Решение № 382 от 05.12.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1291/2025
- Вид
- Решение № 382
- Подписан
- 05.12.2025
- В сила
- 05.12.2025
- Състав
- Иваничка Димитрова Славкова, Румяна Петрова Петрова, Светла Василева Даскалова
Други актове по делото
- Протокол № 1083 от 13.10.2025 · Румяна Петрова Петрова, Светла Василева Даскалова, Иваничка Димитрова Славкова
- Протокол № 1197 от 10.11.2025 · Иваничка Димитрова Славкова, Румяна Петрова Петрова, Светла Василева Даскалова
Цитирани разпоредби
- чл.7 · Закон за защита на животните
- чл.12 · Наказателен кодекс
- чл.13 · Наказателен кодекс
- чл.281 · Наказателен кодекс
- чл.325б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.42а,ал.2т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.42а,ал.2т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.42а,ал.2т. 5 · Наказателен кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 382 гр. В., 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иваничка Д. Славкова
Членове:
Светла В. Даскалова
Румяна П. П.а при участието на секретаря Елвира М. Ботева в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Румяна П. П.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100601291 по описа за 2025 година Предмет на въззивното производство е присъда №213/16.07.2025г., постановена по НОХД № 1115/2024г. на ВРС, с която подсъдимият М.П.М.. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325б, ал.1 от НК, като при условията на чл.55ал.1т.2 б.“б“ от НК му е наложено наказание Пробация, включваща двете задължителни мерки по чл.42а,ал.2т.1 и т.2 от НК за срок от една година и по чл.42а,ал.2т. 5 от НК- „Поправителен труд“ за срок от една година при 10 % удръжки от трудовото възнаграждение, което да бъде изпълнено по месторабота. ВРС се е произнесъл и за сторените по делото разноски.
Недоволен от присъдата подс. М. я обжалва, като сочи, че същата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна поради неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Подсъдимият счита, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд не е възприел тезата му, че деянието е извършено в условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост. Моли присъдата да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която бъде оправдан по възведеното му обвинение. В допълнителното изложение към жалбата, депозирано от адв. Б. са развити доводи за липса на умисъл за 1 извършване на престъплението, тъй като подсъдимият не е действал целенасочено и съзнателно да причинява страдание, а действието му е в резултат на внезапна ситуация, възникнала неочаквано. Отново са развити доводи за приложение института на чл.12ал.1 от НК, както и се твърди, че първоинстнационния съд едностранчиво е тълкувал доказателствения материал. Сочи се, че липсва пълен анализ на гласните доказателства и същите са превратно тълкувани, както и че са игнорирани свидетелски показания, при което волята на съда е неясна и противоречива. По подробно изложените съображения поддържа искането на подсъдимия в депозираната от него жалба.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като счита, че присъдата на първата инстанция е правилна, законосъобразна и митивирана. В мотивите са обсъдени всички събрани по делото доказателства и не е налице соченото превратно тълкуване на същите. В съответствие с доказателствата е отхвърлено искането за приложение института на неизбежната отбрана, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.
По съществото на делото пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия заявява, че изцяло поддържа депозираната въззивна жалба, като отново се излагат доводи за едностранчиво тълкуване на доказателсвата и неотчитане обясненията на подсъдимия и неговата майка, относно обстоятелството, че е бил нахапан от кучето на пострадалата. Това според защитата обяснявало и реакцията на същия по повод на нападението, което обосновавало и твърдението им за неизбежна отбрана. Сочи се, че не било изследвано обстоятелсдтвото дали подсъдимият е имал проблем с психиката и дали едно такова нападение би могло да го изкара извън равновесие. По подробно изложените съображения моли съда да уважи жалбата на подсъдимия.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за 2 обжалване, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
От фактическа страна, първоинстанционният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Подс.М. отглеждал като домашен любимец куче порода „Питбул". Вечерта на 20.06.2021г. той излязъл да разходи кучето си и да посети денонощен магазин.
