната нужда и съответствието й с предложените от ищеца обезпечителни мерки. Съгласно трайната практика на съдилищата, обезпечителната нужда, като предпоставка за допускане на обезпечението и задължението на съда да я провери, преди да се произнесе по отправеното искане, са израз на необходимостта от постигане на справедлив баланс между обезпечителния интерес на ищеца, от една страна, и ограничението на правната сфера на ответната страна чрез обезпечителната мярка, от друга. Причината е, че наложените мерки могат да причинят значителни вреди на последния и ако не съществува опасност от 2 невъзможност или затруднение при осъществяване правата на ищеца по решението, обезпечителната защита е неоправдана. Именно този баланс е основен критерий за законосъобразност на допуснатите обезпечителни мерки.

Обезпечителната нужда предопределя съдържанието на другото условие за основателност на искането за обезпечителна защита - посочената от ищеца обезпечителна мярка. Критерий за определянето й като „подходяща“ е съответствието й с обезпечителната нужда. Затова обезпечителната нужда следва да бъде преценявана не само при съобразяване предмета на конкретния правен спор, но и с оглед поисканата обезпечителна мярка. (Определение №57 от 26.01.2009г. по ч.т.д. № 425/2008г. на ВКС, II т.о.) В настоящия случай обаче, жалбоподателят счита, че такава преценка не е правена, с което се явяват незащитени и интересите на ответника по обезпечението, тъй като пазарната стойност на възбранените имоти надвишава многократно цената на обезпечените искове. Към настоящия момент е издаден Акт 14, относно степента на завършеност на сградата, в която се намират възбранените два апартамента. Степента на завършеност предопределя съответно пазарната стойност на недвижимите имоти, по отношение на които е допуснато обезпечението, а именно - възбраната им.

Във връзка с горепосочените твърдения и възражения, към жалбата са представени Доклад за оценка на недвижим имот, изготвен от лицензиран оценител, от който е видно, че пазарната оценка на апартамент № 6, при използван метод на Пазарния подход и по - конкретно Методът на сравнителните продажби, при който е извършено сравнение с други недвижими имоти с близко местоположение и сходни общи, при текуща степен на завършеност

- Акт Образец 14 е 121 200 лв. , т.е. повече от 6 пъти повече от общата цена на всички обезпечени искове - 19162,69 лв., неолихвяема сума.

Прилага доклад за оценка на недвижим имот - апартамент № 7, изготвен от лицензиран оценител, при спазване на методиката на Пазарния подход и поконкретно на Метода на сравнителните продажби, от който е видно, че пазарната му стойност към 27.06.2025 г. е в размер на 114 700 лв., т.е. обезпечението надвишава шест пъти общата цена на исковете. Твърди, че е налице свръхобезпеченост на предявените искове и допуснатото обезпечение, чрез налагане на възбрана на двата апартамента не е „подходяща“ 3 обезпечителна мярка и не съответства на обезпечителната нужда.

Изложени са съображения, че в разбирането на практиката на ВКС, предложената от ищеца обезпечителна мярка е подходяща, ако постига задачата на обезпечителната защита - да осигури възможност на ищеца да осъществи правата си, произтичащи от решението, което цели да бъде постановено в негова полза. В тази връзка се позовава на цитираната в жалбата съдебна практика.

Счита, че обезпечителната мярка не може да засегне правната сфера на ответника неоправдано и следва да е от такъв характер, че при положителен за молителя изход на спора да се поглъща от решението, т.е. след постановяването му да не се налага отмяната й.

Счита наложените възбрани са не най-малко обременителни за ответника, предвид което и определението е назаконосъобразно при избора на мярка от кумулативно поисканите от молителя.

На второ място жалбоподателят счита, че не е налице невъзможност или затруднение за осъществяването на правата по съдебното решение.

Твърди, че изцяло бланкетно и неподкрепено с каквито и да е доказателства в молбата по чл.390 ГПК молителят е обосновал, че съществува риск за неудовлетворение на бъдещето вземане, доколкото ответникът явно не е бил в добро финансово състояние, което молителят не посочва как е разбрал.

Било посочено, че ** бавило и било спряло плащанията си не само към ищеца, а и към всички свои доставчици. Освен това, ищецът твърдял в молбата си, че „доколкото му е известно“ ответникът бил предприел действия за разпореждане с притежаваното от него недвижимо имущество. Твърди, че по делото не са представени каквито и да е било доказателства в подкрепа на тези голословни твърдения и същите не биха могли и не следва да служат на съда за мотиви при постановяване на определението и преценка за наличието на риск за молителя да осъществи права по бъдещо решение, още повече, че исковете са неолихвяеми.

