Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 685 от 13.11.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4971/2024
Вид
Решение № 685
Подписан
13.11.2025
В сила
13.11.2025
Състав
Светлана Калинова, Гълъбина Генчева, Наталия Неделчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290-293 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290-293 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290-293 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290-293 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 293, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за наследството
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от С. Калинова Касационно гражданско дело № 20248002104971 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 12637/27.09.2024г., подадена от М. С. Н., чрез процесуалния представител адвокат И. Д.-Н. от АК Б., срещу решение № 407/25.07.2024г. по в. гр. д. № 537/2024г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №910/20.12.2023г. по гр. д. №537/2023г. на Благоевградския районен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от М. С. Н. срещу С. К.

Я. ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС в осъдителната му част, за осъждането на ответника да предаде на ищцата владението върху 3/12 идеални части от имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.12.2017г., с адрес на поземления имот: [населено място],

[улица], с площ от 385 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 2288, квартал 137, парцел: 16, при съседи на имота: ПИ с идентификатори: [№], [№], [№], [№], [№].

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За неправилен счита извода на въззивния съд, че констатациите в издадения в полза на ответницата нотариален акт по обстоятелствена проверка не са опровергани.

1

Счита този извод и за необоснован с довода, че ответницата не е упражнявала фактическата власт върху имота като владелец, тъй като е ползвала частта от имота, която е собственост на нейните деца и в този смисъл владението й не е било явно. За неправилен счита и извода на въззивния съд, че искът не може да бъде уважен, тъй като по делото не е доказано ответникът да е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това да е нарушил владението на ищеца, като поддържа, че след като ответникът не се легитимира като собственик, то тя в качеството си на съсобственик може да ревандикира целия имот, извършвайки това действие на обикновено управление с цел защита на общата вещ. В подкрепа на тезата си посочва, че сборът на всички идеални части от процесния имот, за които по делото са представени съответните нотариални актове, вкл. съставеният в полза на ответницата нотариален акт по обстоятелствена проверка, надминава едно цяло, което обстоятелство счита, че сочи на наличие на правен спор, който засяга и нейните права и следва да бъде разрешен като предявеният от нея иск бъде уважен и бъде отменен нотариалният акт по обстоятелствена проверка.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от нея иск бъде уважен като бъде отменен и съставеният в полза на ответницата нотариален акт по обстоятелствена проверка и й бъдат присъдени направените пред трите инстанции съдебни разноски.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба С. К. Я. чрез процесуалния си представител адв. Р. К. от КАК, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В хода на производството пред настоящата инстанция ответникът по касационна жалба С. К.

Я. е починала и на нейно място като правоприемници на основание чл. 227 ГПК са конституирани наследниците й по закон И. К. К. и К. К. К., които в проведеното по делото открито съдебно заседание заявяват чрез процесуалния си представител, че оспорват касационната жалба, като излагат и допълнителни съображения, наред с наведените в отговора.

С определение №967/28.02.2025г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Благоевградския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Кой носи доказателствената тежест за оборване на легитимационния ефект на нотариален акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответника, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства; 3. Явно ли е владението на недвижим имот, ако собственикът не може да узнае кой точно упражнява фактическата власт и срещу кое конкретно лице да се защити и от кой момент в подобна хипотеза започва да тече придобивната, както и за необходимостта владелецът да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено сочи, че упражнява 2 собственическите правомощия за себе си.

Върховният касационен съд, като разгледа касационната жалба при съобразяване на поддържаните касационни основания, оплаквания и правни доводи, приема следното:

М. С. Н. е предявила иск за признаване за установено в отношенията й с ответника С. К. Я., че ищцата е собственик по наследство от наследодателя си Л. К. П. (починал на 03.07.1949г.) и при условията на евентуалност въз основа на давностно владение, осъществявано от 19.02.1995г. до предявяването на иска (16.03.2023г.) на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и ответницата бъде осъдена да предаде владението върху 3/12 идеални части от имота, като бъде отменен на основание чл.

537, ал. 2 ГПК нотариалният акт, с който ответницата е призната за собственик на основание давностно владение на 3/12 идеални части от имота. Твърди, че през 1924г. нейният дядо Л.

К. П. е придобил правото на собственост върху имота по договор за покупко-продажба.

Починал през 1949г. и бил наследен от дъщеря си Е. Л. Х. и синовете си С. Л. К. (баща на ищцата) и Запрян Л. К.. С. Л. К. починал на 21.12.1984г., като след неговата смърт и след смъртта на съпругата му В. Н. К. (майка на ищцата), ищцата се легитимира като собственик на 1/3 ид. част от имота. Твърди, че по заместване след смъртта на своята леля Е. Л. Х.

(починала на 19.02.1995г.) наследила по право на заместване на своя баща още 1/6 идеална част от имота и по наследяване се легитимира като собственик на общо 1/2 (или 6/12) идеални части от имота. Поддържа, че законни наследници на нейния чичо Запрян Л. К.

(починал на 07.02.1988г.) са преживялата му съпруга К. С. К. и синовете му К. З. К. и Л. З.

К., като Л. К. се отказал от наследството на своя баща, а през 1996г. К. С. К. прехвърлила на сина си Л. З. К. своята 1/6 идеална част от имота. Освен това Л. З. К. притежавал и 1/12 идеална част от имота като наследник по заместване на Е. Х. или общо притежавал 3/12 (или 1/4 ) идеални част от имота. Поддържа, че собственици на останалите 3/12 идеални части са И. К. К. и К. К. К., деца на починалия през 2009г. К. З. К., бивш съпруг на ответницата.