Подс.М. имал навик да носи в себе си нож. Процесната вечер преди да излезе от жилището си също взел в себе си нож. Същата вечер свид.Титка П. излязла да разходи своето куче от породата „Бийгъл". Кучето по принцип било спокойно, не реагирало на хора, но при среща с друго мъжко куче реагирало с лай и ставало неспокойно. Поради тази причина свид.П. го разхождала нощем и се стараела да не среща други кучета. Около полунощ на 20.06.2021г. срещу 21.06.2021г. свид.Т.П. със своето куче вървели по ул."Д." в гр.В., в посока „К.п.". В близост до магазин „М.М. кучето на свид.П. започнало да лае и тя се огледала, като видяла наблизо подс.М. с воденото от него куче. Направила му знак да я изчака, но той тръгнал срещу нея. Кучето започнало да се дърпа и да лае в посока кучето, водено от подсъдимия. Той не отклонил посоката си на движение, а продължил да се движи директно към П.. Свидетелката се опитала да направи всичко възможно да удържи кучето, но се спънала в оградата на едно от дърветата, разположени на тротоара и паднала на земята.
В момента на падането на земята тя изтървала повода на кучето си и то започнало да лае кучето водено от подсъдимия. Кучето на свид.П. се насочило към кучето на М. и те се залаяли, при което той няколкократно изритал кучето на П., за да ги раздели. Докато това се случвало тя успяла да се изправи и да издърпа каишката на своето куче, като по този начин прекратила случващото се и раздалечила кучетата. След като издърпала своето куче, тя се обърнала на другата посока и започнала да пресича улицата. В този момент воденото от нея куче било спокойно и не лаело. Тя предприела пресичане на уличното платно на ул.Д.“. След като изминала няколко метра 3-4 по улицата видяла как подс.М. се засилил към нейното куче, приклекнал и го наръгал с нож. То изпищяло и след няколко крачки се строполило на земята и издъхнало. След като наръгал кучето на свид.П. подс.М. спокойно се върнал при своето куче и продължил движението си по улицата в посока бул."В.В.". Свидетелката силно се притеснила и шокирала от случилото се. Веднага към нея се доближили св.Г. и св. К., които я попитали какво се случва. Тя им обяснила как човекът, разхождащ куче порода „Питбул“ е наръгал нейното куче и двамата свидетели 3 видели как подс.М. спокойно се отдалечава. Тъй като не носела в себе си мобилен телефон, помолила св.Г. и св. К. да стоят до трупа на кучето, за да може тя да си вземе телефона и да съобщи на полицията за случилото се.
Всичко случило се било наблюдавано от св.Т., работеща в намиращият се наблизо денонощен магазин. Тя чула как кучето на П. започнало да лае, след която я видяла паднала на земята. В този момент видяла как подс.М. рита кучето на П.. След това продължила да води разговор с другите свидетели и не гледала към случващото се. Малко след това чула скимтенето на кучето и виковете на П.. Св.П. съобщила в полицията за случилото си и веднага били изпратени полицейски служители, бил направен оглед и фотоалбум. На сутринта - 21.06.2021г. била извършена аутопсия на трупа на кучето на св.Т.П., при която било установено, че смъртта е настъпила вследствие на прободна рана, предизвикала разкъсване на аорта абдоминалис, в резултат на което настъпил кръвоизлив, което било и причината за смъртта на кучето.
В хода на досъдебното производство подс.М. е бил разпознат от свид.П. и свид.Т., като автор на деянието.
Съгласно изготвената по делото съдебно- оценителна експертиза стойността на куче от порода „Бийгъл" възлиза на 200 лева.
В хода на разследването били иззети видеозаписи от разположените охранителни камери на находящите се в близост търговски обекти- пицария „Р.“, бар „М.“ и златарско ателие на ул.“Д-р П., както и на магазин „М.М.“.
