Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 440 от 08.03.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12369/2021
Вид
Решение № 440
Подписан
08.03.2022
В сила
08.03.2022
Състав
Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Божидар Иванов Стаевски

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. София, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100512369 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 07.07.2021 г. по гр.д. № 18886/21 г., СРС, ГО, 76 с-в е осъдил на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от КТ, С.п. на Р.Б., ЕИК ****, гр. София, ул. ****, представлявана от Ц.Ц. да заплати на ЕЛ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, със съдебен адрес: гр. София, пл. ****, чрез адвокат Й. Д., сумата от 930 лева, обезщетение за неполучено такова от АСП за периода от 27.11.2020г. до 21.12.2020г. (във връзка с издадената служебна бележка изх. № 08- 23-54/22.12.2020г.) и сумата от 200 лева, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.04.2021г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 1 395 лева, имуществени вреди, както и за периода от 22.03.2021г. до 01.04.2021г., и за горницата до пълния предявен размер от 5 000 лева, неимуществени вреди, като неоснователен. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3, ал. 8 и ал. 1 от ГПК, ЕЛ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** и съдебен адрес: гр. София, пл. ****, чрез адвокат Й. Д . да заплати на С.п. на Р.Б., ЕИК ****, гр. София, ул. ****, представлявана от Ц.Ц. сумата от 65,71 лв. сторени деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете и направена компенсация. Осъдил е на основание чл.77 от ГПК, С.п. на Р.Б., ЕИК 1

****, гр. София, ул. ****, представлявана от Ц.Ц. да заплати по сметка на СРС сумата от 50 лв. дължима държавна такса.

Решението е обжалвано с две въззивни жалби:

С въззивна жалба вх. № 25123785/27.07.2021 г. от ответника С.п. на Р.Б., ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, представлявана от председателя Ц.Ц., чрез пълномощника юрисконсулт А.Г. в частта, в която са уважени исковите претенции с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът правилно е посочил в решението си, че работодателят, извън хипотезите на прекратяване на ТПО и връщане на трудовата книжка, няма задължение да комуникира с работника, но въпреки всичко е уважил исковата молба. Сочи се, че от началото на обявеното в страната извънредно положение, а в последствие извънредна епидемична обстановка, в Сметната палата е въведена дистанционна форма на работа, като на директорите на дирекции и началниците на отдели е възложено да изготвят графици с оглед безпроблемното функциониране на съответните структурни звена.

Присъствената форма на работа е възстановена за периода юни-септември 2020 г., като със заповеди № 255/23.10.2020 г., № 257/27.10.2020 г. и № 285/27.11.2020 г. на председателя на сметната палата във връзка с повишения брой заболели от Covid-19 и предприетите ограничителни мерки в страната, отново на служителите на Сметната палата е въведена дистанционна форма на работа до 31.01.2021 г., включително. С докладна записка с вх. № 08-2341/26.10.2020 г. началникът на отдел „Човешки ресурси“ е предложил въвеждането на дистанционна форма на работа за всички служители на отдела, част от които е и ищцата, предвид, че спецификата на дейността позволява работа на график. Очертаният с исковата молба процесен период обхваща времето от 27.11.2020 г. до 21.12.2020 г ., в който служителят Е.Д. през този период е в поискан от самата нея продължителен, непрекъснат отпуск с начален момент 23.07.2020 г. и към днешна дата, а именно: считано от 20.10.2020 г. до 29.10.2020г. е заявено от ищцата и разрешено от работодателя ползването на платен отпуск, считано от 30.10.2020 г. до 30.11.2020 г. е заявено и разрешено ползване на неплатен отпуск, считано от 01.12.2020 г. до 20.01.2021 г. е заявено и разрешено ползване на неплатен отпуск. Обобщава се, че след 23.07.2020г. до настоящия момент, повече от година Е.Д. не е на работа, няма нито един присъствен ден поради последователно и непрекъснато ползване на платен годишен отпуск, неплатен годишен отпуск и отпуск заради временна неработоспособност, като през периода, отразен в служебната бележка-месец декември 2020 г., ищцата е била в неплатен годишен отпуск по нейно желание. В случая възможността за полагане на труд дистанционно е съществувала, т.е. работодателят е осигурил необходимите условия, но поради изричното желание на ищцата трайно да бъде в отпуск/месеци преди процесния период/, реално не е имала как да осъществява не само работа в дистанционна форма, но изобщо, тъй като по време на какъвто и да е отпуск служителят е изцяло освободен от 2 задължението си да престира труд. Съдът е приел, че нито една от издадените заповеди не е доведена до знанието на ищцата, но няма специална регламентация за връчване на заповедта по чл.120 б КТ, като издадените заповеди не са персонални за всеки служител, поради което уведомяването не е персонално, а в оперативен порядък. В случая не е налице вписване на неверни данни от страна на работодателя, тъй като текстът „работодателят е предоставил възможност за работа дистанционно от вкъщи“ е верен и като доказателство са представените по делото заповеди на председателя на Сметната палата и докладна записка на началника на отдел „Човешки ресурси“ и съпътстващи документи, приложени по делото. Тези официални удостоверителни документи са с обвързваща съда материална доказателствена сила.

Текстът „служителката се намира в непрекъснато отсъствие, считано от 23.07.2020 г.“ също не съдържа неверни данни.

Следователно, липсва основен елемент от фактическия състав на чл.226, ал.1, т.2 от КТ и не е доказано по делото ответникът да е отразил невярно факти и обстоятелства в служебна бележка с изх. № 08-23-54/22.12.2020 г.

Самият съд е отбелязал, че ищцата не е проявила интерес за намеренията на работодателя си, тъй като е нелогично да искаш да работиш, но да не предприемаш действия в този смисъл.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното, досежно присъдените имуществени вреди в размер на 930 лв. и неимуществени вреди от 200 лв., като в останалата част решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемата ЕЛ. Д. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Й. Д. оспорва въззивната жалба.

С въззивна жалба вх. № 25119826/19.07.2021 г. от ищцата ЕЛ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, чрез пълномощника адвокат Й. Д., със съдебен адрес: гр. София, пл. **** в частта, в която съдът е отхвърлил иска на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по чл.226, ал.1, т.2 КТ за сумата над 200 лв. до претендираните 5 000 лв., като моли да бъде постановено ново решение, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълния претендиран размер. Претендира разноски за настоящата инстанция. Твърди се, че би следвало да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер с оглед поведението на работодателя, който е отговорна държавна институция, разполагаща със служители и експертен потенциал. Ищцата изрично е уведомила работодателя с молба от 27.01.12021 г. вх. № 08-23-4 за допуснатата грешка и е помолила 3 неверните данни да бъдат коригирани, но не е получила съдействие и разбиране от него. Заявява, че психическата травма от подобни действия е подълбока именно поради факта, че ищцата полага сама грижи за двете си непълнолетни деца и това обстоятелство е известно на работодателя и на лицата, които са оформили съдържанието на процесната служебна бележка.

Въззиваемата страна С.п. на Р.Б., ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, представлявана от председателя Ц.Ц., чрез пълномощника юрисконсулт А.Г. оспорва тази въззивна жалба.

СГС намира, че и двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1, т.2 КТ.

Ищцата ЕЛ. Д. Д., ЕГН ********** твърди, че работила в ответното учреждение С.п. на Р.Б., че работодателят е издал служебна бележка изх. № 08-23-54/22.12.2020г. с невярно съдържание. Ето защо, моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер от 1 395 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучена социална помощ по чл. 16 б от ППЗСП, поради вписани неверни данни в издаден документ- служебна бележка изх. № 08-23-54/22.12.2020г. (периодите са от 27.11.2020г. до 21.12.2020г. и от 22.03.2021г. до 01.04.2021 г.), ведно със законовата лихва, както и обезщетение за неимуществени вреди-търпените страдания, в резултат от вписани неверни данни в служебна бележка изх. № 08-2354/22.12.2020г., в размер от 5 000 лева, ведно със законовата лихва.

Ответникът С.п. на Р.Б. оспорва иска, като неоснователен, като твърди, че издадената служебна е с вярно съдържание.

От фактическа страна:

По делото е безспорно, че страните са били в ТПО, като ищцата е заемала длъжността „старши експерт-организация на атестирането и 4 обучението на персонала“ в отдел „човешки ресурси“, че месечното й трудово възнаграждение е в размер на 680 лв., че на 22.12.2020г. е издадена процесната служебна бележка, в която е описан размерът на последното й изплатено трудово възнаграждение-324,32 лева, че в бележката е посочено, че служителката е в непрекъснато отсъствие, считано от 23.07.2020 г., че няма право на платен отпуск и че не получава компенсации или обезщетения.

Отбелязано е още, че „работодателят е предоставил възможност за работа дистанционно от вкъщи“.

Относно обстоятелство, посочено в служебната бележка, че служителят Е.Д. е била в продължителен, непрекъснат отпуск с начален момент 23.07.2020 г., по делото са депозирани молби от ищцата и заповеди на работодателя, от които е видно, че считано от 20.10.2020 г. до 29.10.2020г. е заявено от ищцата и разрешено от работодателя ползването на платен отпуск, считано от 30.10.2020 г. до 30.11.2020 г. е заявено и разрешено ползване на неплатен отпуск, считано от 01.12.2020 г. до 20.01.2021 г. е заявено и разрешено ползване на неплатен отпуск.

Ищцата е подала заявление –декларация с вх. № ЗСП/Д-С-СК/41 от 11.01.2021 г. до ДСП-Сердика за отпускане на помощ, но със заповед № ЗСП/Д-С-СК/41/ 02.02.2021 г. на директора на ДСП-Сердика, такава и е била отказана с мотива, че на основание чл.16 б, ал.1, т.1 от ППЗСП лицето може да извършва дистанционно работата от вкъщи. Работодателят е депозирал Заповеди от № 255/23.10.2020г., № 285/27.11.2020г. и 285/27.11.2020г., следствие от докладна от 26.10.2020г. на началника на отдел „Човешки ресурси“ за предоставена възможност за дистанционна работа на служители от сметката плата, като в списъка на лицата, които трябва да работят от вкъщи е посочено и името на ищцата. Ситуацията е била такава до 31.01.2021 г.

Видно от болничен лист от 26.01.2021 г., за периода от 21.01.2021г. до 15.02.2021 г. ищцата била в отпуск по болест с диагноза „атипична лицева болка“.

От показанията на свидетелката Становева се установява, че ищцата работела в сметната палата от доста години, като първоначално много се гордеела с работата си, но впоследствие, от няколко години нещата се променили. Последната година преживяла много силен стрес и разочарование от случващото се. За последните месеци депресията й се засилила вследствие на финансовите й затруднения. Ищцата много желаела да работи от вкъщи.

От правна страна:

Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради: 2. вписване на неверни данни в издадените документи. Обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените. Обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата 5 книжка на работника или служителя.