Посочва, че ответницата през 2021г. се снабдила с нотариален акт за удостоверяване на право на собственост, с който е призната за собственик на основание давностно владение на 3/12 идеални части от имота, като оспорва осъществяването на това придобивно основание с твърдението, че ответницата не е упражнявала владението постоянно и непрекъснато в период от 10 години, нито е владяла имота спокойно, явно и несъмнено и не е демонстрирала намерение да го свои. Твърди, че владее имота заедно с другите наследници от 1995г. и тъй като счита, че ответницата не притежава право на собственост върху посочените в нотариалния акт идеални части, т.е. не упражнява фактическа власт върху имота на правно основание, моли съдът да я осъди да предаде владението.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата е оспорила така предявения иск с твърдението, че живее в имота от момента на сключването на гражданския й брак с К. З. К., винаги е владеела необезпокоявано своята идеална част от имота (повече от 10 години), демонстрирала е, че е изключителен собственик на тази идеална част по време на брака с К.

К., както и след прекратяването на брака през 2005г. и след смъртта на К. К. до предявяването на иска. Наред с това е твърдяла, че и децата й, наред с нея, притежават 3/12 идеални части от имота. Оспорила е твърдението, че Л. З. К. е придобил по наследство от Е.

3

Х. по право на заместване на баща си идеални части от имота, тъй като на 30.11.1988г. се е отказал от наследството на своя баща. Твърдяла е, че ищцата никога не се е противопоставяла на осъществяваното владение, като посочва наличие на спор с Л. К. и неговата съпруга през 2023г.

От фактическа страна по делото е установено, че през 1924г. по договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, рег.

№ 1085, дело № 81/1924г., Л. К. П. е придобил недвижим имот: къща с две отделения и бахча от две лехи, находящи се в IV участък на [населено място], като този имот по действащия план на V-ти микрорайон Б., одобрен със заповед № 231/15.05.1981г. и заповед № 322/03.12.1984г., е записан като парцел XV, пл. № 2288, кв. 130, целия от 375 кв.м. и е идентичен с процесния.

Л. К. П. е починал на 03.07.1949г. като вдовец и е оставил като наследници по закон син С.

Л. К., син З. Л. К. и дъщеря Е. Л. Х.. С. Л. К. е починал на 21.12.1984г. и е оставил като наследници по закон преживяла съпруга Вена Н. К. (починала на 15.05.2017г.) и дъщеря М.

С. Н.. З. Л. К. е починал на 07.02.1988г. и оставил като наследници по закон преживяла съпруга К. С. К., син К. З. К. и син Л. З. К., който се е отказал от наследството на своя баща и отказът е вписан в специалната книга на Благоевградския районен съд на 29.11.1988г. К. З.

К. е починал на 13.09.2009г. и е оставил като наследници по закон син И. К. К. и дъщеря К.

К. К.. Е. Л. Х. е починала на 19.02.1995г. като вдовица без деца.

На 24.06.1996г. (н.а. №195, том ІІІ, дело №1006/1996г.) К. С. К. е продала на сина си Л. З. К. придобитата по наследство от починалия й съпруг З. Л. К. 1/6 идеална част от имота, описан като парцел ХV, пл.№2288 в кв. 130 по плана на Б..

На 26.06.1996г. е съставен констативен нотариален акт №185, том ІІ, дело 1022/1996г., с който Л. З. К. е признат за собственик по наследство на 1/12 идеална част от същия недвижим имот.

На 30.08.2021г. е съставен нотариален акт за удостоверяване право на собственост на недвижим имот №81, том ІІІ, регистър 8946, дело №407/2021г., с който К. К. К. е призната за собственик на основание наследствено правоприемство на 1/12 идеална част от имота, описан като поземлен имот с идентификатор [№], находящ се в [населено място], според КККР на града, одобрени със заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, с последно изменение от 04.12.2017г., с адрес [населено място], [улица](Й.М.) №26.

На 10.11.2021г. по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК е съставен н.а.№45, том ІV, рег.№11481, дело №545/2021г., с който С. К. Я. е призната за собственик на основание изтекла придобивна давност на 3/12 идеални части от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място].

С. К. Я. е имала сключен граждански брак с К. З. К. (сключен на 13.08.1972г.), която е прекратен с решение №555/04.01.1995г. по гр.д.№1021 на Благоевградския районен съд.

При постановяване на решението си въззивният съд, наред с посочените по-горе факти, е взел предвид и показанията на разпитаните по делото свидетели, които е възпроизвел по следния начин: От показанията на свидетеля Л. К. е установено, че С. Я. е била съпруга на неговия брат, парцелът е купен от дядо му през 1924г., в парцела има построена къща и има дворно място, посочил, че е ползвал дворното място, има лозници. Заявил, че тази година не 4 е ползвал дворното място, когато отишли да го чистят, С. ги изгонила и се оплакала в полицията, че са й оскубали цветята и босилека. Свидетелят кроил лозниците, но не си обрал гроздето. Сочи, че се отказал от наследството на баща си, а майка му през 1996г. му продала нейния дял от двора. Всички ползвали мястото, както си го били разделили, но преди две - три години С. казала, че това място е нейно и че свидетеля няма право нищо да сади. От 2000г. не е виждал С. да слиза в двора. Не е бил свидетел някой да оспорва собствеността на М., която е собственик на половината двор. Мястото, което С. оспорвала, било засадено от свидетеля с лозници. Спорът между свидетеля и С. бил по повод откъснати цветя от него и съпругата му.