Решение № 607 от 28.11.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 643/2025
- Вид
- Решение № 607
- Подписан
- 28.11.2025
- В сила
- 28.11.2025
- Състав
- Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Диана Кирилова Ангелова
Други актове по делото
- Разпореждане № 572 от 13.06.2025 · Надя Узунова
- Протокол № 572 от 16.07.2025 · Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Диана Кирилова Ангелова
- Протокол № 665 от 07.10.2025 · Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Диана Кирилова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 23 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 4, ал. 2 · Закон за лицата и семейството
РЕШЕНИЕ
№ 607 гр. Благоевград, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20251200500643 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба от адв. П. Ж. П., пълномощник на „Д.С.Г.“, ЕООД против Решение № 166/06.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 675/2024 г. по описа на РС – Благоевград.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано.
Оспорва извода на РС, че ответницата не е страна по договора и не е пасивно материално легитимирана да отговаря за изпълнението му. Счита, че РС е допуснал фактологическа грешка свързана с лицата, сключили договора.
Твърденията, че процесният договор е сключен от името на ответницата, но действаща в качеството на законен представител на дъщеря си, не отговорят на действителната фактическа обстановка, предвид изразената воля на страните, кореспонденцията помежду им, а и от отговора на ИМ и писмени бележки, че страните по делото считат себе си за страни по договора. Подобни възражения не са релевирани от ответницата, поради което е недопустимо РС да „влиза“ в ролята на адвокат на ответната страна
Счита за порочно тълкуването от РС на титулната част на договора, според която законният представител обявява и гарантира, че е напълно в правомощията си да действа и подписва от името и за сметка на кандидата.
1
Обобщава, че действителната воля на страните е очевидна - обучението на детето като задълженията са поети от родителя. Касае се за договор, сключен от родител за обучение на дете като детето не е страна по договора, макар да е обект на обучение.
Жалбоподателят е изложил съображения и за незаконосъобразност на становището на РС по отношение на неустоечната клауза. Счита за доказано от свидетелите, че преди подписване на договорите е проведена презентация на всички родители, на която е разяснено всички елементи от договора вкл. и правата и задълженията, които ще имат след подписването му. Според него липсва основание да се приеме договорът за нищожен, поради противоречите му с добрите нрави, както и да се счете, че размерът на договорената неустойка е прекомерно висок. Моли решението да се отмени и се постанови уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноските, направени пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище за правилност и законосъобразност на решението. Акцентира, че А.та е неизправна страна тъй като нито е съгласувала графиците с родителите, нито своевременно ги е уведомявала за тях и помещенията, в които ще се провеждат. Моли решението да се потвърди.
БлОС счита жалбата за допустима - подаде н а е от лице с правен интерес, в предвидения в закона срок, против подлежащ на атакуване съдебен акт.
С обжалваното решение РС е отхвърлил предявените от „Д.С.Г.“, ЕООД против М. О. А. искове за признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК, че по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 24.01.2021 г. ответницата дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 544 от 14.06.2023г. по ч. гр. д. № 1213/2023г. н а РС – гр. Благоевград, а именно: сумата от 170 лв., представляваща незаплатени д в е месечни вноски по договора съотв. пета и шеста по ред вноска всяка, от която от по 85 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 09.06.2023 г., до окончателното й изплащане; сумата от 510 лв., представляваща незаплатена неустойка по договора, формираща се от вноските след прекратяването до 2 края на договорения срок на действие на договора от 7 по ред до 12 вкл.; и сумата от 126,37 лв., представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законна лихва /мораторна лихва/ върху двете суми за срока от 10.8.2021 г. до 09.06.2023 г.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
За допустимостта му БлОС съобрази, че исковото производство е образувано по предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК, след като - видно от материалите по ч.гр.д. № 1213/23 г. по описа на БлРС - в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника на 18.9.2023 г., считано от 30.8.2023 г., когато е получил издадената заповед по ч.гр.д. № 1213/23 г. по описа на БлРС. Видно е, че ищецът е спазил и едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на иска, предвид депозиране в съда на исковата молба на 10.11.23 г., считано от 10.10.23 г., когато е получил съобщението на заповедния съд с дадените му указания за предявяване на иска.
За да се произнесе по доводите в жалбата, БлОС въз основа на тезите на страните, събраните доказателства и закона счита, за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът „Д.С.Г.“, ЕООД представя договор сключен на 24.1.2021 г. за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу.
Сочи в исковата молба, че договорът е сключен между него, наричан в договора „А.“ и М. О. А., която се е задължила към А.та лично да заплати сумите по договора като родител на детето Е.Д. за обучението му. Поддържа, че отбелязването в договора, че тя е законен представител на детето, е за уточняване на персонажа – лицето, което ще получи обучението без обаче това да прави детето страна по договора респ. в процеса пред съда.
Акцентира, че договорът е сключен с М. А. за обучение на детето й Е.Н.Д..
В отговора на исковата молба ответницата не е оспорила, че действително е сключила договора като родител на непълнолетната си дъщеря към момента на ключването му за предоставяне от А.та на обучение и участие на дъщеря й в риалити шоу.
За да отхвърли исковете РС е счел, че не се установява ответницата М.