Била назначена видео-техническа и лицево- идентификационна експертиза.
Експертизата подробно описва случващото се като представя и кадри. Дава категорично заключение, че на всички записите е заснето едно и също лице – подс.М., както и проследява хронологично действията на същото.
В хода на съдебното следствие е била назначена съдебна ветеринарномедицинска експертиза, видно от закюлчението по която иззетия като веществено доказателство сгъваем джобен нож може да нанесе описаните травматични увреждания и същите да доведат до летален край, като кучето според вещото лице е страдало до настъпването на смъртта.
В хода на досъдебното производство е била назначена съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия, видно от заключението по която същият не страда от психическо разстройство, макар по делото да е била налична медицинска документация, че през 2014г. е страдал от остро 4 полиморфно шизофреноподобно разстройство. Към момента на деянието обаче според вещото лице М. не е бил в състояние на „краткотрпайно или продължително разстройство на съзнанието“ и не страда от умствена изостаналост. Същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психическото му състояние според експерта му позволява да дава достоверни показания и да участва пълноценно в наказателното производство.
Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели, заключениeто по назначените експертизи и писмените доказателства, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена въз основа на доказателствата по делото. Установени са по безспорен начин фактите, значими за правилното решаване на делото. Съдът е анализирал всички доказателства, като съдебният акт е мотивиран в достатъчна степен въз основа на доказателствата, които непосредствено е събрал и проверил в хода на съдебното следствие. В мотивите му се съдържа обосновка, касаеща кредита на доверие на всеки един от свидетелите и отказа да възприеме защитната теза на подсъдимия, косвено потвърдена и от неговата майка.
Защитата оспорва оценъчната дейност на съда при анализиране на доказателствата по делото, с твърдение, че са едностранчиво и превратно тълкувани, поради което приетата фактическа обстановка не отговаря на действителната. Настоящият състав на съда не съзира твърдяното нарушение в аналитичната дейност на първата инстанция, като счита, че доказателствата са били ценени според действителният им смисъл и съдържание. В тази връзка въззивната инстанция счита, че от обективна страна въз основа на събраните по делото доказателства, давайки кредит на доверие на показанията на свидетелите , непосредствено намиращи се на местопроизшествието, както и на полицейските служители, ценени в съвкупност с кореспондиращите им заключения по назначените експертизи, първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за осъществено от подсъдимия престъпление, обективирано в престъпления състав на чл.325б, ал.1 от НК.
Осъщественото от подсъдимия престъпление се установява от показанията на св. П., която последователно, обективно и детайло пресъздава случилото се на инкриминираната дата. В съответствие с действителното им 5 съдържание са ценени нейните показания, според които безспорно същата е разхождала своя домашен любимец на повод и без намордник, като спъвайки се загубила контрол над него. Същата не отрича факта на приближаването му към воденото от подсъдимия куче, както и че същото го нападнало като се нахвърлило върху гърба му. В показанията си П. обяснява нрава на своето куче, което налагало същата да го разхожда късно вечер. Разказва, че подсъдимият успял да острани кучето й от неговото и започнал да го рита, при което тя успяла да го хване, да скъси повода и да се отдалечи от другото куче и стопанина му, пресичайки улицата в посока другия тротоар. Сочи, че когато се отдалечила подсъдимият приближил към тях и го наръгал, като в първия момент не разбрала какво е станало, а само чула, че нейното куче изпищяло и видяла кървавата диря. Твърди, че кучето й направило няколко крачки докато стигнали до другия тротоар и издъхнало. Съдът правилно е кредитирал показанията на св. П., които се подкрепят и от тези на свидетелите Т., К. и Г., дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НК в хипотезата на ал.5 във вр. с ал.1, а не във вр. с ал.3, тъй като те не са били депозирани пред съдия.
Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/daf44619-b123-4db7-8fe7-0e124fd870b0