Протокол № 1197 от 10.11.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1291/2025
- Вид
- Протокол № 1197
- Подписан
- 10.11.2025
- В сила
- 10.11.2025
- Състав
- Иваничка Димитрова Славкова, Румяна Петрова Петрова, Светла Василева Даскалова
Други актове по делото
- Протокол № 1083 от 13.10.2025 · Румяна Петрова Петрова, Светла Василева Даскалова, Иваничка Димитрова Славкова
- Решение № 382 от 05.12.2025 · Иваничка Димитрова Славкова, Румяна Петрова Петрова, Светла Василева Даскалова
Цитирани разпоредби
- чл.331, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1197 гр. Варна, 10.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иваничка Д. Славкова
Членове:
Светла В. Даскалова
Румяна П. П.а при участието на секретаря Елвира М. Ботева и прокурора Я. П. Й.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна П. П.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100601291 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ – ПОДСЪДИМ М. П. М., редовно призован, явява се лично и с адв. Б. Б., редовно упълномощен от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Румяна П.а.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Б.: Няма да сочим нови доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и юридическа страна и дава ход
1
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че депозираната жалба срещу присъда, с която подсъдимият М. П. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.325, б. „Б“, ал.1 от НК, е неоснователно, поради което Ви моля да не я уважавате. Считам, че така постановената присъда е правилна, законосъобразна и мотивирана. В мотивите си първоинстанционния съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като не е извършил превратно тълкуване. В този смисъл същият правилно е отхвърлил искането на защитата за предложение на института на неизбежната отбрана, като изводите ми в мотивите изцяло се споделят и намирам, че същите са правилни и почиват на правилен и прецизен анализ на доказателствата, поради което моля уважаемият съд да потвърди постановената присъда.
АДВ. Б.: Поддържам така подадената жалба с допълнението към нея.
Нашето основно оплакване се свърза с това дали от субективна страна, е налице умисъл, защото престъплението по чл.325 „Б“ безспорно е умишлено престъпление и дали подсъдимия е искал на въпросната датата да причини смъртта на въпросното куче – порода Бигъл, на стойност 200 лв. В тази връзка ми се струва, че съда, като че ли едностранно е вземал обясненията на пострадалата, тоест на собственичката на въпросния Бигъл, както и прокуратурата, и са описали една фактология по делото, която според мен не се установява по безспорен начин в съдебната фаза. Имам предвид, че те приемат, че след като е имало нападение от страна на въпросното куче Бигъл, с тегло около 20 кг., е било нападнато кучето на М., както и самият той. В последствие въпросната собственичка на кучето го е била прибрала обратно и едва след това са последвали действията, които М. е предприел свързани с причиняване на прободна рана на въпросното куче, в следствие на което същото е починало.
Ако сте обърнали внимание, ще видите, че нито едни от разпитаните свидетели не потвърждава това, което твърди собственичката на кучето.
Разпитани в съдебно заседание всички те казват, че нищо не си спомнят. Четат се някакви обяснения, като са имали предвид да видят кой евентуално е бил собственик на другото куче, отколкото да говорят за това как е станал самото събитие.
В противовес на това са обясненията на подсъдимия и донякъде обясненията на неговата майка, която казва, че същият е бил нахапан, заедно с кучето от въпросното куче Бигъл и обяснява подробно къде, как и защо е правила, след като той се е прибрал в дома разстроен. Така, че тук остава неизследван въпросът относно това, защо е била реакция на М. по повод на въпросното нападение и дали тя е адекватна и може да се приеме, че той е бил в положение на неизбежна отбрана, когато е причинил тази защитна реакция.
Като, за да отблъсне нападението, което очевидно е противоправно, което е в 2 противовес на правилата за водене и разходка на кучета, съобразно наредба на Община Варна, без намордник, е причинил въпросното пробождане, като той твърди, че това е станало, за да може да предотврати по-нататъшна агресивна дейност от страна на кучето. Вещото лице, което е ветеринар обяснява, че въпросното пробождане съвпада с една от артериите на тялото на въпросното куче и смъртта е била сравнително бърза, между 5 и 8 минути. Този въпрос не е изследван, няма как ние да игнорираме обясненията на М. и да имаме вяра само на собственичката на кучето.
От друга страна ми направи впечатление и друго. Не е изследвано М. имали някакви проблеми с психиката, може ли едно такова нападение да го изкара извън равновесие и да предизвика у него основателен страх, който да предизвика и неговата реакция по повод на това нападение, защото това нападение не се спори.
Бояджиева е направила въпросната експертиза и както в повечето нейни експертизи, нейната задача е да каже дали е наказателно отговорен, или не е наказателно отговорен, без да се задълбочи. Изследването е направено по телефона, по „Viber“, защото е било КОВИД и т.н. Такива обяснения е дала в съда, които са недопустими по отношение на едно вещо лице без да се срещне и без да събере необходимите данни, след това да даде правилно и обосновано заключение по отношение на това. Това са едни стандартни обяснения от страна на вещите лица психиатри. Този въпрос остава висящ, а няма спор относно обстоятелството, че той е с обременено психиатрично минало и че за него, както страха така и ответните реакции са в други граници от тези на хора, които не страдат от подобно заболяване. Аз го приемам като обстоятелство, че на базата на тази негова личностна характеристика, същият, действително при нападение на това голяма куче, той е предприел действия първоначално с крак да отбие атаките на въпросното куче, но то е било агресивно и за това се наложило да извърши и последващите действия свързани с това джобно ножче, което той е носел със себе си.
Така че аз поставям на вашето внимание да прецените именно доказателствата в този смисъл, да прегледате изцяло делото, да видите, че това, което за заявявам, аз съм от хората, които четат делата, действително липсват каквито и да било данни, които да потвърдят твърдяното от прокуратурата, че това намушкване е станало в един много по-късен момент, тоест е било не като реакция на отбрана, а е било като отмъщение. Въпреки, че в пледоарията си районния прокурор, който е поддържал въпросното обвинение е казал: „Може и да е реакция, може и да е самоотбрана“, тоест самият той не е бил достатъчно убеден в това, което е написал като част от обвинителния акт.
В този смисъл ще Ви моля да се произнесете с вашия съдебен акт.
ЖАЛБ. ПОДС. М. /право на лична защита/: Искам да се вземе предвид, че моето куче беше болно. Нямал съм абсолютно никаква 3 възможност при дадения инцидент да напусна самото място, да се защита по какъвто и да е друг начин. Това е животно и няма как да процедирам, да му отговоря или да взема друга реакция, освен дадената в момента.
СЪДЪТ дава на подсъдимия
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ. ПОДС. М.: Моето искане от съда е оправдателна присъда изяло.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, след което счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4