Счита, че съдът по обжалваното определение също бланкетно и необосновано е приел наличието на обезпечителна нужда, тъй като без наложеното обезпечение за ищеца ще се затрудни осъществяването на правата по решението.

Предвид изложените съображения, счита, че са налице основания за 4 отмяна на Определение №1890/26.06.2025 г., постановено по гр.д. №*** по описа за 2024 г. на Районен съд - ** с което са допуснати поисканите обезпечителни мерки, поради което жалбоподателят моли съда да постанови определение, с което да отмени изцяло като неправилно и необосновано обжалваното определение, а искането на молителя да бъде оставено без уважение като незаконосъобразно и необосновано.

Към жалбата са приложени като доказателства: Доклад за оценка на недвижим имот /апартамент №6/ от 27.06.2025 г. на лицензирания оценител

**; Доклад за оценка на недвижим имот /апартамент №7/ от 27.06.2025 г. на лицензирания оценител **; Акт Образец 14 от 22.04.2025 г., за приемане на конструкцията; Сертификат за оценителска правоспособност от 22.12.2016 г.

Постъпил е отговор на частната въззивна жалба от „***, със седалище и адрес на управление град ***, ЕИК ***, чрез адвокат Е. М. М. от АК - **

Взема становище, че подадената частна жалба е изцяло неоснователна.

Посочва, че с оглед представените към молбата за обезпечение на предявения иск и исковата молба убедителни писмени доказателства, посочената от молителя цена на предявения иск и обезпечителната мярка, обезпечителният съд е приел, че са изпълнени изискванията на чл.395, ал.1 от ГПК и правилно и законосъобразно е постановил Определение №1890/26.06.2025г., по гр. дело №5266/2024г. по описа на Районен съд град ** с което е уважил искането за допускане на обезпечение на предявените искове, чрез налагане на посочената обезпечителна мярка и е издал обезпечителна заповед.

Относно направеното възражение за липса на обезпечителна нужда, намира същото за изцяло неоснователно.

Счита, че в случая заявените искове са допустими и редовни. Твърди, че от представените писмени доказателства се установява вероятната основателност на предявените искове от гледна точка на обезпечителното производство. Още повече, в настоящия случай е налице влязло в сила решение по гр. дело №4046/2023г. по описа на Районен съд град ** потвърдено с Решение по в. т. дело №469/2024г. по описа на Окръжен съд ** който е между същите страни и произтичащи от един и същ юридически факт.

По гр. дело №5266/2024г. по описа на Районен съд град **отново е налице 5 осъдително решение спрямо ответника, което води доказателства за основателността на исковата претенция. до убедителни

Твърди, че при това положение е изпълнена хипотезата на чл. 391, ал.1,т.1 от ГПК исковете да са подкрепени с убедителни писмени доказателства и не е необходимо определянето на парична гаранция. Налице е и обезпечителна нужда. Съгласно трайната съдебна практика, такава е налице и не е необходимо да се обосновава и да се установява изрично тогава, когато става дума за неизпълнение на парично задължение. Посочва, че в случая се касае за хипотеза, при която предмет на осъдителния иск е неизпълнение на парично задължение. Освен това от падежа на задължението е изминал дълъг период от време, през който не се твърди да има изпълнение.

Счита за несъстоятелни твърденията на жалбоподателя за несъразмерност на наложената обезпечителна мярка с обезпечителната нужда на ищеца. Посочва, че е вярно, че първоинстанционният съд е допуснал обезпечението чрез налагане на възбрана върху правото на строеж на 2 броя недвижими имоти. Счита, че броят им не е достатъчен, за да обоснове извод за несъразмерност. С наложената обезпечителна мярка не се засяга неоправдано правната сфера на ответника. На първо място, представените от ответника оценъчни доклади са частни документи и не представляват събрани доказателства по законоустановения ред, предвид което не може със сигурност да приеме, че пазарната стойност на имотите е такава, каквато ответникът посочва. Отделно от това, видно от справка по партидата на ответника в ИКАР, дружеството разполага с много други недвижими имоти, които могат да служат на дружеството в търговския му оборот.