Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 967 от 28.02.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4971/2024
Вид
Определение № 967
Подписан
28.02.2025
В сила
28.02.2025
Състав
Маргарита Соколова, Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 967 гр. София, 28.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Соколова

Членове:

С. Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от С. Калинова Касационно гражданско дело № 20248002104971 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 12637/27.09.2024г., подадена от Маргарита С. Н., чрез процесуалния представител адвокат И. Д.-Н. от АК Б., срещу решение № 407/25.07.2024г. по в. гр. д. № 537/2024г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №910/20.12.2023г. по гр. д. №537/2023г. на Благоевградския районен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от М.

С. Н. срещу С. К. Я. ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС в осъдителната му част, за осъждането на ответника да предаде на ищцата владението върху 3/12 идеални части от имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.12.2017г., с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ от 385 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 2288, квартал 137, парцел: 16, при съседи на имота: ПИ с идентификатори: [№], [№], [№], [№], [№].

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск бъде уважен изцяло със законните последици.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС по следните правни въпроси:

1

1.Кой носи доказателствената тежест за оборване на легитимационния ефект на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответника, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота.

Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по въпроса е в противоречие с Тълкувателно решение №11/2012г. от 21.03.2013г. на ВКС, ОСГК; решение № 65 от 13.07.2018г. по гр. д. № 2424/2017г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 140 от 12.10.2017г. по гр. д. № 4536/2016г. на ВКС, І г.о., решение № 184 от 11.10.2016г. по гр. д. № 1147/2016г. на ВКС, І г.о. Посочва, че ищцата се легитимира, като собственик въз основа на нотариален акт, поради което неправилен се явява изводът на въззивния съд, че тя носи доказателствената тежест за оборване на легитимационния ефект на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответника.

2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства. Касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на решение № 222/27.03.2018г. по т. д. № 505/2017г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 5 от 11.05.2020г. по гр. д. № 1241/2019г. на ВКС, І г.о., решение № 60088 от 28.06.2021г. по гр. д. №3948/2020г. на ВКС, І г.о., решение № 50002 от 12.06.2024г. по гр. д. № 2404/2022г. на ВКС, І г.о., решение № 13 от 24.02.2022г. по гр. д. № 2906/2021г. на ВКС, І г.о., решение № 239 от 07.01.2020г. по гр. д. № 4910/2018г. на ВКС, ІV г.о., и много други. Посочва, че при постановяване на решението си въззивният съд не е обсъдил всички писмени и гласни доказателства и всички доводи, твърдения и възражения на страните.

3.Може ли да бъде уважен ревандикационен иск за предаване владението върху целия имот, когато ищецът притежава идеална част от правото на собственост, а ответникът е трето за съсобствеността лице. Касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на решение № 392 от 21.06.2024г. по гр. д. № 1259/2023г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 179 от 08.06.2012г. по гр. д. № 1241/2011г. на ВКС, решение № 149 от 29.04.2009г. по гр. д. № 668/2008г. на ВКС, І г.о. и др. Посочва, че в противоречие със съдебната практика въззивният съд е приел, че искането за предаване на владението върху претендираната идеална част е неоснователно, тъй като съдът може да уважи искането за предаване владението, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.

4.При уважен иск за собственост за каква част следва да бъде отменен констативният нотариален акт на ответниците — за действително засегнатата с нотариалния акт площ от имота на ищците или само за реалната част, която се ревандикира. Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по въпроса е в противоречие с решение № 64 от 19.05.2017г. по гр. д. № 3346/2016г. на ВКС, І г.о., ТР № 3/29.11.2012г. по тьлк. д. № 3/2012г. на ОСГК на ВКС и ТР № 178 от 30.06.1986г. по гр. д. № 185/1985г. на ОСГК на ВС, решение №326/14.12.2011г. по гр. д. № 1580/2010г. на ВКС, II г.о., решение № 23 от 02.02.2011г. по гр. д. № 316/2010г. на ВКС, II г.о., решение № 175 от 03.12.2018г. по гр. д. № 4852 /2017г. на ВКС, І г.о.

5.Касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи на задължителна практика на 2

Върховния касационен съд и на практиката на Върховния касационен и по въпроса явно ли е владението на недвижим имот, ако собственикът не може да узнае кой точно упражнява фактическата власт и срещу кое конкретно лице да се защити и от коя момент в подобна хипотеза започва да тече придобивната давност (решение № 50068 от 26.10.2023г. по гр. д.

№3238/2022г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 50094 от 21.10.2022г. по гр. д. № 4321/2021г., II г. о.) и за необходимостта владелецът да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си (решение № 145 от 14.06.2011г. по гр. д. № 627/2010г. на ВКС и решение №347 от 24.06.2010г. по гр. д. № 546/2009г. на ВКС).

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Светлана К. Я., чрез процесуалния си представител адвокат Р. К. от КАК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

М. С. Н. е предявила иск за признаване за установено в отношенията й с ответника С. К. Я., че ищцата е собственик по наследство от наследодателя си Л. К. П. (починал на 03.07.1949г.) и при условията на евентуалност въз основа на давностно владение, осъществявано от 19.02.1995г. до предявяването на иска (16.03.2023г.) на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и ответницата бъде осъдена да предаде владението върху 3/12 идеални части от имота, като бъде отменен на основание чл.

537, ал. 2 ГПК нотариалният акт, с който ответницата е призната за собственик на основание давностно владение на 3/12 идеални части от имота. Твърди, че през 1924г. нейният дядо Л.

К. П. е придобил правото на собственост върху имота по договор за покупко-продажба.

Починал през 1949г. и бил наследен от дъщеря си Е. Л. Х. и синовете си С. Л. К. (баща на ищцата) и З. Л. К.. С. Л. К. починал на 21.12.1984г., като след неговата смърт и след смъртта на съпругата му Вена Н. К. (майка на ищцата), ищцата се легитимира като собственик на 1/3 ид. част от имота. Твърди, че по заместване след смъртта на своята леля Е. Л. Х. (починала на 19.02.1995г.) наследила по право на заместване на своя баща още 1/6 идеална част от имота и по наследяване се легитимира като собственик на общо 1/2 (или 6/12) идеални части от имота. Поддържа, че законни наследници на нейния чичо З. Л. К. (починал на 07.02.1988г.) са преживялата му съпруга К. С. К. и синовете му К. З. К. и Л. З. К., като Л. К. се отказал от наследството на своя баща, а през 1996г. К. С. К. прехвърлила на сина си Л. З.

К. своята 1/6 идеална част от имота. Освен това Л. З. К. притежавал и 1/12 идеална част то 3 имота като наследник по заместване на Е. Х. или общо притежавал 3/12 (или 1/4 ) идеални част от имота. Поддържа, че собственици на останалите 3/12 идеални части са И. К. К. и К.

К. К., деца на починалия през 2009г. К. З. К., бивш съпруг на ответницата. Посочва, че ответницата през 2021г. се снабдила с нотариален акт за удостоверяване на право на собственост, с който е призната за собственик на основание давностно владение на 3/12 идеални части от имота, като оспорва осъществяването на това придобивно основание с твърдението, че ответницата не е упражнявала владението постоянно и непрекъснато в период от 10 години, нито е владяла имота спокойно, явно и несъмнено и не е демонстрирала намерение да го свои. Твърди, че владее имота заедно с другите наследници от 1995г. и тъй като счита, че ответницата не притежава право на собственост върху посочените в нотариалния акт идеални части, т.е. не упражнява фактическа власт върху имота на правно основание, моли съдът да я осъди да предаде владението.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва така предявения иск с твърдението, че живее в имота от момента на сключването на гражданския й брак с К. З. К., винаги е владеела необезпокоявано своята идеална част от имота (повече от 10 години), демонстрирала е, че е изключителен собственик на тази идеална част по време на брака с К.

К., както и след прекратяването на брака през 2005г. и след смъртта на К. К. до предявяването на иска. Наред с това твърди, че и децата й, наред с нея, притежават 3/12 идеални части от имота. Оспорва твърдението, че Л. З. К. е придобил по наследство от Е. Х. по право на заместване на баща си идеални части от имота, тъй като на 30.11.1988г. се е отказал от наследството на своя баща. Твърди, че ищцата никога не се е противопоставяла на осъществяваното владение, като посочва наличие на спор с Л. К. и неговата съпруга през 2023г.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищцата М. С. Н. е наследник на Л. К. П., б.ж. на [населено място], починал на 03.07.1949г. и оставил за наследници М. С. Н., И. К. К., К. К. К. и Л. З. К..

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, рег. № 1085, дело № 81/1924г. Л. К. П. е придобил недвижим имот: къща с две отделения и бахча от две лехи, находящи се в IV участък на [населено място]. С нотариален акт за удостоверяване право на собственост за идеална част от недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК № 45, том IV, рег. № 11481, дело № 545 от 2021г., ответникът Светлана К. Я. е призната за собственик на оригинерно основание давностно владение на идеални части от недвижим имот, находящ се в [населено място], а именно: 3/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор [№], находящ се в [населено място], [улица], с площ от 385 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: [№], квартал [№], парцел: [№], при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: [№], [№], [№],[№], [№].

Установено е, че имотът, описан в нотариален № 52, рег. № 1085, дело № 81 от 1924г., по действащия план на V-ти микрорайон Б., одобрен със заповед № 231/15.05.1981г. и заповед № 322/03.12.1984г., е записан като парцел [№], пл. [№], кв. [№], целия от 375 кв.м.