А. да е страна по процесния договор. Според първоинстанционният съд тя го е подписала в качеството на законен представител на детето Е.Н.Д.а, предвид 3 изричното посочване в договора, че тя г о подписва от името и за сметка на кандита /персонажа/ с цел поемане на задължения от негова страна. Цитирал е чл. 21, ал. 1 ЗЗД , съгласно който договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Приел е, че всички права и задължения, уговорени в договора, касаят Агенцията и Персонажа, каквото качество на „персонаж“ ответницата М. А. не притежава по смисъла на разпоредбите от процесния договор, с оглед на което тя не е пасивно материално легитимирана да отговаря за неизпълнението му, включително и за акцесорното задължение за неустойка. Посочил е още РС, че в случая не е налице и договор в полза на трето лице, както неправилно счита ищецът.
Приел е, че законът допуска да се договаря в полза на трето лице, без обаче това лице да поема задължения. Третото лице не е "уговарящ" по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЗД и "кредитор" по смисъла на чл. 87 ЗЗД, а само бенефициер по този договор. По тези съображения е отхвърлил предявените искове.
Доводите в жалбата за незаконосъобразност на становището на РС досежно страните по договора, БлОС счита за основателни.
Видно е, че на 24.1.2021 г. е подписан договора за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу.
Според съдържанието на титулната част на договора същият е сключен между „Д.С.Г.“, ЕООД от една страна, наричано в договора „ А.“ и г-жа М. О.
А., в качеството си на законен представител /родител/настойник/ на малолетното/непълнолетно лице: Е.Н.Д.а, наричан/а, по-долу „персонаж“, като едновременно с това законният представител е обявявил и гарантирал, че той/тя/ е напълно в правомощията си да действа и подписва от името и за сметката на кандидата, с цел поемане на задълженията, обявени по-долу от друга страна, наричана по долу в договора „персонаж“.
От посоченото съдържание и предвид, че ответницата не е оспорила с отговора на исковата молба, че не тя е тази, която се е задължила с подписване на договора за заплащане на сумите по него, при съобразяване, че се касае до задължения за плащане, свързани с обучение на детето й Е.Д., както и че ответницата е извършвала плащанията на първоначалните вноски по договора, БлОС счита, че договорът е сключен межу страните по делото.
Ответницата е лицето, което е поело задълженията към ищеца за плащане на дължимите суми, каквото задължение тя не твърди, че със 4 сключването му е поела дъщеря й.
Подобна теза – обучението да е за сметка на детето, ответницата не поддържа, както и не поддържа, че с подписването му тя не се е задължила.
Според БлОС очевидна е тезата на страните по делото, че те именно са и страните, задължили се по процесния договор.
Като не се е съобразил с тезите на страните, РС се е произнесъл в разрез с диспозитивното начало, тъй като предмета на делото се определя от тях.
Както се отбеляза ответницата не само, че изрично не е оспорила задълженията да са възникнали за нея, но изрично е заявила в отговора на исковата молба, че действително е сключила договора, тъй като е родител на непълнолетната си дъщеря.
Затова макар от посоченото по–горе съдържание на титулната част на договора да не е достатъчно прецизно и недвусмислено ясно в какво качество М. А. подписва договора, то от визираната цел в него „с цел поемане на задълженията“ на персонажа и от последвалите от майката плащания и посещения на дъщеря й следва, че именно М. А. с подписването на договора се е задължила да плаща обучението на дъщеря си, а не то да е за сметка на дъщеря й. /аргумент в тази насока е и Решение № 166 от 22.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 346/2009 г., I т. о., ТК/
Очевидно е, че майката не е представител на непълнолетното си дете, тъй като съгл. чл. 4, ал. 2 от ЗЛС непълнолетните деца извършват правни действия със съгласието на техните родители т.е. за пораждане на правния ефект на сделката е необходимо майката да се е съгласила със сключената от непълнолетното дете сделка, каквато сключена с непълнолетното дете сделка никоя страна по делото не твърди.
Ето защо от посочения в договора предмет и от задълженията, поети с него, които са задължения за персонажа, БлОС приема, че се касае за сключен договор по чл. 23 от ЗЗД. Нормата предвижда възможност за обещаване задължението или действието на трето лице, к а т о от това обещание задължения за третото лице не възникват, а те са за обещателя, който е и правно обвързаният. Затова, ако третото лице не извърши уговореното от обещателя действие, или откаже да се задължи, обещателят е този, които дължи обезщетение на съконтрахента си на общо основание. Отговорността не е за третото лице, а за сключилото договора лице, което е обещало 5 действието/задължението на третото лице.
С договора майката е обещала извършване на задължения и действия от трето лице за договора, каквото според договора е „персонажа“ – непълнолетната й дъщеря.
Поради изложеното БлОС счита, че отговорността от неизпълнение на задълженията по процесния договор е на посоченото от ищеца за ответник лице - М. А., която е страна по договора.
А.та претендира да й се признаят вземания по този договор на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за неплатените две вноски, дължими за м. юни и юли, 2021 г. всяка, от която 85 лв. или в общ размер на 170 лв. /2х85/; на основание чл. 92 от ЗЗД вземане за неустойка в размер на 510 лв., представляваща сбора на 6 вноски, всяка, от която по 85 лв. за оставащото действие на договора, след прекратяването му; и на основание чл. 86 ЗЗД вземания за мораторна лихва съотв. от 32.67 лв. върху сумата от 180 лв. и от 93,70 лв. върху сумата от 510 лв., сборът, от които суми за мораторна лихва възлиза на 126,37 лв.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД дава право на кредиторът да иска изпълнение, ако длъжникът не изпълни точно задълженията си по договора; разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД разписва, че с договорената неустойка кредиторът обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да ги доказва; и разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, която дава право на кредитора да претендира обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата при неизпълнение на парично задължение от длъжника.
Разпечатката съдържа 47 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8d34e64-d46f-4ddb-ad5d-f7ec1b631790