Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 377 от 23.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 478/2025
Вид
Определение № 377
Подписан
23.09.2025
В сила
23.09.2025
Състав
Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 377 гр. Пловдив, 23.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500478 по описа за 2025 година Образувано е по частна жалба на Д. Е. А. против Определение № 2151/ 02.07.2025 г. по гр. д. № 2052/ 2023 г. на ОС – Пловдив, с което е оставено без уважение искането му за изменение на Определение № 1836/ 10.06.2025 г. в частта за разноските чрез отхвърляне на претенцията за разноски на ищеца Е.

Х. Д..

В жалбата се излагат доводи, че с оглед прекратяване на производството поради липса на правен интерес по силата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът не дължи разноски на ищеца, с оглед на което се иска да бъде отменено обжалваното определение, вместо което бъде постановено ново, с което се отхвърли претенцията на ищеца за разноски.

В едноседмичния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца Е. Х. Д., който чрез пълномощника си оспорва частната жалба.

Съдът, като се запозна материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Производството по гр. д. № 2052/ 2023 г. на ОС – Пловдив е образувано по предявен от Е. Х. Д. против Е. Д. А. и Д. Е. А. иск с правно основание чл.

135, ал. 1 ЗЗД.

1

Не е спорно, че в хода на производството ответникът Д. Е. А. е заплатил доброволно на ищеца Е. Х. Д. дължимата към него сума общо в размер на 20 601. 36 лв., което е дало основание на окръжния съд с Определение № 1836/ 10.06.2025 г. да прекрати производството поради липса на правен интерес – отпадане качеството на ищеца Е. Х. Д. като кредитор.

С посоченото определение ответниците Е. Д. А. и Д. Е. А. са осъдени да заплатят на ищеца направените от последния разноски по делото в размер на 310. 02 лв., а на неговия пълномощник – адв. А. К. – адвокатско възнаграждение в размер на 2 868. 28 лв. за оказаната му безплатна правна помощ.

С атакуваното определение от 02.07.2025 г. съдът е оставил без уважение молбата на Д. Е. А. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските чрез отхвърляне на заявените претенции за разноски.

При тези данни настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна. Отговорността за разноски е особена извъндоговорна отговорност на страната по един правен спор за това, че със своята неоснователната правна позиция е дал повод за завеждане на делото.

Отговорността на ищеца е обусловена от отхвърляне на исковата му претенция, а на ответника – от нейното уважаване. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството, но това право не е безусловно, а зависи от основанията за това. Когато предявеният иск е изначално недопустим, разноските следва да се възложат на ищеца, тъй като с недопустимата си претенция, по която съдът не дължи произнасяне по съществото на спора, е станал причина за образуването на производството. Тогава, обаче, когато недопустимостта на иска е настъпила в хода на производството вследствие на основания, свързани с ответника, той следва да понесе отговорността за разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на иска, а прекратяването на производството не е по вина на ищеца. Горният извод се извежда от разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, според която ответникът следва да бъде освободен от отговорност само в случай, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. При предявен иск по чл. 135 ЗЗД погасяването на вземането на ищеца чрез плащане в хода на производството не изключва отговорността на ответника за разноски, тъй като 2 с поведението си (неизпълнение на паричното си задължение и отчуждаване на своето имущество) е дал повод за образуване на делото. От изложеното следва, че независимо от постановеното прекратяване на производството по чл. 135 ЗЗД поради отпадане на правния интерес на ищеца Е. Х. Д. вследствие на извършеното от ответника Д. Е. А. плащане, последният следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски, тъй като с поведението си е дал повод за предявяване на иска. Поради това, като е оставил без уважение молбата на ответника по чл. 248 ГПК за отхвърляне на претенциите на ищеца и неговия пълномощник за разноски, окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2151/ 02.07.2025 г. по гр. д. № 2052/ 2023 г. на ОС – Пловдив.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3