Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 15.11.2019, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
419/2019
Подписан
15.11.2019
В сила
19.12.2019

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124а · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 48 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 452 гр. Велико Търново,15. 11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Осми състав , в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова при участието на секретаря П.И., и в присъствието на прокурор от Окръжна прокуратура Велико Търново Светлана И. изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 419 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.204и сл. От

Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и Общините за вреди ( ЗОДОВ) Същото е образувано по подадена искова молба от Е.С.С. *** ва ***против Национална агенция по приходите гр. София, бул. Княз Дондуков № 52

Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с решение № 506/19.12.2014г. по адм.д. 144/2014г. Административен съд Велико Търново е отменил по жалба на Е.С.С., ЕГН **********,***, Ревизионен акт № *********/25.10.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 46/28.01.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, в следните части: 1. в частта по ЗДДФЛ, в която са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за довнасяне за 2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за довнасяне за 2008 г., както и в частите по ЗДДФЛ, в които е установен данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер над 65 469,65 лв. и съответни лихви; 2. както и в частта по КСО и ЗЗО, в която по реда на чл. 124а от ДОПК са определени задължения за ЗОВ за периода 2006 г., 2007 г. и 2008 г..,отхвърлил е жалбата в останалата част, и й е присъдил разноски 9943,70 лева

(девет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и седемдесет стотинки), представляваща разноски за производството.

С решение №2330/1.3.2016г. по АХД 1625/2015г. ВАС е отхвърлил жалбата на директор на ОДОП и частично е отхвърлил жалбата на ищцата, като е отменил решението на АСВТ в частта, с която е отменен РА за установен данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. за размера над 65 0469,65 лева до 65 838,19 лева и съответните лихви, а в останалата част РА е изцяло отменен. От този незаконосъобразен акт на администрацията за ищцата са възникнали имуществени вреди в размер на 7 466,20 лева - главница и 4 261,59 лева лихви или общо 11 727,79 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба по административен ред, което не е присъдено като разноски по горецитираните дела.

Следователно ищцата претендира вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред директора на ОДОП. Твърди, че претендираните в настоящото производство платени разноски кореспондират на уважената част от жалбата респ. на отменената част на РА. Сочи, че обжалването по административен ред е задължително, поради което счита, че е налице причинно-следствена връзка между сторените разноски и отменената част от ревизионни акт. Навежда довод, че отговорността на административните органи за вреди е специален случай на деликтната отговорност, и предвид че няма друг ред за възстановяване на разноските при обжалване по административен ред, счита, че редът е именно по ЗОДОВ. Излага съображения, че всички предпоставки за уважаване на иска визирани в нормата на чл.1, ал .1 от ЗОДОВ са налице: отменен индивидуален административен акт -РА, актът да е издаден / съставен при или по повод изпълнение на пряката му административна дейност, причинени имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение, пряка причинно-следствена връзка между двете. Предявява се и акцесорен иск за лихви от датата на заплащането на адвокатското възнаграждение до датата на подаване на исковата молба 2.7.2019г. както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. В съдебното производство се представлява от ***И., която поддържа така предявените обективни и субективно съединени искове. От съда се иска да постанови решение, с което да бъде уважен предявените искове като основателни и доказани. По делото е установено, че са направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода на административното обжалване на РА, които не са присъдени от съда в хода на съдебната фаза, поради което същите подлежат на репарирани по реда на ЗОДОВ. Размерът на претендираното обезщетение е съобразен с отменената част от РА, като е налице и пряка причинно- следствена връзка между направения разход и отменения РА. Претендира направените в хода на настоящото производство разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.

Ответникът – НАП, чрез процесуалния си представител *** Б. оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана в подадения писмен отговор по чл.131 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Позовава се на чл. 161 от ДОПК, който допуска присъждане на разноски за "всяка инстанция", като счита, че под инстанция законодателят разбира само съдебната инстанция. От което се прави извод, че в административното производство не се дължат разноски, поради което искането е неоснователно. На следващо място, намира ,че тази празнота в правото не може да бъде преодоляна чрез прилагане по аналогия на

ТР 1/2017г.на ВАС тъй като същото касае въпроса за вреди, представляващи адвокатско възнаграждение при обжалване на наказателни постановления и второ, ЗАНН не предвижда ред за тяхното репариране, за разлика от чл.161 от ДОПК. Отделно от това тази вреда не представлява пряка и непосредствена последица от отменения РА. Сключването на договор за правна помощ и съдействие, представляващ по същността си договор за поръчка е договаряне на равноправни субекти и се сключва по тяхно взаимно съгласие. След като ДОПК не съдържа разпоредба за задължителна адвокатска защита в хода на административното обжалване, този въпрос е на преценка на ищцата. Следователно настъпилата увреда не е пряка и непосредствена последица на административната дейност на ответника. В съдебно заседание се представлява от *** а, който поддържа аргументите в подадения отговор. Оспорва възнаграждението, което е поискано от процесуалния представител на ищцата като прекомерно. Претендира заплащането на разноски, представляващи *** ско възнаграждение, съобразно Наредба № 1/2004 на ВАС.

Прокурорът дава заключение за допустимост на иска, но го счита за частично неоснователен.

Счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за вреди, произтичащи от заплатен адвокатски хонорар за обжалване на РА по административен ред и тъй като ДОПК не е предвидил специален ред за възстановяване на тези суми, то единствения ред е този по ЗОДОВ. В този смисъл наведените доводи от ответник за нормата на чл.161 от ДОПК са неоснователни. Счита, че са налице и трите законови предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – отменен РА, реално заплатен адвокатски хонорар, пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, изразяваща се в това, че ако не беше издаден отменения РА не била настъпили за ищцата имуществени вреди.

Действително адвокатската защита не е задължителна, но е израз на нормална грижа на всеки правен субект за охрана на неговите интереси и за осигуряване на благоприятен изход от спора. Поради коте намира, че претендираните вреди от заплатен адвокатски хонорар, чийто размер се доказва и от назначената по делото експертиза за основателен. По отношение на претендираните лихви, счита, че искането следва да бъде частично уважено до размера, посочен в т.3.2 от експертизата.

Съдът, след преценка на наведените доводи от страните, приема за установено следното от фактическа страна: Реално между страните липсва спор за факти. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приложеното по делото ахд.144/2014г. по описа на Административен съд Велико Търново се доказва следното: Срещу Е.С. е проведено ревизионно производство с обхват: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за период от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за период от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г.; вноски за държавно обществено осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода от

01.01.2006 г. до 31.12.2008 г.; вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода от

01.01.2006 г. до 31.12.2008 г.; вноски за ДЗПО за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2008 г. В хода на ревизията въз основа на Ревизионен доклад (РД) №

1103021/11,01.2012 г, органът по приходите е издал Ревизионен акт (РА) № *********/25.10.2013 г., с който са определени следните допълнителни данъчни и осигурителни задължения на ревизираното лице:

^ За 2006 г. - ДОД /главница/ 97 204,00 лв.; лихви ДОД 74 148,12 лв.; ДОО /главница/ 2 690,40 лв.; лихви ДОО 3 588,25 лв.; ДЗПО /главница/ 566,40 лв. и лихви ДЗПО 755,44 лв.; 30 /главница/ 849,60 лв. и лихви 30 648,09 лв.

^ За 2007 г. - ДОД /главница/ 103 032,74 лв.; лихви ДОД 64 128,21 лв.; ДОО /главница/ 2 513,40 лв.; лихви ДОО 2 753,70 лв.; ДЗПО /главница/ 708,00 лв. и лихви ДЗПО 775,68 лв.; 30 /главница/ 849,60 лв. и лихви 30 528,88 лв.

^ За 2008 г. - ДОД /главница/ 21 994,23 лв.; лихви ДОД 10 373,76 лв.; ДОО /главница/ 3 590,40 лв.; лихви ДОО 3 028,08 лв.; ДЗПО /главница/ 1 056,00 лв. и лихви ДЗПО 890,62 лв.; 30 /главница/1 267,20 лв. и лихви 30 597,73 лв.

Общият размер на допълнително установените задължения е 398 538,53 лв. (главница и лихви за забава считани към датата на издаване на РА). Във връзка с подаване на жалба срещу РА Е.С. е сключила Договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 14.11.2013 г. с Адвокатско дружество „Р.и съдружници". С оглед сключения договор адвокатското дружество е консултирало лицето и изготвило жалба до директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Велико Търново, която е предадена на Е.С. с приемо-предавателен протокол на 20.11.2013 г. Жалбата е входирана в ТД на

НАП Велико Търново с вх. № 49358/22.11.2013 г. Съобразно договора ищцата е заплатила дължимия хонорар за изготвяне на жалбата на адвокатското дружество в размер на 10 200 лв. на 18.11.2013 г. За извършената услуга по обжалване и защита срещу РА № *********/25.10.2013 г. съгласно Договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 14.11.2013 г. Адвокатско дружество „Р.и съдружници" е издало фактура № 3187/18.11.2013 г., която е надлежно заплатена с касова операция по банковата сметка на дружеството .Данъчната основа по посочената фактура е 8500 лева, а дължимото ДДС е посочено на отделен ред и е в размер на 1700 лева.

По жалба вх. № 49358/22.11.2013 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново и вх. № 3992/03.12.2013 г. по описа на дирекция ОДОП Велико Търново, директорът се е произнесъл с Решение № 46/28.01.2014 г. като е оставил без уважение жалбата и изцяло е потвърдил РА № *********/25.10.2013 г.Административен съд Велико Търново, Първи състав се е произнесъл с Решение № 506 от 19.12.2014 г. по АХД № 144/2014 г. като е :

•

Е отменил РА в частта по ЗДДФЛ за данък по чл. 35 от ЗДОФЛ за довнасяне за 2006 г., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за довнасяне за 2007 г. в размер над 65 469,65 лв. и съответни лихви; в частта по КСО и 330, в която са определени задължения за ЗОВ за периодите 2006 г., 2007 г. и 2008 г.

•

Е потвърдил РА досежно установен данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 65 469,65 и съответните лихви.

Решението на

Административен съд Велико Търново е обжалвано пред Върховния административен съд както от Е.С. в потвърдителната му част, така и от директора на ОДОП - гр. Велико Търново в отменителната му част.

С

Решение № 2330 от 01.03.2016 г. по АХД № 1625/2015 г.ВАС е отхвърлил жалбата на директора на ОДОП и е отхвърлил частично жалбата на Е.С., като е отменил частично Решението на АСВТ в частта, с която е отменен РА за установен данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размера над 65 469,65 лв. до 65 838,19 лв. и съответните лихви. В останалата част РА е окончателно отменен.

Така, след решението на

ВАС процесният РА е: